Залогът означава отношение между глаголното действие и глаголното лице. За разлика от класическите езици – гръцки и латински, славянските езици не притежават специална флективна парадигма за залог, поради което организацията на категорията и залоговите значенията  в славянските езици много трудно се интерпретират. Наред с термина залог е е разработено понятието диатеза (в петербургската  типологична школа), с което се означава  съответствието между  елементите на смисловата структура на дадена глаголна форма  и елементите на синтактичната структура, в която тя влиза. Формалните показатели за залоговите значения са аналитични форми със страдателни причастия и възвратни форми с кратките форми на личното възвратно местоимение се, си  и т. нар. нулеви морфеми при деятелния залог (т.е. отсъствие на формален показател). Възвратните се, си служат за образуване както на форми така и на лексеми. Налице е преплитане на формообразувателните и словообразувателните  процеси при означаване на залоговите значения на се преплитат, което дава основание залогът да се смята за лексикално-граматическа категория.
Трудностите при залоговата интерпретация се дължат на различни причини. Съществуват различни концепции и описатулни модели както по отношение на броя на залоговите значения, така при определяне на отделните значения. Концепциите за залога, които успяват да класифицират в рамките на тази граматическа категория всички лични форми – на личните и безличните глаголи, на преходните и непреходните глаголи, формите със се, си  и със страдателни причастия, са най-убедителни, въпреки че дефективността при залоговото формообразуване е много силна.
Авторите, които приемат двудялба в изразяването на залоговите значения, различават деятелен залог (актив) и страдателен залог (пасив). За да образува страдателна конструкция, глаголът трябва да е преходен. Има обаче преходни глаголикато: имам, коствам, интересувам, които не образуват причастнострадателни  или възвратнострадателни форми, а в някои случаи и двата вида форми за страдателен залог. Такива са също глаголи, означаващи възбуждане  на емоции: ужаявам, ядосвам, смайвам, отегчавам, удивлявам др., някои глаголи с начинателно значение като зачакам, затърся, заизнасям.
Преходността е необходимо, но не достатъчно условие за образуване на възвратни залогови форми. Има преходни глаголи без форми за възвратен залог, тъй като лексикалното им значение не позволява глаголното лице да бъде  засегнат обект от глаголното действие: говоря - *говоря се, разказвам, заповядвам, пия, пея.  Има случаи, при които преходността  на глагола позволява образуване само на възвратни взаимни глаголи, но не  и на пряковъзвратни:  крада̀- * крада се, но: крадат се (един друг). Съществува и обратният случай – преходността на глагола допуска образуване на пряковъзвратни  глаголи, обаче не и на възвратни взаимни глаголи: продавам – продавам се, но: * продаваме се  (един на друг).
Непреходните глаголи от своя страна не могат да имат лични форми  със се и със страдателно причастие, но могат да имат  безлични форми със се. Има и глаголи, които са само възвратни: боя се, но: *боя, страхувам се, смея се, карам се, осмелявам се, озъртам се, надявам се, съгласявам се.
Една група глаголи със се, които са определяни като средни глаголи формално имат съответствия без се в деятелен залог, но при тях става въпрос за две думи с различно значение: прощавам се (сбогувам се) и прощавам (давам прошка), безпокоя се (тревожа се) и безпокоя (смущавам някого, преча на някого), отзовавам се и отзовавам и др.
Залогови отношения, изразявани от личните глаголи.

• Глаголното лице е активно -  актив (деятелен залог).В него влизат две групи глаголи: същински деятелни глаголи  - уча, разговарям; средни (медиални) глаголи – усмихвам се, разцъфтя.
• Глаголното лице е пасивно – пасив (страдателен залог).Глаголното лице е засегнатият обект. Той съдържа: същински пасивни форми –Планът се начерта/ беше начертан; желателни пасивни конструкции – Слуша ми се музика; модални пасивни форми -  На малолетни не се продават алкохол и цигари.
• Глаголното лице е и деятел и засегнат – рефлексив (възвратен залог). В него се включват:  пряковъзвратни  форми- Аз се мия; косвеновъзвратни  глаголи –Петър си обува скиорските обувки; взаимни (реципрочни) глаголи –Те се разбират и си помагат; възвратни глаголи, които означават, че глаголният субект е инициатор – Подстригва се при един и същ фризьор от дете.

Залогови отношения, изразявани от безличните глаголи.  При безличните глаголи глаголното лице  не е нито деятел, нито засегнат. Това залогово отношение може да се нарече  безличен     залог.  В него се включват следните групи:

• Безлични непреходни глаголн – вали, святка (се), стъмва се; има, трябва, бива. 
• Безлични  глаголни конструкции без се  с кратки винителни или дателни форми на личните местоимения –Тресе ме; Притъмня ми от гняв.
• Безлични форми на лични глаголи –Това е единственото място, през което се влиза и се излиза;В градината не е копано и не е поливано.
• Модални безлични форми със се –С ватмана не се говори.
• Безлични конструкции със се с кратки дателни форми на личните местоимения, които, от своя страна,  може да са желателни безлични конструкции – Яде ми се; На децата им се приспа, или  безлични конструкции, означаващи лъжливи възприятия и представи –Привидя му се, че има някого в двора.  

            Средни (медиални) глаголи. Характерно за тези глаголи е, че действието е свързано със самия субект като негов носител, ограничено е в полето на субекта, не излиза извън него и затова тези глаголи са задължително непреходни. Средните глаголи  са получени в резултат на словообразуване, при тях се и си са словообразователни форманти, лишени повече или по-малко от значение, но превръщащи глагола в непреходен. Средните глаголи обикновено  нямат форми със страдателно причастие. От средните глаголи не могат да се образуват нито залогови форми, нито лексеми с друго залогово значение.
Средните глаголи се делят на две групи – едната означава психически или физиологически процеси и глаголният субект е човек (рядко животно), което изпитва, означеното с глагола състояние: радвам се, страхувам се, представям си, спомням си, отям си, отспя си и др. Втората група е представена от глаголи, в които глаголното лице е неодушевен обект, който е засегнат от някакво действие. Причинителят не е представен, поради което засегнатият обект – пациенс, се представя като псевдодеятел: Прозорецът се затвори; Чашата се счупи; Венчелистчетата се разтвориха – Прозорецът е затворен; Чашата е счупена; Венчелистчетата са разтворени. В тази група глаголите се обпазуват само със се.