Едно злодѣйство.
Илийчо Кондаковъ, младъ човѣкъ на трийсеть и двѣ години, здравъ, снаженъ, якъ – дѣто казватъ: камъкъ да стисне вода ще пустне – лежеше отпуснатъ на червения мендеръ у тѣхъ и пушеше цигаро, като слѣдеше съ дрѣмливъ погледъ синикавитѣ облачета, които излазяхѫ отъ него.
— Мамо, страшна скука ме е налѣгнала, кажи ми какво да правѫ? продума Илийчо, като се извърна къмъ една стара жена въ черна рокля, сѣднала до прозореца съ чурапъ въ рѫцѣ.
Майка му го погледна прѣзъ очилата си.
— Каква кука? попита позачудена.
— Искамъ да ти кажѫ: тегота ми е, саклетъ ми е, омръзна ми сичко.
Майка му го изгледа още по̀-очудена.
— Твойто, Илия, се казва: неволия отъ слободия!
— Нѣма какво да правѫ!
— Какво ще правишъ! Яждъ, пии́ и спи! повече какво трѣбва на човѣка?.. Нѣмашъ грижа никаква… Живѣй си както Господъ далъ.
Старата госпожа Кондакова, както всичкитѣ наши почтенни старци и старици, имаше свое ясно, опрѣдѣлено, непоклатимо въззрѣние на живота.
Яждъ, пиѝ и спи! Ето смисъльта му, ето върхътъ на человѣческото благополучие на тоя лѫжовенъ свѣтъ!... За честьта на Илийча Кондаковъ трѣбва да кажѫ, че неговата концепция за смисъльта на живота не се затваряше въ тѣснитѣ граници на тая епикурейска философия не баба Кондаковица. Илийчо бѣше въ продължение на шесть мѣсеца дирилъ живота вънъ отъ чисто животнитѣ удовлетворения на своята природа. Той бѣше го испиталъ и въ другитѣ му разнообразни и възвишенни проявления; но, като Соломона, най-послѣ бѣше отчаяно отпусналъ рѫцѣ и казалъ: суета суетъ! Бѣше му омръзнало: и расходки до пепиниерата, и тавлата въ Панаховото кафене, и политикуването, и сплетнитѣ, и – даже картоигрането! Съ една рѣчь, всичкитѣ блага, които може да даде столичния животъ на една ненаситна за вълнувания душа, като Илийчовата.
За да бѫдѫ справедливъ – нека прибавѫ още, че по едно врѣме Илийчу бѣ хрумнало да иде да се учи въ Швейцария правото. Но за това нѣщо Илийчо сѣтѝ, че трѣбваше умственна работа, напъване, търпѣние, остра паметь. А миналата му дѣятелность не бѣше го приготвила за сериозенъ трудъ, и той махна съ рѫка на тоя планъ.
И сега, прострѣнъ на мендеря, инвалидъ на живота, Илийчо Кондаковъ, въ меланхолията на благородния си и ситъ мързелъ, питаше съ въздишка майка си: – „Какво да правѫ?“ Да, скука. А скуката на Кондакова произлизаше отъ една много сериозна причина, която го правеше человѣкъ достоенъ за оплакване.
Бѣдниятъ Кондаковъ бѣше пенсионеръ!
Пенсионеръ на трийсеть и двѣ години!
Законътъ бѣше немилостиво изриталъ тоя младъ и здравъ момъкъ въ разцвѣта на силитѣ, извънъ арената на честния человѣшки трудъ, въ тлѣтворното блато на лѣностьта; бѣше прѣвърналъ този запасъ отъ снажность и енергия, способни да бѫдѫтъ полезни още, въ едно паразитно животно, впило кръвосмучната си муцуна въ чиновническия фондъ.
Ето на основание на какви исчисления законътъ бѣше извършилъ това злодѣйство възъ единъ български гражданинъ: Три години служба въ качество на писецъ, двѣ години служба въ качество на архивариусъ, двѣ години – помощникъ на сѫдебенъ приставъ, една година и половина оцѣнитель въ митница, двѣ години началникъ на митница, двѣ години ревизоръ въ министерство, една година по ревизии – и разни командировки – костували нему четирнайсеть хиляди километра пѫтешествие! (молимъ, смѣтнете прогоннитѣ) – и една и половина година и нѣщо още – чиновиикъ съ заплата четирестотинъ лева. Сичко години прослужени на отечеството: петнайсеть и нѣщо си. Прѣзъ тоя служебенъ срокъ Илийчо Кондаковъ не е получилъ отъ отечеството, освенъ четирийсеть и деветь хиледи и осемстотинъ и деветдесеть и два лева! – plus командировочнитѣ.
Притурете, още колкото обичате, отгорѣ на тия суми, като знаете, че Кондаковъ бѣше натоваренъ да прави порѫчката за снабдяване двѣ правителствени учреждения съ всичкитѣ имъ потрѣби и принадлежности. Това обаче, между насъ…
Да, има още главоболието да притежава една кѫща на два ката въ центра на столицата, нѣколко хиледи лева подъ лихва, въ здрави рѫцѣ, и други по‐
добни безпокойства, завѣщани отъ тегостьта на служебната кариера.
Но държавата неможе да бѫде несправедлива къмъ усилията и жертвитѣ на своитѣ добри синове и ето защо, щомъ той си подаде оставката и съ нея – нужнитѣ служебни документи, побърза да му опрѣдѣли мѣсечна пенсия, която не е повече отъ 317 лева.
И така, Илийчо Кондаковъ, ако Господъ го поживи още половина вѣкъ най-малко – погледнете го и ми кажете какво мислите – ще получи отъ държавата и отъ спестяванията на хиледи други чиновници; нещастни разсилни, писарчета, даскалчета и тѣмъ подобни полугладни труженици, дребната сумма 166,200 лева; ще бѫде принуденъ, нещастниятъ, въ продължение на петдесеть години, въ края на сѣки мѣсецъ – студъ, вѣтъръ, буря било – да гази кальта до окрѫжното ковчежничество съ платежна заповѣдь въ рѫката, за да има възможность до самата гробна дъска да пъшка – отъ мързель и тлъстина…
Сиромахътъ Кондаковъ!