В своето историческо развитие българският език е претърпял съществена промяна на граматическия си строеж. Тази промяна засяга на първо място системата на имената. Българският език е загубил развитата си падежна система, състояща се от седем падежа. В съвременния български език отношенията между имената не се изразяват с падежни окончания, а със синтактични средства – предлози, словоред.  Това развитие определя преминаването на българския език от синтетичен към аналитичен тип. Същевременно опростяването на именната система е съпроводено от развитие на многобройни форми и значения на глагола: темпорални, модални, видови, залогови.