Съгласните със специфични модални признаци: /м, м’, н, н’, р, р’, л, л’, й/ образуват функционално отделна група, която ги приближава до поведението на гласните фонеми. Тези съгласни са само звучни и в съчетаемост с други съгласни се приближават по функция до гласните фонеми – не влияят върху тяхната звучност и самите те не се променят. Съгласните /р/ и / л/ са можели да образуват сричка и от тези т. нар. сонантични (сричкотворни) р и л се развиват групите с подвижно ъ: -ър-/-ръ-и -ъл-/-лъ-. Тези функционални особености противопоставят сонорните съгласни на останалите, които образуват групата на шумовите съгласни.