Отрицателните местоимения (Pronomina negativa), както показва името им, служат да се отрече наличието на лица, предмети, признаци, количество, отношения на притежание. Това означава, че подобно на другите видове местоимения те могат да бъдат местоимения съществителни, местоимения прилагателни и местоимения числителни.
Отрицателните местоимения се образуват посредством словообразувателната морфема ни-, която се поставя пред формата на съответното въпросително местоимение.
Правоговорно правило! Подобно на морфемата ня-, с която се образуват неопределителните местоимения, ни- също привлича ударението върху себе си.
Отрицателните местоимения за лица и предмети са:
никой (м.р.) – никой мъж, никой дух, никой творец, никой кораб, никой край;
никоя (ж.р.) – никоя жена, никоя тайна, никоя билка, никоя приказка;
никое (ср.р.) – никое момче, никое дело, никое решение, никое приключение;
никои (мн.ч.) – никои приятели, никои животни, никои растения;
нищо (само за предмети). Използва се като местоимение съществително. Няма форма за мн.ч., но може да се членува – нищото.
Особеност на българския език е така нареченото двойно отрицание. Отрицателните местоимения могат да се употребят само с отрицателна форма на глагола сказуемо. В българския език са невъзможни употреби като : *Идва никой; *Никоя измама остава неразкрита; *Приемам никое предложение; *Отхвърляйте никои идеи; *Виждам нищо в тъмното. Граматически правилни са изреченията: Не идва никой; Никоя измама не остава неразкрита; Не приемам никое предложение; Не отхвърляйте никои идеи; Не виждам нищо в тъмното.
Книжовно правило! Когато се отнася за лица от м.р. отрицателното местоимение във функция на подлог е никой (стара именителна форма), а във функция на пряко допълнение – никого(стара винителна форма). Правилно е: Никого не чакам ;Не искам съвет от никого; Изглежда не вярва на никого, а не: * Никой не чакам; * Не искам съвет от никой; * Изглежда не вярва на никой. Формата за непряко допълнение никому (стара дателна форма) се употребява рядко: Никому нищо не дължа, наред с предложната фраза На никого нищо не дължа.
Отрицателните местоимения прилагателни за качества са:
никакъв (м.р.) - никакъв прозорец, никакъв полъх, никакъв принцип;
никаква (ж.р.) – никаква душа, никаква посока, никаква работа;
никакво (ср.р.) – никакво послание, никакво намерение, никакво писмо;
никакви (мн.ч.) – никакви компромиси, никакви шумове, никакви условия.
Отрицателното местоимение за количество е николко – николко лева, николко броя, николко участници. Често отрицателното местоимение за количество се замества от местоимението за качествени признаци – никакви. Тази замяна намира обяснение и във факта, че отрицанието на наличие на признак включва и количествения: Нямам николко стотинки – Нямам никакви стотинки; Николко участници повече не чакат за прослушването – Никакви участници повече не чакат за прослушването.
Отрицателните местоимения за притежание са:
ничий (м.р.) – ничий последовател, ничий поглед, ничий подпис, ничий дом;
ничия (ж.р.) – ничия земя, ничия подкрепа, ничия грешка, ничия радост;
ничие (ср.р.) – ничие приятелство, ничие предизвикателство, ничие яке;
ничии (мн.ч.) – ничии следи, ничии кучета, ничии дървета, ничии платна.
Отрицателните притежателни местоимения могат да се употребяват както в отрицателни така и в положителни изречения. Разликата в значението е прагматична. В положителни изречения значението на отрицателното местоимение отрича наличието на предмета, а в отрицателни изречения означава, че предметът има притежател, но той не е известен или не е назован: Това ябълково дърво е ничие (то няма собственик, притежател) – Това ябълково дърво не е ничие (то има притежател, който не е известен или не се назовава в изказването). |