Думите в езика се делят на групи (класове). Класификациите се определят въз основа на различни видове признаци. Основна класификация е семантично-граматичната. Тя обединява думите от речника (лексикона) на езика в класове, които отразяват общото в значението (семантиката) и общността на граматическите им свойства. Тези класове са известните части на речта: съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, местоимения, глаголи, наречия, предлози, съюзи, частици и междуметия. Така например съществителните имена имат обобщено значение на същини, конкретни или абстрактни, индивидуални или колективни; глаголите означават действия, състояния, процеси; прилагателните имена означават признаци и т.н.
Морфологичната класификация разделя думите на изменяеми и неизменяеми думи, т. е. на такива, които променят формата си, за да изразят различни граматически значения на категориите, които притежават: число, лице, род, определеност и др., и на неизменяеми, които не променят формата си.
Изменяеми части на речта са: съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, местоимения, глаголи.
Неизменяеми части на речта са: наречия, предлози, съюзи, частици и междуметия.
Синтактичната класификация определя частите на речта като такива, които могат да бъдат т.нар. функционална категория – части на изречението или изпълняват службата да изразяват отношенията между думите в словосъчетанието, изречението или между отделните прости изречения в състава на сложното. Съгласно синтактичната класификация частите на речта са самостойни (които могат да бъдат отделна част на изречението) и несамостойни.
Самостойни части са: съществителни, прилагателни, глаголи, наречия, местоимения.
Несамостойни части са: предлози, съюзи, частици, които се наричат също служебни думи.