XXXIX. Пакъ дрипавия господинъ.
Кардашевъ огорченъ отъ зрѣлището на ранното морално дебелокожие на единъ младъ човѣкъ, още на прага на обществинний животъ, изгуби желание да стои по̀-дълго тука.
— Дѣ да търсимъ идеализмътъ, ако и единъ интелигентенъ момъкъ, като Крушкова, гледа отъ тая практична страна на въпроситѣ на честность и човѣшка нравственность! – думаше си Кардашевъ, като отстѫпаше.
— Кѫдѣ? – попита Тачевъ.
— Азъ си отивамъ.
— Не си ходете! Има още интересни провѣрки на дневенъ редъ… Вижте, публиката на галерията стои, не си отива – каза адвокатътъ.
— Благодарѫ. Нека се възхищаватъ другитѣ, – каза Кардашевъ, като гледаше къмъ лѣвата трибуна и търсеше машинално съ очи Каишева… Вмѣсто него той съзрѣ дрипавия господинъ: той бѣ успѣлъ да издѣбне разсилнитѣ и да се пъхне между зрителитѣ. Любопитна натура! Кръвьта бѣше прѣстанала по бузата му, само знакъ още остаяше отъ раната.
Кардашевъ полюбопитствова да узнае коя е тая забѣлѣжителна личность, която днесь му се испрѣчва на всѣкѫдѣ. Той попита Тачева.
Тачевъ прѣкѫсна разговора си, който имаше съ съсѣда си, погледна къмъ дрипавия господинъ и каза:
— Той е Матрапанчевъ.
— Какъвъ е тоя Матрапанчевъ? Какво върши?
Тачевъ се усмихна.
— „Билки дири по баири“. Единъ скитникъ, бездѣлникъ… Нѣкога е билъ стражаръ. Отъ много врѣме ходи безъ работа, гладува, като куче – пропадналъ човѣкъ съ една рѣчь… Той ми е малко и рода, далеченъ ама…
— Защо се непотрудите да го настаните нѣкѫдѣ? Днеска се бийше и го бѣхѫ наранили по бузата.
— Абе, той бѣше кротъкъ човѣкъ, кой го знай – сега е станало едно сприхаво, люто!.. Канихъ го днесь, на митинга при свети Краль: има служба горски стражаръ – нещя? ядоса се. „Азъ, каже, на това тиранско правителство не слугувамъ!“ И испсува министъра. Голо, пъкъ фудулъ! Блъсни-габъръ! Какво го е наежило – незнамъ. По̀-прѣди политиканъ не бѣше… Дяволъ го знай: не си види дрипитѣ!
Като даде тия обяснения Тачевъ се обърна пакъ къмъ съсѣда си.
Публиката се поразрѣди въ ложитѣ. Излазяхѫ на вънъ да пушатъ.