По своята лексико-граматическа същност глаголът означава признак. Същината, чийто признак (действие, състояние, процес, позиция) означава глаголът, е глаголен субект или глаголно лице. За разлика от прилагателното име, което означава атрибутивен (вътрешно присъщ, постоянен) признак, глаголът означава признак, определен по отношение  на време и наклонение.
Една от основните глаголни категории е категорията лице. Свързването на глаголния признак с определен носител (лице) определя тези глаголи като лични глаголи (verbum finitum). Освен това съществуват и безлични (нулево субектни) глаголи и постоянно третолични глаголи. Безличните глаголи нямат и не могат да имат субект. Обикновено те означават природни явления като: вали, гърми, съмва, мръква, запролетява и под. Често тези глаголи се употребяват и като възвратни: гърми се, святка се, съмва се, мръква се, запролетява се. В български има и постоянно третолични глаголи като боли, тресе, люти и под., които имат субект, който може да е само в трето лице. Тези глаголи имат форми в трето лице за единствено и за множествено число и субектът може да бъде съществително име в единствено или в множествено число: главата боли/ мускулите болят, треската тресе/ страховете тресат, пиперът люти/ чушките лютят.
Глаголният субект в 1.л.ед.ч. е говорещият, а във 2.л.ед.ч. слушащият. Затова този субект може да се изрази чрез личните местоимения аз, което винаги означава говорещия, и ти, което винаги означава слушащия. Личните местоимения, които означават тези лица, тъй като са определени от ролите си в общуването, често се изпускат. Респективно в множествено число субектът може да бъде изразен чрез местоименията ние, вие, които означават (както и съответните лични местоимения) множество говорещи, множество, включващо говорещия, множество слушащи или множество, включващо слушащия. Граматическото значение число  на глагола отразява обективните количествени признаци на предметите,  на които се приписва динамичният признак, т.е. то е  количествена характеристика   на  глаголното лице. Докато ед.ч. означава един предмет в ролята на глаголно лице, мн. ч. означава повече от един предмети.
Граматическото значение род  се означава само в единствено число при причастията, които се употребяват в състава на лични глаголни форми и/ или самостоятелно. Причастните глаголни форми като  съществителните имена имат се делят на три рода – мъжки,  женски и среден род, и като прилагателните имат флексия за същите три рода.  Когато са съставна част на глаголна форма окончанието на причастието изразява съгласуването с подлога и по род: Концертът е започнал; Нощта беше настъпила;Морето се е разбушувало; Птиците са отлетели. Само в 1 и 2 л. ед.ч. няма такова съгласуване с личното местоимение аз и ти , защото тези местоимения нямат граматическото значение род, а и често се изпускат в речта. В този случай родовото окончание се определя в  акт на комуникация в зависимост от  пола (мъжки, женски) и възрастта на  говорещия и слушателя.
           
Книжовно правило! Учтивата форма Вие изисква глаголните форми с л-ово причастие да бъдат в мн.ч., т.е. няма съгласуване по  род с глаголното лице, а формите със страдателно причастие (както и прилагателните имена) да бъдат в ед.ч. във формата на съответния род на глаголното лице – в този случай е налице съгласуване по род и число: Значи  Вие сте изпратили това съобщение? Вие, госпожо, сте се обадили вчера и сте записана за среща утре в 9 часа;Професоре, Вие сте поканен да изнесете пленарен доклад; Господин Директор, бихте ли подписали този документ, само Вие сте упълномощен за това.

Граматическото значение число  на глагола отразява обективните количествени признаци на предметите,  на които се приписва динамичният признак, т.е. то е  количествена характеристика   на  глаголното лице – повече от един предмет в ролята на глаголно лице. 1.л. мн. ч. следва да означава множество от говорещи, но това значение се изразява от формата за 1.л. мн.ч. много рядко – при хорово декламиране и при скандиране. Обикновено означава множество, което включва говорещия. 2.л. мн.ч. може да означава повече от един слушащи, но също и множество, което включва слушателя.
Изменението на глагола по лице и число се нарича спрежение на глагола. Глаголите в български се групират в три спрежения. Първо и второ спрежение са стари спрежения, в които са настъпили редица прегрупирания и промени, резултати от които се наблюдават във формите и  окончанията главно на глаголните времена. Трето спрежение е новобългарско спрежение. Всяко от спреженията има основна (тематична) гласна. Към първо спрежение принадлежат глаголите с тематична гласна –е-, от второ спрежение са глаголите с тематична гласна –и-, тематичната гласна на глаголите от трето спрежение е –а- (-я-).
Основна форма на глагола в български е формата за 1.л., ед.ч., сег.вр. Това е формата, с която глаголите са представени в речниците.
Освен глаголите, които имат пълна парадигма за лице и число (форми за трите лица в единствено и в множествено число), съществуват и  глаголи с непълна (дефективна) парадигма. Такива са безличните глаголи, които имат само форма за 3 л. ед.ч. ср.р. Тези глаголи не могат да имат подлог, освен формалния подлог то в някои случаи. Безлични са глаголите, които означават природни състояния (вали,святка се, зазорява), физиологически и психически състояния на лица (люти ми, гади ми се, догнусява ме), наличие или липса на нещо (има, няма), модалност (бива, трябва, може). Към тези глаголи трябва да добавим  и безличните форми на лични преходни и непреходни  глаголи чувам, но чува се; издигам –издига се; ходя –ходи се и пр. Някои глаголи имат форми за трите лица само в мн.ч.  Това са взаимните (реципрочните) глаголи, които  означават  съвместно действие   най-малко на две лица (или животни): обичаме се, бием се, помагаме си, пишем си.
Има глаголи без или със се, които обикновено са  само в множествено число, тъй като означават определен начин на действие – наставаме, наизлизаме, налягаме и др. Посочените глаголи могат да се употребят в 3 л. ед.ч. само с някои събирателни съществителни, напр. Публиката настава на крака и бурно заръкопляска.
Съществуват и третолични глаголи,  които се различават от безличните,  с форми в  3 л. ед. и мн.ч. - боли, болят; раззелени се, раззеленят се. Много третолични  глаголи има в страдателен залог.