XLIII. Кюстендилский освободителъ.
Кардашевъ го изгледа.
Въ лицето на Матрапанчева, широко, космато, грубо, нѣмаше интелигентность; едно плоско изражение, нѣкаква тѫпость, отпуснатость… Но скъсанъ, скъсанъ ужасно.
— Обичашъ ли едно пиво, бай Матрапанчевъ? попита Кардашевъ, като пое вѣстника и го тури въ джеба си.
Матрапанчевъ впери голѣмитѣ си сиви жълтеникави очи въ Кардашева, зачуденъ, че знае името му.
— Благодарѫ, пиваме.
И той сѣдна на стола при близката маса.
— Азъ ви видѣхъ днесь ваша милостъ на митинга при свети Краль. Викахте „Долу тиранитѣ!“ Нали вие бѣхте? — попита Кардашевъ.
— Ази.
— И въ градината сѫщо? И послѣ се бихте съ другитѣ?
— Бихме се, ето ми и бузата: наранихѫ ме, дяволитѣ… Ама и азъ имъ дадохъ да разберѫтъ – каза Матрапанчевъ, като си тури грубий пръстъ на бѣлѣга отъ засъхнала кръвь.
Кардашевъ си спомни Тачевитѣ думи, че Матрапанчевъ отъ скоро е фаналь да политиканствува.
— Вие мразите правителството?
— Да.
— Защо?
— Тъй.
— Лошо ли е?
— Лошо.
— По какво е лошо?
Кардашевъ искаше да вникне пó-дѫлбоко въ мислитѣ на Матрапанчева.
Матрапанчевъ си испи полека чашата и неотговори. Той само си истри пѣната отъ мустацитѣ съ кърпата на която имаше петна отъ кръвь.
— Защо го намирате за лошо? настоя Кардашевъ.
— Защото е тиранско. Долу тиранитѣ!
— Отдавна ли се занимавашъ съ политика?
— Ний не се занимаваме съ политика. Не е наша работа…
— Какъ! А гоните правителството?
— Гонѫ го, и ще го гонѫ до девета рода! То е тиранско правителство!… Коли свѣтътъ по улицитѣ… и той си побара бузата.
На всѣка минута Матрапанчевъ растеше въ очитѣ на писателя.
Той му подаде една папироска.
— Какво е вашето занятие, бай Матрапанчевъ?
— Нѣмамъ сега занаятие.
— А какво: вѣстници ли продавашъ?
Той цъкна съ устата си.
— Не. Тая вечерь ми дадохѫ нѣколко броя… да зeмѫ нѣкоя пара…
— Но какво правишъ сега?
— Караме килавитѣ на войска! дѣто го рѣкълъ оня… Какво правимъ? Гладуваме! – и великанътъ се усмихна горчиво.
— Но отъ напрѣдъ какъвъ сте биле?
— Поборникъ! – отговори Матрапанчевъ подиръ малко колебание.
— Поборникъ? Въ четитѣ сте биле?
Матрапанчевъ си запали цигарата.
— Не, не въ четитѣ.
— Въ опълчението тогава?
— Не, не съмъ билъ въ опълчението.
— А, въ сръбско-турската война?
— Не.
Кардашевъ го изгледа очудено.
— Че какъвъ поборникъ тогава?
— Азъ бѣхъ съ руситѣ… Сичко бѣхъ описалъ въ прошението си, по тънко!
— Въ кое прошение?
— Подадохъ на Народното Събрание прошение, за да ми опрѣдѣли поборническа пенсия… Азъ нѣмамъ що да ямъ… Окъсанъ съмъ…
— Дадохѫ ли ви?
Матрапанчевъ се навѫси.
— Отфърлихѫ.
— Защо?
— Не ми се падало пенсия…
Погледътъ на Матрапанчева свѣтна отъ гнѣвъ. Той се мѫчеше да закопчѣе скъсаното си сетре на гѫрдитѣ, защото стана хладно.
— Значи, обидихѫ те… А какви сѫ вашитѣ заслуги?
— Азъ бѣхъ въ врѣме на русската война. Прѣвзехъ Кюстендилъ.