Съгласните в български според това дали участват или не гласилките при тяхната артикулация, биват звучни и беззвучни. Корелацията звучност~беззвучност е една от основните корелации. В системата на шумовите съгласни при еднакви локални и модални признаци се осъществява фонологично противопоставяне по признака звучност~беззвучност. Системата се състои от 14 двойки: п – б, п’ - б’, ф – в, ф’ - в’, т - д, т’- д’, с – з, с’- з’, ц - s, ц’- s’, ш – ж, ч – џ, к – г, к’- г’.

За съгласните звукове силна позиция, т.е. позицията, в която се реализират максимално диференциалните признаци (произнасят се и се чуват най-ясно), е позицията пред задна нелабиална гласна /а/, /ъ/. Предните гласни /е/, /и/ смекчават предходните съгласни, а задните лабиални /о/, /у/ ги лабиализират. Краят на думата е най-слабата позиция, в която не се реализират редица звукове и звукосъчетания. В края на думата говорната енергия рязко спада, поради което там не се произнасят звучни съгласни. Редуването на звучни съгласни с беззвучните им корелати в края на думата е известно като обеззвучаване. Изговорно няма разлика между думи като под и пот, коз и кос, произнася се само /пот/, /кос/.