Образуването на вторични глаголи от несвършен вид от глаголи от свършен вид е процес, който се нарича имперфективация. Имперфективацията, за разлика от перфективацията, е  само граматически процес. Тя обхваща почти всички глаголи от свършен вид, защото при нея се променя само видът на глагола, а лексикалното значение на новообразувания глагол остава почти същото. 
Средствата за имперфективация са наставките –а, -я [ -’a],  -ва-, -ава-, -ява- [-’aва-]  и –ува, -юва- [-’ува- ].Всеки глагол от свършен вид (основен или производен) с имперфективираща наставка образува глагол от несвършен вид: видя – виждам, отида – отивам, разкажа – разказвам, науча – научавам и пр. Наставката   –ува-  е най-слабо продуктивна като видообразуваща – среща се само при единични глаголи като: чуя – чувам, обуя – обувам, купя – купувам. Наставката -юва- [-’ува- ] днес почти не се среща в книжовния език,  тъй като се схваща като остаряла и битово-разговорна -  покашлям - покашлювам. Най-продуктивна при имперфективацията е наставката -ва-: почистя – почиствам, мигна – мигвам, развия – развивам, окажа се – оказвам се и пр. Наставките -ава- и  -ява- [-’aва-] са разширения на наставката -ва-, като  -ява-[-’aва-] показва, че палаталността на коренната съгласна се запазва: разтопя – разтопявам, спестя – спестявам. Наставките –а, -я [ -’a]  се добавят към глаголи от I и II спр, при което, както и другите имперфективиращи наставки,  изместват тематичните гласни –е- и –и-  за двете спрежения: донеса – донасям, поклатя – поклащам, разбера – разбирам.  
В сравнение с другите славянски езици имперфективацията   в българския език  е достигнала най-висока степен на граматикализация. В българския език от всеки глагол от свършен вид може да се образува глагол от несвършен вид. Малкото на брой изключени се  дължат на формална причина – наличие в изходния глагол на наставка  с -в-  и тематична гласна –а-, което не допуска добавянето на омонимните имперфективиращи наставки -ва- или–а (плувам – заплувам – * заплуввам). Ограниченията може да са от семантичен характер  - когато  дадено действие се мисли само като достигнало своя  резултат и поради това не може да се представи от глагол в несвършен вид (спомина се).  
Глаголите от двата вида образуват форми за всички времена,  в условно наклонение, във всички залози,  но употребата на тези форми често е свързана с ред условия и ограничения. Ограниченията засягат главно глаголите от свършен вид. От свършен вид не се образуват:

• сегашно деятелно причастие: *кажещ, *напишещ;
• деепричастие: *кажейки, *напишейки;
• отглаголни съществителни на –не: *кажене, *напишене;
• отрицателни форми с повелително значение: *не кажи, *не напиши.