XLIV. Прозорче отворено въ една душа.
Кардашевъ го погледна въ недоумѣние.
— Какъ прѣвзе Кюстендилъ?
— Азъ първи влѣзохъ въ Кюстендилъ, заедно съ руситѣ…
— Че до колкото знамъ, турски войски нѣмаше въ Кюстендилъ тогава, нито битки сѫ ставали около Кюстендилъ. Азъ съмъ отъ Кюстендилъ!
— Турци нѣмаше нито кракъ. Избѣгали бѣхѫ отъ пó-напрѣдъ; когато прѣвзехме Кюстендилъ, посрѣщна ни градский съвѣтъ, заведохѫ ни въ черквата, азъ бѣхъ заедно съ генералътъ… Чрѣзъ мене се споразумѣваше съ народа. Ти трѣбва да си видѣлъ?
— Вий знайте русски!
— Незнамъ, ама си знамъ, тъй, отъ природата…
Кардашевъ се усмихна.
— Каква длъжность имахте въ русската войска? Прѣводчикъ? – питаше Кардашевъ, сé още въ недоумение въ какво се състояхѫ заслугитѣ къмъ отечеството на Матрапанчева.
— Имахъ длъжность… тоесть… Нѣмахъ никаква длъжность…
— Ами?
— Азъ бѣхъ тогава въ Конява… Имахъ тамъ дюкянъ. Знайте Конява. Два часа има до Кюстендилъ. Когато се зададе русската войска, азъ затворихъ дюкана, отидохъ при генерала… Расправихъ му, че нѣма нито единъ турски солдатинъ въ Кюстендилъ… Тогава генералътъ даде заповѣдь бързо и азъ потеглихъ заедно съ руситѣ и пръвъ влѣзохъ въ Кюстендилъ, и го освободихме отъ турската власть!..
— И Народното Събрание не припозна тая ваша заслуга? – попита ухилено силно разочарований писатель.
— Отфърли ме съ прѣзрѣние!.. Едни се пъкъ смѣхѫ! Отъ тогава немогѫ да ги търпѫ тие тирани!..
— Отъ тогава е станалъ „сприхаво и люто“ помисли си Кардашевъ, като спомни думитѣ на Тачева; – па се обърна къмъ Кюстендилский освободитель:
— Като е тъй, азъ ви давамъ пълно право, дѣто днесь викахте тъй много на митинга, и послѣ!.. Ама още по̀-добрѣ щеше да е да бѣхте приели службата, която ви прѣдлагаше господинъ Тачевъ.
Матрапанчевъ го погледна позачудено.
— Каза ли ви Тачевъ?
Па сниши гласа си и попита:
— Ще падне ли тая нощь правителството?
— Незнамъ… Не вѣрвамъ тъмй скоро – за жалость. Кой ви каза това?
— Пристава Найденовъ, дѣто го исключихѫ… Днесь ме намѣри и ми каза, че тая нощь ще стане, каквото ще стане – само голѣмъ митингъ трѣбвало – и ме подбра къмъ свети Краль… Та лъжа ли е?
— Излъгаль те е.
Лицето на освободителя стана загрижено.
— И ми обѣщá приставъ… Ако лъже, той е тогава единъ подлецъ!
Матрапанчевъ се разлюти и тупна по масата съ юмрука си.
— Сбъркали сте, бай Матрапанчевъ, дѣто не сте приели горски стражаръ… Днешното яйце е пó-хубаво отъ утрѣшната кокошка…
Лицето на Матрапанчева стана обезкуражено. Той скокна на крака.
— Та Найденовъ ме лъгалъ? Той е единъ подлецъ! извика пакъ Матрапанчевъ, като съзнаваше сега сичката непоправимость на неблагоразумното си поведѣние днесь. Надѣждата и за горски стражаръ бѣше изгубена безвъзвратно! Той се окончателно компрометира!
Кардашевъ фана да гледа съ състрадание бѣдния човѣчецъ. Той бѣше неузнаваемъ. Сега прѣдъ него стоеше просто единъ глупецъ, искусно надутъ отъ агитаторитѣ, за да послужи съ гръкланя си и съ юмрука си въ една политическа манифестация. Клетиятъ Матрапанчевъ! Какъ изглеждаше днесь великолѣпенъ въ своитѣ горди дрипи и генералски размахи! И такъвъ жалъкъ му се прѣдстави сега!
* * *
Кюстендилский освободитель се изгуби въ потъмнѣлата аллея, съ лева въ рѫката, що му даде Кардашевъ, за да вечеря.
Кардашевъ се завърна у дома си безъ никаква бѣлѣжка въ записната си книжка и съ цѣлъ ловъ тежки впечатления въ душата. За да му олекне отъ тѣхъ, той се залови да раскаже деньтъ си на книгата.
— Не можемъ да искаме отъ нѣкого онова, което нѣма! – помисли си той – Нашиятъ животъ ни дава само уродливи явления – Нека го земемъ такъвъ, какъвто си е… Бѫдѫщето е неизвѣстно никому: може-би то да пази въ тайнитѣ си крила за полети на възвишенната поезия. Настоящето може да дава животъ само на сатирата.
Нека бѫде сатирата!