Относителните местоимения (Pronomina relativa)в българския език са напълно самостоятелна, морфологически обособена категория. В повечето от славянските езици, както и в редица индоевропейски и балкански езици, във функция на относителни местоимения функционират въпросителните местоимения. В българския език, в народните говори също е позната такава употреба, в книжовния български език обаче се използва напълно развитата самостойна категория на относителните местоимения, които се отличават морфологично от въпросителните.
Относителните местоимения са образувани от въпросителните, като към формите за съответен род и число се прибави словообразувателната морфема  –то, която е исторически свързана с анафоричното показателно местоимение тъ, та, то, от което  се е развил определителният член. Всички относителни местоимения завършват на –то, а значенията за род и число се изразяват от формата на съответното въпросително местоимение, от което е образувано относителното. Формите на относителното местоимение са съответно:

• За лица и предмети – който, която, което, които, каквото(щото);
• За признаци – какъвто, каквато, каквото, каквито;
• За количество – колкото;
• За притежание – чийто, чиято, чието, чиито.

Относителните местоимения не може да се употребява самостоятелно в рамките на простото изречение. Те функционират само в рамките на сложното изречение. Относителните местоимения могат да бъдат свързани или свободни релативи. За определеносвързана употреба говорим, когато относителното местоимение отнася към дума или словосъчетание, като следва да се отбележи, че то замества в семантичен и формален пран определяемото в главното изречение. Освен име или именно словосъчетание относителното местоимение може да се отнася към лично, показателно, отрицателно, неопределително или обобщително местоимение или словосъчетание с такова местоимение: човекът...който; Мария...която; времето...което; мислите...които; той...който; тези..които; всяка...която и др.
Неопределеносвързана употреба имат относителни местоимения, които са употребени самостойно. Тези свободни релативи не се отнасят към дума в рамките на сложното изречение: Който пее, зло не мисли; Който се учи, ще сполучи; Каквото искаш, ще получиш; Пее, както може.
Относителните местоимения за лица също като въпросителните, от които са образувани, пазят стари падежни форми за означаване на позицията на подлога и на допълнението. Формата който в подчиненото изречение има функция на подлог: Крали Марко е героят, който е възпят в редица песни. Формата когото има функция на пряко допълнение: Крали Марко е героят, когото възпяват в редица песни. Формата комуто за непряко допълнение е почти изчезнала в съвременната речева практика и се заменя редовно от предложна фраза с когото: Крали Марко е героят, комуто е посветен епос/ Крали Марко е героят, на когото е посветен епос. Подобно на въпросителните местоимения формата който все по-често се употребява във всички функции, книжовната норма обаче изисква разграничаването им чрез употреба на двете форми който и когото.

От неизменяемото въпросително местоимение за предмети що също се образува относително местоимение щото. То, както и що има ограничена употреба в съвременната българска реч. В български се употребява и неизменяемия релатив дето. Употребата на дето е характерна за народната реч.