Слугиня.
Стоянъ Раковъ бѣше останалъ безъ слугиня – посрѣдъ зима. Послѣднята му го напустна прѣди три недѣли, безъ никаква видима причина. За едно софийско семейство такава случка е цѣла бѣда. Стоянъ Раковъ бѣше началникъ на отдѣление въ едно министерство, жена му – млада и почитаема госпожа, даже подпрѣдсѣдателка на двѣ женски дружества; но тие свѣтовни блага и почести не бѣхѫ способни да ги направатъ щастливи; въ тѣхното небе имаше една черна точка: нѣмахѫ слугиня. Това бѣше жизненний въпросъ за почтеннитѣ съпруги, той занимаваше умоветѣ имъ, той даваше храна по разговоритѣ имъ, той обигръщаше всичкитѣ ламтеня на душитѣ имъ.
Ракови нѣмахѫ слугиня.
И госпожа Ракова, въ черква, и на гости, и въ дружества – сé тие горчиви оплаквания:
— Прѣдставете си, г о с п о ж à, (софийскитѣ благородни дами се титулуватъ тъй, вмѣсто: „госпожо“ – за отличие отъ калугеркитѣ) – прѣдставете си, госпожà, нѣмаме слугиня!
А въ тие прости думи се заключаваше цѣла Шекспирова трагедия – за младата и почитае‐
мата госпожа Ракова; тѣ искахѫ да кажатъ: „Прѣдставете си, госпожà, това нещастно събитие до какви скандали ни доведе: азъ, както едно врѣме баба ми, – и майка ми, още днесь — сама си перѫ дрѣхитѣ и се омирисвамъ въ кухнята, като нѣкоя… И нѣмамъ часъ свободничъкъ да посветѫ на по́-възвишена и благородна грижа… Прѣдставете си: даже не ми остая врѣме да идѫ да си кроѭ новата рокля Empire, а платътъ Стоянчо е купилъ отъ толкова врѣме… Стоянчо, и той, бѣдниятъ, отъ височината на своя началнически столъ, е принуденъ да слазя до занятията на простата тълпа… Можете ли да си прѣдставите – това ви казвамъ въ секретъ – че вечерь, като се стъмни, той зима стовната подъ палтото и отива на чешмата да налѣе вода? Единъ началникъ на отдѣление! Неговътъ разсиленъ това не върши… Петь пѫти до сега горкиятъ е ходилъ на фурната да земе гевеча. Вий знайте?… ние повече гевечъ си правимъ: нарѣжи мръвки, хвърли имъ лажица масло, па хай на фурната, та друго и незнамъ. Кой му е мислилъ нѣкога, че щѫ испадна до такава ниска точка — да бѫдѫ принудена азъ да си чинѫ хизметя… Та и мѫжътъ ми колко се възмущава! Е, чуло ли се е подобно нещастие?“
Ракови нѣмахѫ слугиня.
Стоянъ Раковъ и тоя петъкъ се връщаше отъ пазаря съ вкиснато лице.
Жена му веднана разбра, че търсенето му е било безуспѣшно. Това нещастие просто ѝ отравяше сѫществуванието.
Раковъ изърмора гнѣвно:
— Търсихъ, прѣдлагахъ луди заплати – никой не иска да слугува. Нѣкои селянки даже,
като че се подигравахѫ, гледахѫ ме почти съ прѣзрение когато ги питахъ… Сякашъ не диви шопкини, а жени на испански грандове. Нека дойдатъ нашитѣ шантави социалисти да ми покажатъ сиромашьта и пролетариятитѣ български, за които издаватъ купъ вѣстници! Не ми трѣбватъ вѣстницитѣ имъ, дяволъ имъ зелъ вѣстницитѣ и ученията!… Нека ми доведѫтъ вмѣсто тѣхъ сега една слугиня, или единъ слуга – отъ дърво отъ камъкъ – и тогава щѫ ги повѣрвамъ, и щѫ стана и азъ социалистъ. Нека има и единъ началникъ на отдѣление социалистъ – за да увеличи войската у насъ на враговетѣ на труда…
— Ти това не казвашъ сериозно, инакъ ще бѫде глупаво, отвърна жена му: – какво ти сѫ криви социалиститѣ? Нема́ шопкинитѣ четѫтъ вѣстници имъ, за да се повлияятъ и да не си продаватъ свободата? Слугини сѣкога се намиратъ – какъ ги иматъ хората? – но работата е като я имашъ, да знайшъ да я привлѣчешъ… Ето и послѣднята ни слугиня, Стоила: нещя да ме послушашъ, и ни напустна. Сега се губимъ като патки изъ мъгла…
— Та какво повече да и́ дамъ? отговори раздраженъ Раковъ; – малко ли бѣхѫ толкова пари мѣсечно, и храна, и облѣкло, и обуща? Остаяше само едно: да и́ дамъ половината си заплата, за да се несъблазнява да бѣга, когато я мамятъ други. Ти по̀-добрѣ, госпожо, криви себе си. Ти въ ядътъ си и́ грубеше по нѣкога, еднажъ те чухъ, че и́ каза „Свиньо!“ – когато тя строши фарфоровия супникъ. Въ днешната криза отъ слуги, такова отношение къмъ тѣхъ е опасно… Не ги мисли сѫщества безъ самолюбие.
Ракови нѣмахѫ слугиня.
Вечерьта, тоя сѫщи день, когато съпругитѣ сѣдахѫ при истиналия и замирисалъ на димъ гевечъ – алфата и омегата на всичката готварска мѫдрость на младата и почитаема госпожа Ракова – вратата се бутна, безъ да се почука, и орѫфаната глава на единъ шопъ се показа тамъ.
— Добра ви вечеря, прощавайте! каза той гръмогласно, като свали шапката си; – чѐ те ли да ви слуша е́ това дѣвойче, или, оно, не ви трѣби слугиня? и той истегли прѣдъ себе си едно съ плахъ погледъ момиче.
Прѣдъ тие думи съпрузитѣ помислихѫ, че небето се отвори и серафимски гласове стигахѫ до ушитѣ имъ!
„Трѣбва ли имъ слугиня!“… Кюсе́, желайшъ ли мустаци? Иска ли дума? Тоя шопъ го праща самото провидѣние. Госпожа Ракова се боеше да не бѫде сичко това сънь лъжливъ. Не, не е сънь… Селякътъ стои тамъ съ сичкото си шопско величие, съ оскотената си физиономия, съ дрипитѣ си, тя даже чувствоваше неблагоуханната атмосфера отъ киръ и лукъ, която шопътъ носи на вредъ съ себе си; и шопкинчето тамъ е живо, съвършенно живо и, както подобава: парцаливо, гнидаво, гуреливо и съ телешки очуденъ погледъ.
Наконецъ, благополучието влѣзна въ кѫщата.
Раковъ прѣдлага изведнажъ двайсеть и петь лева заплата, и за голѣмо очудване, бащата се не търгува и великодушно се съгласява.
Питатъ тогава за знанията на момичето. Момичето не знае нищо, не е слугувало никѫдѣ; но това малко значи.
— На харизано магаре петалата се не гледатъ, шушне съ тържествующъ видъ Раковъ на жена си.
— Щѫ го държѫ това свинче бари вода да ми носи – докѫдъ си намѣра по́-свѣстна слугиня, па щѫ му дамъ пѫтя, мисли си лукаво госпожа Ракова; – или вѣрва тоя гламавъ шопъ, че толкова пари се даватъ на едно диво говедце, на което още трѣбва да слугувамъ?
Но да спи куче подъ камъкъ. Сега, шопътъ и дъщеря му сѫ приети, като високопоставени гости. Едвамъ наѣеденй гевечъ (при вълнения отъ голѣма радость охотата се губи), приготвенъ отъ деликатнитѣ рѫцѣ на подпрѣсѣдателката на двѣтѣ женски дружества въ столицата, минува въ расположение на гоститѣ. Единъ голѣмъ огънь въ кухнята, съ праздниченъ свѣтликъ, освѣщава пиршеството имъ. Господинъ Раковъ и госпожа Ракова ги гледахѫ и немо́жахѫ да имъ се нарадватъ.
Като ги снабдиха и съ топла постелка, завивка и възглавница, оттеглихѫ се въ спалнята си, слѣдъ като имъ пожелахѫ учтиво лека нощь.
Въ тая криза отъ слуги учтивостьта къмъ тѣхъ е задължителна.
Но прѣди да си лѣгне, госпожа Ракова слѣзе долу, та даде нѣкакви наставления на слугинчето и се върна въ спалнята.
Прѣзъ нощьта Раковъ и жена му имахѫ по едно силно сѣпване всякой: него го пробуди внезапна мисъль, че той даже не попита за името на момичето и на селото му – опущение важно; ней се прѣстори, че се хлопна дворската порта. За да се успокои тя зема свѣщьта и отиде та надникна въ кухнята; огъньтъ още гореше и освѣщаваше широкораззиналитѣ уста на шопа, който хъркаше, като циклопъ; дѣвойчето спѣше сѫщо.
Тогава тя се върна успокоена.
* * *
Сутриньта е студъ. Раковъ се събужда, гледа че жена му я нѣма въ стаята.
— Отишла е да нагоди слугинчето, за да накладе огъня. Слава Богу, слава Богу. И той се увива съ удоволствие въ юрганя, защото чува, че на вънъ пищи фѫртуната.
Влазя жена му. Лицето и́ е измѣнено, уплашено.
— Шопътъ и момичето ги нѣма, каза тя: – излѣзли, както се види, още много рано.
Раковъ скокна отъ леглото си.
— Полиция! Дръжте! извика той.
И се спустна по бѣли гащи на вънъ; но като се досѣти, че това е лудость, повърна се. Нѣколко секунди и двамата стояхѫ съ рѫцѣ скопчени, и неподвижни, като статуи.
— Пакъ нѣщо си ги оскърбила снощи, каза Стоянъ най-послѣ на жена си. Ти не умѣешъ да въртишъ слугиня кротко, човѣшки. Поне сега не можешъ мене да окривишъ; азъ дадохъ тройно повече, отколкото бащата можеше да поиска.
Госпожа Ракова не прие тозъ укоръ. Напротивъ, всичката вина е на мѫжа ѝ: защо не е питалъ името и селото на слугинята, за да може да я търси ако побѣгне, и защо не е земалъ ключа отъ пѫтната порта, за да не може да побѣгне? Взаимнитѣ окривявания и натяквания между съпрузитѣ се продължавахѫ, безъ никаква полза.
Но никой не се сѣти да рѣче лошо за побѣгналитѣ…
Ракови нѣмахѫ слугиня.
* * *
Слѣдъ нѣколко мѣсеца госпожа Ракова, единъ пазаренъ день, съгледа побѣгналото шопкинче при
едни други селенки, които продавахѫ кокошки. Тя го улови сърдито за лакътя.
— Защо бѣга тогава, мари момиче?
Момичето се уплаши и хвана да се дръпа. Но една отъ селянкитѣ, леля ѝ, обясни загадката на госпожа Ракова: бащата на момичето нѣмалъ намѣрение да я дава за слугиня, но като замръкналъ него день въ София и нещялъ да прѣнощува въ хана, за да не харчи – много стипца билъ човѣкъ – испросилъ гостоприемство отъ Ракови, по расправений пó-горѣ начинъ!
Тие глупави шопи, а?…