Глаголът е лексико-граматическа категория, която означава активен признак на предмета, т.е. признак, който е ограничен от време, модалност, залог и пр. Глаголите означават действия, състояния, процеси, позиции, с които се свързва характеристиката на глаголния субект. Глаголът като част на речта в български е развил най-голямо многообразие от значения и форми, които имат морфологичен израз. Един от най-големите езиковеди, описващи особеностите на българската граматическа система – Александър Теодоров-Балан, поради многобройните значения, които може да изрази една глаголна лексема, нарича глагола „слон на българската граматика”. Граматическите категории, които притежава глаголът са: лице, число, време, наклонение, залог, вид. Освен лични глаголни форми в глаголната парадигма има и нелични форми (форми, които не изразяват категорията лице), това са причастията, които като прилагателните имат форми за трите граматически рода. Причастията участват в образуването на редица форми за време, залог, наклонение и в тези случаи те изразяват и значението род, което не е присъщо на глагола.