Правоговорно правило!
• Изговорът на глаголните окончания за 1. л., ед. ч. и за 3. л. мн. ч. на глаголите от І и ІІ спрежение в сегашно време е -ъ, -ът, респ. -йъ, -йът, тъй като в старобългарски окончанието е било голяма носовка, респ. йотувана голяма носовка. В съвременния български език в този случай говорим за условно писане на а вместо ъ. Обстоятелството, че в случая става въпрос за условно отбелязване на един звук с буквата за друг, се потвърждава от факта, че в случая звуковете са под ударение, т.е. не може да става въпрос за редукция /чет`ъ, стой`ъ, товор’ъ, мет`ъ/ и др.
• В числителните девет, десет, втората гласна е е наследник на старата малка носовка, поради което в производните съществителни – деветка, десетка следва да се пише и произнася е, а не я (*девятка, *десятка).