Сайтът се разработва с подкрепата на НФНИ - МОН, програма Информационно общество
ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА. БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Радка Влахова-Руйкова
СЪДЪРЖАНИЕ

 

Граматическа класификация на думите

Думите в езика се делят на групи (класове). Класификациите се определят въз основа на различни видове признаци. Основна класификация е семантично-граматичната. Тя обединява думите от речника (лексикона) на езика в класове, които отразяват общото в значението (семантиката) и общността на граматическите им свойства. Тези класове са известните части на речта: съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, местоимения, глаголи, наречия, предлози, съюзи, частици и междуметия. Така например съществителните имена имат обобщено значение на същини, конкретни или абстрактни, индивидуални или колективни; глаголите означават действия, състояния, процеси; прилагателните имена означават признаци и т.н.
Морфологичната класификация разделя думите на изменяеми и неизменяеми думи, т. е. на такива, които променят формата си, за да изразят различни граматически значения на категориите, които притежават: число, лице, род, определеност и др., и на неизменяеми, които не променят формата си.
Изменяеми части на речта са: съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, местоимения, глаголи.
Неизменяеми части на речта са: наречия, предлози, съюзи, частици и междуметия.
Синтактичната класификация определя частите на речта като такива, които могат да бъдат т.нар. функционална категория – части на изречението или изпълняват службата да изразяват отношенията между думите в словосъчетанието, изречението или между отделните прости изречения в състава на сложното. Съгласно синтактичната класификация частите на речта са самостойни (които могат да бъдат отделна част на изречението) и несамостойни.
Самостойни части са: съществителни, прилагателни, глаголи, наречия, местоимения.
Несамостойни части са: предлози, съюзи, частици, които се наричат също служебни думи.

Междуметията са особен клас думи. За техния лингвистичен характер има различни мнения. Междуметията не може да бъдат причислени към служебните (граматически) думи, защото не служат за образуване на граматически форми или за изразяване на връзки между дамите, и изреченията. В някои случаи междуметията могат да изпълняват функция в изречението като самостойните пълнозначни думи – „Бай Ганьо се засили и ...бух във водата.” По-често обаче в такива случаи се появяват производни думи, образувани от междуметия.