XXXV. The great attraction.
— Свърши се това проклето разискване! – каза съ облѣгчение Матилда, когато рѫцѣтѣ се дигнахѫ и болшинството се произнесе за приемането законопроекта.
— Какво иде сега? попита чипичката.
Въ тоя мигъ едно радостно шушукане профърча̀ по прѣднята линия.
— Изборитѣ! – зачуха се извиквания.
— Провѣрката на изборитѣ!
Сега, сичкитѣ погледи се устремихѫ жъдно на ораторската трибуна. Всеобщо оживление и любопитство наелектризува галерията.
— Защо е това движение по поводъ на провѣрката на изборитѣ? – попита Кардашевъ Тачева.
— А, вий незнайте? – обади се Тачевъ, – изборитѣ занимаватъ отъ двѣ недѣли камарата и вълнуватъ цѣлата столица. Вчерашното засѣдание се продължи осемь часа, сѐ по сѫщия изборъ. Говорихѫ осемнайсеть оратора. Но вий четете вѣстницитѣ!
— Не ги четѫ… Отъ нѣколко врѣме съмъ се отчаялъ да различѫ въ тѣхъ истината отъ лъжата…
— Отъ хората учите новинитѣ? Пакъ печелите, поне псувнитѣ не четете… А азъ – вече ми е краста: четѫ сичкитѣ вѣстници… Цѣло нещастие. Защото това сѫ истински фабрики за каль!… Вчера страшна врѣва имà. И днесь на вѣрно ще имаме сцени. По въпроса на изборнитѣ провѣрки болшинството и меншенството сѫ се фанали за коситѣ; тие провѣрки сѫ бойното поле, на което партиитѣ си даватъ най-яростнитѣ битки и ожесточението достига до пароксизмъ. По причина на тие провѣрки отложени сѫ въпроси сто пѫти по̀-важни, безотлагателни, и отъ жизненъ интересъ за страната. Камарата е застрастена до висша степень. И днесь не ще мине безъ шумъ и крайности. Съ тая надежда иде и тоя свѣтъ, дѣто го гледате, че е испълнилъ до върха трибунитѣ, а въ ложитѣ ще се издушатъ. Никога отнапрѣдъ такова чудо не е било. Не! Давно се прѣмахнатъ тие провѣрки пó-скоро. Тѣ покрусихѫ честьта на най-отбраното Народно Събрание…
— Днеска има ли нѣкоя важна провѣрка? – попита Кардашевъ.
— Споредъ дневния редъ иде Крушковия изборъ. – Ето докладчика на провѣрочната комисия излѣзе да го докладва – Утвърждението на Крушковия изборъ е сигурно, защото контестация не е подавана срѣщу него до днесь. Щомъ не се оспорва правилностьта на единъ изборъ, естественно той се утвърдява отъ Събранието, макаръ да бѫде най-незаконенъ, както е Крушковия?
— Въ какво се състои незаконностьта му?
— Въ годинитѣ на избрания. По конституцията, както знаете, само който е завършилъ трийсеть годишна възрасть, може да бѫде народенъ прѣдставителъ. Крушковъ нѣма и двайсеть и шесть години; азъ го знамъ, че е връстникъ съ брата ми Станимира, а Станимиръ чакъ на свети Андрѣй навърша двайсеть и шестата си година, сирѣчь подиръ единъ мѣсецъ… Та той и по лицето се познава.
— Кой е?
— Вижте го!
И Тачевъ посочи долу, сѣдналъ между една група отъ четворица депутати, единъ чървендалестъ момъкъ, съ сключени вѣжди, съ черни, едвамъ поличѣли, мустачета.
— Да, съмнѣние нѣма: Крушковъ по никой начинъ не може да има сега трийсеть години! Тоя фактъ вади очи, – каза Кардашевъ, като изглеждаше депутата.
— Мене ми е казувала майка му, че сѫ връстници съ Станимира.
— Е какъ е избранъ?
— Той е билъ избранъ отъ партията си; самъ, до колкото знамъ, не е си давалъ явно кандидатурата. Той е честенъ, макаръ и честолюбивъ момъкъ. Той на̀-дали би се явилъ тука да имаше контестация за годинитѣ му. Крушковъ е даровитъ и ораторъ. Глава. Партията му го много цѣни, и по сѣки начинъ ще гледа да запази такава една сила въ редоветѣ си. И нему, естественно, се иска да остане въ камарата; но той е честенъ и самъ би се оттеглилъ, ако избирателитѣ му подигняхѫ въпросъ за депутатското му непълнолѣтие…