Неопределителните местоимения (Pronomina indefinitiva) се образуват от въпросителните със словообразувателната морфема ня-, която се поставя пред формите на въпросителното местоимение: някой ,някого, няколко.

Правоговорно правило! Ня- винаги привлича ударението върху себе си.

Неопределителни местоимения за лица и предмети са:
някой (м.р.) – някой човек, някой град, някой век, някой път, някой клас ;
някоя (ж.р.) – някоя жена, някоя улица, някоя държава, някоя тема ;
някое (ср.р.) – някое дете, някое време, някое село, някое определение;
някои (мн.ч.) – някои роднини, някои, лица, някои училища, някои автори;
нещо (само за предмети) – търся нещо, искам нещо, казвам нещо, мисля нещо. Неопределителното местоимение нещо е местоимение съществително. То има форма за множествено число – неща, и може да се членува: нещото, нещата.

Книжовно правило! Когато се отнася за лица от м.р. неопределителното местоимение във функция на подлог е някой (стара именителна форма), а във функция на пряко допълнение – някого(стара винителна форма). Правилно е: Търсите ли някого; Ще попитам някого; Изглежда чакат още някого, а не: *Търсите ли някой; *Ще попитам някой; *Изглежда чакат още някой. Формата за непряко допълнение някому (стара дателна форма) почти не се употребява.

Неопределителни местоимения за признаци са:
някакъв (м.р.) – някакъв непознат, някакъв път, някакъв пътеводител;
някаква (ж.р.) – някаква служителка, някаква кола, някаква дреха;
някакво (ср.р.) – някакво момиче, някакво място, някакво списание;
някакви (мн. ч.) – някакви хора, някакви тетрадки, някакви подаръци.
Неопределителни местоимения за количество са:
няколко (за лица и за предмети) – няколко ученици, няколко спортисти няколко броя, няколко звезди, няколко съобщения, няколко курорта.
неколцина (само за лица) – неколцина зяпачи, неколцина пътници, неколцина зрители, неколцина минувачи, неколцина журналисти.

Книжовно правило! След неопределителното местоимение за количество няколко съществителните имена от м.р., означаващи предмети са в бройна форма: няколко прозореца, няколко гола, няколко речника, няколко теста. След няколко и неколцина съществителните имена от м.р., означаващи лица са в множествено число: няколко /неколцина учители, депутати, играчи, фотографи, а не няколко /неколцина *учителя, *депутата, *играча, *фотографа.

Неопределителни местоимения за притежание са:
нечий (м.р.) – нечий братовчед, нечий приятел, нечий паспорт, нечий дом;
нечия (ж.р.) – нечия сестра, нечия позната, нечия рисунка, нечия чанта;
нечие (ср.р.) – нечие дете, нечие куче, нечие стадо, нечие тяло, нечие яке;
нечии (мн.ч.) – нечии деца, нечии папагали, нечии цветя, нечии думи.

Книжовно правило! Словообразувателната морфема ня-, с която се образуват неопределителните местоимения съдържа променливо я. Формите за неопределителното местоимение за предмети нещо и за притежателните неопределителни местоимения нечий, нечия, нечие, нечии са екави – с е, а не с я. В тях я се преглася под влияние на съгласна от небния ред – ш,ч. Неопределителното местоимение за количество, което се отнася само за лица, неколцина също е с прегласено я поради отмятане на ударението.

Правописно правило! Неопределителните местоимения за м.р. ед.ч. някой, нечий се пишат с й, а формите за мн.ч. се пишат с и - някои, нечии. Недопустимо е да се пише *някой правила, *нечий стъпки вместо правилното някои правила, нечии стъпки.

В българския език неопределителни местоимения могат да се образуват и с помощта на различни частици. Такава е например частицата еди, която се поставя пред съответното въпросително местоимение и се пише полуслято (с дефис) с него: еди-кой, еди-коя, еди-кое, еди-кои, еди-що, еди какъв, еди-каква, еди-какво, еди-какви, еди-колко. По този модел не се образуват неопределителни местоимения за притежание.
Друга словообразувателна частица е годе, която се поставя след въпросителното местоимение и също се пише полуслято (с дефис) с него: кой-годе, коя-годе, кое-годе, кои-годе, що-годе, какъв-годе, каква-годе, какво-годе, какви-годе, колко-годе. По този модел също не се образуват неопределителни местоимения за притежание.
В български има последователна възможност да се образуват неопределителни местоимения от въпросителни и от относителни местоимения, като към тях се прибави да е: кой да е, който да е, какъв да е, какъвто да е, колко да е, колкото да е, чий да е, чийто да е и пр. Тези форми се пишат разделно.
Неопределеността, която изразяват неопределителните местоимения, може да бъде засилена, като се добави си: някой си, някакъв си, няколко си и под. Местоименията, образувани с да е имат и вариант с и да е, основно след относителни местоимения: който и да е, какъвто и да е, колкото и да е, чийто и да е.