XL. Непостояннитѣ – непоколебими.

Госпожитѣ обаче нѣмахѫ нужда отъ умния Тачевъ съвѣтъ: тѣ сички си остахѫ на мѣстата. Прѣднята линия на ложитѣ живописно се протакаше съ своитѣ багрени птичи крила, бѣли пера отъ камилско пиле, искуственни цвѣтя, ленти, капелни гарнитури и гребени за шиньони; вуали, корзети, ганти, евантайли, които произвождахѫ хладъ възъ загорещенитѣ отъ душния въздухъ физиономии. Ни една отъ тие почтенни госпожи не мръдна, не дезертира отъ поста си, както мѫжетѣ, не показа малодушие, нито изнѣжена слабость – за чистъ въздухъ, който грубиятъ полъ отиде да подъхне въ коридора. Зрѣлището, което имахѫ, и което очаквахѫ още – бѣше много привлѣкателно, рѣдко, та да се измаматъ да излѣзатъ. Слушането на вкуснитѣ ругателства ги застърви, за по̀-нови и по̀-пиперливи… Не една вечеря щѣше да остане неуредена, или забравена; много ступани щѣхѫ да си лѣгнатъ полугладни – но това малко значеше прѣдъ великата духовна услада, съ която се лакомяха ступанкитѣ. Тѣ отъ едно само се страхувахѫ: да не би да ги излъжатъ ожиданията имъ и скандалътъ да се неповтори. О, то би било ужасно!.. Като очаквахѫ продължението на засѣданието, тѣ размѣняхѫ впечатленията си… Едно живо шушукане непрѣкъснато бръмчеше по прѣднята линия. Критики, укори, удобрѣния, приповтаряни съ усмивка чути калнички остроти, искачахѫ изъ розовитѣ устни и се запечатвахѫ въ нѣжнитѣ души на любопитнитѣ дщерки на баба Ева… За мѣстото си въ ложата тѣ би платили богато. Прозорливостьта на финансовиятъ министръ испустна тая доходна статия, при толкова други, изнамѣрени за уравновѣсяване бюджета.