Видът на глагола (лат. aspectum, оттам и аспектология – наука за вида) e много сложна и изключително трудна за обяснение лексико-граматична глаголна категория. За вида в славистиката и в общото езикознание има  различни теории. Едно от най-честите определения е, че видът характеризира вътрешното развитие на действието от гледна точка на това, дали действието се развива до своята цялостност, представено е  като  комплексно - свършен вид, или е представено като некомплексно , т.е. като процес без достигане на неговата цялостност и завършеност - несвършен вид. Всяка глаголна форма притежава граматическото значение свършен или несвършен вид, а някои глаголи са двувидови. Видът  е тясно свързан  с начините на глаголното действие.
Още по-висока степен на абстракция от делението на глаголите на групи според начина на действието съществува при семантичната  двудялба на глаголите на пределни, при които действието е насочено към предел или стига до  някакъв предел, и непределни, в чието значение липсва указание за наличен предел. Само пределните глаголи са представени в свършен и несвършен вид, както и  в определени начини на действие в двата вида: кажа/ казвам, отида/ отивам, видя/ виждам, а непределните глаголи  са само несвършени – зная, пия, искам, дишам. За да изразяват непределните глаголи значенията свършен вид и несвършен вид, от непределните глаголи първо трябва да се образуват пределни глаголи.
Към несвършения  вид принадлежат:

• повечето основни глаголи – без представка и без имперфективираща наставка: ходя, чета, моля, спя, говоря  и др.;
• отделни глаголи с представка: подлежа, принадлежа, завися и др.
• глаголите с имперфективиращите  наставки –а, -я [ -’a],  -ва-, -ава-, -ява-[-’aва-] и –ува: отивам, казвам, познавам, явявям се, купувам
• глаголите с наставки  -ув-а-, -ств-а-, -ов-а-, -в-а-, които са образувани от  имена: студувам, мързелувам, председателствам, опаковам, докладвам
• глаголите, образувани от глаголи с наставките      –к-а-, -ук-а-,  ичк-а-, -инк-а-, -ушк-а- , които в повечето случаи имат умалително значение: спинкам, гугукам, бодичкам, гушкам  и глаголите (в повечето случаи с угрубително значение) със суфиксите -от’- , -ор’- , -ул’-: цапотя, бърборя, кривуля;
• глаголите  с наставката –н-: вехна, гасна, мръзна, тъна;
• глаголите с наставката –нич- от руски произход, които са образувани от имена: капризнича, маниернича, нервнича, безделнича, 

Към свършения вид принадлежат:

• малка група основни глаголи (около 50): кажа, река, видя, родя, дам;
• повечето глаголи с представка и без суфикс за имперфективация: открия, вляза, изпиша, науча, допълня, разкрия, подменя, разчета;
• глаголите със суфикса за перфективация –н-, с който се образуват глаголи, означавище мигновени действия: мигна, чукна, светна,  лапна (срв. с мигам, чукам, светя, лапам);
• малко глаголи с представка и със суфикс за имперфективация, получени в резултат на вторична перфективация: седя – седна – сядам – насядам;
• малко глаголи, образувани от имена чрез конфикс, съставен от представките до- и при-  + суфиксите –е-, -а-:  доскучае ми, причернее ми, досташее ме, причернее ми;
• всички глаголи с турските  наставки –ос-а-, -и-са-, -дис-а-, в които е включен формативът –с-  от гръцкия аорист: пустосам, кандисам, боядисам.

Двувидови глаголи. Наличието на двувидови глаголи е характерно за всички славянски езици. В български има две основни групи двувидови глаголи. Едната е от основни глаголи от несв. вид  от домашен произход, които в определен контекст могат да означат действието и като комплексно, напр. пия, ям, свиря: Пия с удоволствиесокове; Срещаме се да пием по кафе (да изпием – св.в.)
Втората много по-голяма група (над  500)  двувидови глаголи  са от чужд произход и са образувани със суфиксите –ир-а- и –изир-а-: инсценирам, иронизирам, абсолютизирам, номинирам, неутрализирам, стопирам.
Важна особеност на българския език е, че всяко действие може да бъде представено от два глагола – свършен и несвършен. Първичните свършени глаголи образуват глагол за несвършен вид с наставки. Първичните несвършени глаголи с помощта на представки (или с наставката –на-) образуват пределен свършен глагол, който от своя страна може да се имперфективира с помощта на наставка.