Наред с я от старата ятова гласна в български има и я /йа, 'а/ от друг произход, т.нар. етимологично я, което не променя своя изговор при промяна на фонетичните условия. То се среща в думи като: люляк – люляци, орляк – орляци, поляна – поляни, тояга – тояги и др. В редица говори етимологичното я се преглася аналогично на ятовия преглас. В резултат на това в книжовния език са приети някои думи и форми с екав изговор под влияние на източнобългарските говори: ям, но людоед, сухоежбина; яздя, но ездач. Книжовната норма допуска и дублетни форми като: влечах и влечех, стоял и стоел, печах и печех и други причастни форми на глаголи от І спрежение, чийто корен завършва в 1. лице единствено число на -к-, и от ІІ спрежение, пред основата на които има гласна или шушкава съгласна.