Обобщителните местоимения (Pronomina distributive et summativa) са образувани от въпросителните с прибавяне главно на морфемите вся-/ все-. Във формално отношение обобщителните местоимения са по-пъстра група в сравнение с останалите местоимения, образувани от въпросителните, тъй като сегашния си вид са получили в резултат на различни морфемни прибавяния и контаминация на старобългарските местоимения.
Обобщителните местоимения за лица и предмети са:
всеки (м.р.) – всеки човек, всеки дом, всеки поглед, всеки път, всеки ден;
всяка (ж.р.) – всяка птица, всяка усмивка, всяка река, всяка нощ;
всяко (ср.р.) – всяко дете, всяко цвете, всяко чудо, всяко явление;
всеки (мн.ч.) – всеки пет месеца, всеки три години, всеки сто лета.
Вся- съдържа променливо я, поради което имаме якави форми за женски и за среден род и екави за мъжки род и за множествено число.
В български формата всеки за множествено число се заменя с всички – всички хора, всички животни, всички растения, всички науки, всички идеи.
Обобщителното местоимение за предмети се е субстантивирало и се използва като местоимение съществително – всичко.
В по-стари текстове може да се срещнат. формите всякой, всякоя, всякое, всякои. Въпреки че тези форми показват по-прозрачно образуването на местоимението чрез прибавяне на форманта вся- към съответните форми на въпросителното местоимение, в съвременната реч са се наложили по-кратките форми.
Обобщителните местоимения за признаци са:
всякакъв (м.р.) – всякакъв избор, всякакъв добитък, всякакъв хляб;
всякаква (ж.р.) – всякаква работа, всякаква хартия, всякаква програма;
всякакво (ср.р.) – всякакво намерение, всякакво чувство, всякакво име;
всякакви (мн.ч.) всякакви игри, всякакви стоки, всякакви предложения.
Обобщителните местоимения за количество се употребяват в членувана форма. Те са: всичкият, всичката, всичкото, всичките. За лица се използва формата всички  - всички хора, всички деца, всички артисти, всички ученици.
Остарели и книжни форми на това обобщително местоимение са вси и всинца. Формата вси можем да открием в названието на празника Вси светии , а всинца в творби на българските писатели от миналия и поминалия век, напр. в популярното Добри-Чинтулово стихотворение „Стани, стани, юнак балкански” – „...ил всинца да се изтребим”.
Особеност на българския език е, че като синоним на обобщителното местоимение функционира прилагателното цял: всичкят път – целият път, всичката работа – цялата работа, всичкото време – цялото време, всичките усилия – целите усилия. Употребата на обобщителното местоимение или на  прилагателното е зависима от определени семантични предпоставки и ограничения.