Образуването на глаголи от свършен вид е процес, който е известен като  перфективация.  Образуването на глаголи от свършен вид е възможно по два начина – посредством префиксация –образуване на нови глаголи с представки, и посредством суфиксация – прибавяне на суфикса –н-. Основните глаголи се състоят само от корен и тематична  гласна. В по-голямото си множество основните глаголи са непределни и поради това са от несв. вид . Прибавянето на представки към основен глагол от несв.в. наред с ново значение превръща производния глагол в глагол от св.в., т.е. перфективацията е лексико-граматически процес. Правилата за перфективация са следните:
Основен глагол от несв. вид + представка = глагол от св. вид:пиша – напиша, допиша, препиша, отпиша, впиша, запиша, припиша, надпиша, подпиша, разпиша, опиша, предпиша, попиша, изпиша, пропиша;
Основен глагол от св. вид + представка = глагол от св. вид: чуя – дочуя, разчуя се, причуе ми се;
Производен глагол от св. в. с наставка –н- + представка = глагол от св.в: лежа – легна, полегна
В българския език при перфективацията се използват следните глаголни представки: в(ъ)-, въз-, връх-, до-, за-,  зад-,  из-, на-, над-, под-, о-( б)-, от-, по-, под-, пре-, през-, при-, про-, раз-, с(ъ)-, у-.
Всички представки променят ва по-голяма или в по-малка степен значението на основния глагол, но при някои представки тази промяна е пренебрежима или съвпада с граматическото значение на свършения вид: пиша – напиша, уча – науча, ям – изям, пия – изпия.  Малкото представки, които променят само вида на глагола, без съществено да променят лексикалното му значение, се наричат празни представки, а тези, които променят лексикалното значение, като създават нови лексеми, и променят и вида му в свършен  – пълнозначни представки.
Ако глаголът освен представка съдържа и суфикс за имперфективация, който е добавен след прибавяне на представката, глаголът е от несв. вид: подпиша – подписвам, науча - научавам.
Когато представката не се добавя към основен глагол, а  глаголът е образуван от име с представка или от съчетание на предлог + име,  представката не променя вида на глагола: без покй – безпокоя(*покоя)
В български е силно застъпено добавянето на повече от една  представка: изпопиша, изпонапиша, изпонапрепиша, поизпонапрепиша. За вторично добавяне се използват всички представки с изключение на  в- и от-. Съчетаемостта и честотата на различните представки и комбинации е различна и зависи както от лексикалното значение на основния глагол, така и от начините на действие, които се изразяват от представките.
Перфективация със суфикса –н-. Перфективацията със суфикса –н-, както и перфективацията с представки, е лексико-граматически процес, при който не само се променя видът на глагола от несвършен в свършен, но и се изменя лексикалното значение на глагола. Основните промени в лексикалното значение са свързани с това, че производните глаголи означават преминаване в определено състояние и еднократно, мигновено действие, както и действие в малко количество: седя – седна, светя – светна, пия – пийна. Суфиксът –н-  не може да се комбинира с други суфикси.
 Някои глаголи от несв. вид  съдържат наставка –н- , която е само словообразуваща, а не словообразуваща и видопроменяща като перфективиращата наставката –н-: вехна, гасна, гина,  мръзна, съхна.