Граматическата категория време на глагола в различните езици има различен състав и организация, тъй като представлява    езикови морфологични средства –морфеми, тип форми, с които представеното в глаголната форма лексикално значение се 
Темпоралната система на глагола в българския език е изградена от девет форми:

• сегашно време (praesens) – чета, моля,обичам;
• бъдеще време (futurum) – ще чета, ще моля, ще обичам;
• минало свършено време (aorist) – четох, молих, обичах;
• минало несвършено време (imperfectum) – четях, молех, обичах;
• минало неопределено време (perfectum) – чел съм, молил съм, обичал съм;
• минало предварително време (plusquamperfectum) – чел бях, молил бях, обичал бях;
• бъдеще в миналото (futurum praeteriti) – щях да чета, щях да моля, щях да обичам;
• бъдеще предварително (futurum exactum) – ще съм чел, ще съм молил, ще съм обичал;
• бъдеще предварително в миналото (futurum exactum praeteriti) – щях да съм чел, щях да съм молил, щях да съм обичал.

Образуване на формите на глаголните времена
Сегашно време
Формите за сегашно време се образуват, като към сегашната (акционна) основа на глагола се прибавят следните окончания:

Значение на формите за сегашно време. Основното значение на формите за сегашно време е да изразяват едновременност на действието (респ. състоянието, процеса) със сегашен ориентационен момент. Това значение е т. нар. актуално сегашно време.

В редица езици формите за сегашно време изразяват и значението на бъдеще време – просто бъдеще време. В български формите на сегашно време може да изразяват бъдещи действия. Близко бъдеще действие се изразява от вторичния несвършен вид за означаване на действия, които са тясно свързани с момента на говорене и следват непосредствено след него: Само си взимам чантата и тръгвам. Сега разтоварваме стоката и отваряме магазина. Сегашните форми може да изразяват отдалечени от момента на говорене действия или въображаеми действия: След пет години въвеждаме еврото; Ставам президент на шахматния клуб и като Остап Бендер организирам вселенски турнир в Куртово Конаре. Тази употреба се нарича сегашно предсказно (пророческо) време. Освен за означаване на бъдещи действия, формите за сегашно време може да се използват и за означаване на минали. Известно е сегашно историческо време, чрез което, от една страна, се представят събития от миналото, чиято достоверност се смята за установена, и, от друга страна, в разговорната реч за представяне на събитията като случващи се в момента на предаването им: Фараоните изграждат гробници, които имат сложна архитектура; Миналото лято отива на лов и тогава пред него изскача мечка. Представянето на събитията като протичащи в момента на изказването им е познато като сегашно репортажно време: Лявото крило подава на централния нападател и той стреля веднага към вратата. За означаване на действия с валидност във всеки интервал от оста на времето се използва сегашно гномическо време: Водата замръзва при 0°. Липата е широколистно дърво. Сегашно гномическо време се използва и в пословици и поговорки – за твърдения с претенция за всеобща валидност: Който сее вятър, жъне бури; Сговорна дружина планина повдига. Една от системните употреби на сегашни форми е сегашно повторително време: Всеки ден ходят на брега и с копнеж отправят поглед отсреща; Редовно изпращат покани за своите изяви. Освен тези употреби може да бъдат  обособени и други. Употребата на форми за сегашно време в подчинени изречения има различна характеристика в зависимост от вида на подчиненото изречение, характера на подчинителната връзка и сказуемото в главното изречение.
Бъдеще време
Бъдеще време се образува, като пред формите за сегашно време се постави частицата ще.

В български няма т.нар. просто бъдеще време. Едно от значението на формите за сегашно време може да бъде да изразява бъдещи действия. Тази възможност обаче не обхваща всички глаголи. Тя е ограничена върху глаголи някои глаголи от несвършен вид: Утре заминавам, но не и *Утре купя.

Минало свършено време
Формите за минало свършено време се образуват,  като към основа, наречена аористна основа, се прибавят окончанията:

Заб. Глаголите от ІІІ спрежение имат само една основа.

Спрежението на глаголите в минало свършено време се е различавало по класове и раздели, които в историческия развой на езика са се прегрупирали, обединявали и пр. От съвременна гледна точка тези различия се отразяват главно по отношение на гласната пред окончанията –Ах, -Ех, -Их, -Ох, -Ух, -Ях: четОХ, взЕХ, търсИХ, обУх, видЯХ. Тези особености се отразяват в речника. Минало свършено време е основно разказно време.
Съществува предписание формите за минало свършено време на глаголите от ІІІ спрежение да получават ударение върху окончанието, като по този начин се различават от омонимните форми за минало несвършено време, с които формално се отличават само във 2.л. и в 3.л. ед.ч. Това предписание не се реализира в общата речева практика, а темпоралното значение се определя в зависимост от контекста.

Минало несвършено време
Формите за минало несвършено време се образуват, като към минала имперфектна основа се прибавят съответните окончания за лице и число:

Минало несвършено време може да бъде определено като „сегашно време в миналото”. Това означава, че значенията на сегашно време при разказ в минал план се изразяват чрез формите на минало несвършено време. Минало несвършено време означава едновременност с момент, минал по отношение на момента на говорене.

Минало неопределено време
Формите за минало неопределено време са сложни форми, които се образуват от сегашно време на спомагателния глагол съм и минало свършено деятелно причастие на основния глагол. Формите на спомагателния глагол изразяват значенията за лице и число, а причастната форма – лексикалното значение.

Минало неопределено време може да бъде определено като сегашно резултативно време. Значението „сегашност” се изразява от сегашната форма на спомагателния глагол, а значението „резултативност” – от причастието. В сегашния момент е актуален резултатът на действие, което се е извършило в минал момент.

Минало предварително време
Формите за минало предварителено време са сложни форми, които се образуват от минало време на спомагателния глагол съм и минало свършено деятелно причастие на основния глагол. Формите на спомагателния глагол изразяват значенията за лице и число, а причастната форма – лексикалното значение.

Минало предварителено време може да бъде определено като минало резултативно време. Значението „миналост” се изразява от миналата форма на спомагателния глагол, а значението „резултативност” – от причастието. В минал момент е актуален резултатът на действие, което се е извършило в друг, предхождащ го, минал момент.

Бъдеще време в миналото
Формите на бъдеще време в миналото се образуват от формите за сегашно време на основния глагол и формите за минало време на спомагателния глагол ща: щях, щеше, щеше, щяхме, щяхте, щяха. В сегашно време глаголът не функционира и само формата му за 3.л. ед.ч., която се е превърнала в частица, се използва за образуване на бъдеще време.
частицата ще.

Бъдеще предварително време
Бъдеще предварително време принадлежи към т.нар. перфектни (резултативни) времена и може да бъде определено като бъдеще резултативно време. Формите за бъдеще предварително време означават резултат от действие, който ще бъде наличен в момент, следходен (бъдещ) спрямо момента на говорене, а самото действие също е следходно (бъдещо) спрямо момента на говорене. Формите за бъдеще предварително време се образуват аналогично на тези за другите резултативно времена от бъдеще време на спомагателния глагол съм и минало свършено деятелно причастие на основния глагол.

Бъдеще предварително време в миналото
Бъдеще предварително време в миналото е време със сложна ориентация. За описанието му се въвежда допълнителен ориентационен момент – бъдещ спрямо минал. Наличието на минало свършено деятелно причастие в състава на формите му говори, че то също е резултативно време. Формата на спомагателния глагол е за бъдеще време в миналото.

Система на глаголните времена в български
Формите за глаголните времена може да бъдат представени в различни описателни модели (Л. Андрейчин, Г. Герджиков, П. Пашов, С. Иванчев, Й. Пенчев). Първо времето се приема за вектор без начало и без край. По този вектор всяко събитие може да се разположи спрямо дадена точка, наречена ориентационен момент. Като основен ориентационен момент се определя сегашният ориентационен момент. При някои автори той съвпада с момента на говорене. Освен сегашният ориентационен момент в редица описания се приема и втори, минал ориентационен момент, както и момент със сложна структура – минал спрямо бъдещ, към който е ориентирано бъдеще предварително време в миналото.
В тази концепция българските глаголни времена се организират в три опозиции:

• Абсолютни и относителни времена – абсолютни са времената, ориентирани към момента на говоренето, а относителни – времената, ориентирани към минал орентационен момент и едва чрез него към момента на говоренето.

Морфологически показател на относителните времена е имперфектната флексия –ях при минало несвършено време и във формите на спомагателния глагол – бях, щях, в минало неопределено, бъдеще време в миналото и бъдеще време в миналото. Някои автори наричат тази категория таксис.

• Акционни и резултативни времена – акционни са времената, при които действието е ориентирано спрямо ориентационния момент, а резултативни са времената, при които резултатът от действието се ориентира към момента. Морфологичен показател за резултативност е миналото свършено деятелно причастие, т.нар. елово причастие. Тъй като причастията имат особеностите на прилагателни имена, формите на тези времена се съгласуват и по род с глаголния субект – подлог в изречението. Резултативните времена се наричат още перфектни времена.

• Предходни и непредходни времена. Единственото време, което е маркирано с признака предходност, е минало свършено време. От горните таблици се вижда, че няма темпорална форма, която да се противопоставя на минало свършено време по признаците относителност и резултативност. Останалите времена, които се отличават с признака непредходност се съотнасят като неследходни и следходни времена. Морфологически показател на следходните времена е морфемата щ- в частицата за бъдеще време ще и във формите на ща – щях, щеше, щеше, щяхме, щяхте, щяха, в бъеще в миналото, бъдеще предварително и бъдеще предварително време в миналото.

Част от описателните модели се стремят да представят българската темпорална система в симетричен план, което поставя едно време (в някои модели минало свършено, в други – минало несвършено) в особено положение. Непротиворечив е моделът, предложен от Р. Ницолова, който има за основа известната темпорална концепция на Райхенбах, приложена вече при описанието на темпоралните системи на десетки езици. Райхенбах създава модел на английската темпорална система, като прави частична съпоставка с немски, френски, гръцки и турски. Този модел представя локализацията на събитието, означено с глагола, по темпоралната ос  като взаимоотношение между три момента:
1. момент на говоренето (S);
2. момент на референтността ( R) , (момент, за който се говори);
3 .момент на събитието  (E), т.е. момент  на глаголното действие.
В модела, предложен от Ницолова, се говори не само за моменти, точки по темпоралната ос, а и за интервали. Интервалите  могат  да бъдат затворени, с определени граници от двете страни или отворени, без определена граница от лявата  или/ и  от дясната страна. Отворените интервали са ограничени в рамките на определен темпорален план, който е сегашен, минал или бъдещ спрямо момента на говорене. Действията заемат определени интервали по темпоралната ос. Интервалите и моментите могат да бъдат съседни и разделени с някакъв интервал, напр. интервалът на действието при сегашно репортажно време е непосредствено преди момента на говорене, докато при сегашно историческо  може да бъде разделен от момента на говорене с по-голям или по-малък интервал.
Мястото на събитието във времето се определя от отношението между момента на говорене и интервала на референтност, т.е. интервалът от време, за който говорещият говори или мисли, когато произвежда изказването със съответната глаголна форма. Отношението на  интервала на референтността спрямо момента на говоренето е сегашно, ако го включва в себе си, минало, ако го предхожда, и бъдеще, ако е след него на темпоралната ос. Отношенията между интервала на действието и интервала на референтността се означават като едновременност, предходност, следходност.
Важна особеност на интервала на референтност, е  неговата  мобилност – той може да преминава от един темпорален план в друг, т.е. да се движи по темпоралната ос и да заема различни места спрямо момента на говорене. Това придвижване зависи от гледната точка на говорещия. Интервалът на действието се движи заедно с интервала на референтност, който променя мястото си спрямо момента на говорене, но във всички случаи темпоралното отношение между интервала на действие и интервала на референтност при едно и също време остава постоянно.

Отрицателни форми
Сегашно време, минало свършено, минало несвършено, минало неопределено и минало предварително време образуват отрицателни форми с отрицателната частица не. 

Отрицателните форми на бъдеще време се образуват с няма да. Подобно на положителните форми за бъдеще време и в отрицателните третоличната форма няма се е превърнала във формообразуваща частица.
Бъдеще време

Възможна е и форма, образувана с отрицателната частица не, която се поставя пред частицата за образуване на бъдеще време ще – не ще забравя. Тази форма от съвременна гледна точка е стилистично маркирана като остаряла или характерна за художествената реч.
Отрицателните форми на бъдеще предварително време също ще съдържат отрицателните форми за бъдеще време на спомагателния глагол съм:
Бъдеще предварително

Отрицателните форми на бъдеще в миналото и на бъдеще предварително време в миналото се образуват съответно с формата за минало време на третоличната форма на няма – нямаше, и нямаше да съм (за бъдеще предварително в миналото).
Бъдеще време в миналото

Бъдеще предварително време в миналото

Въпросителни и въпросително-отрицателни форми
Въпросителните форми на глагола се образуват с въпросителната частица ли. С частицата ли се оформят същински общи въпроси, на които може да бъде даден утвърдителен или отрицателен отговор. Частицата ли  винаги стои след глагола. В сложните времена тя заема второ място във формата глагол: чете ли; четеше ли; чèте ли; чел ли е; беше ли чел; щеше ли да чете; щеше ли да е чел; ще чете ли; щеше ли да е чел (частицата ще, както и не, има собствен синтаксис).
Въпросително-отрицателните форми на глагола съдържат и двете частици, които запазват словоредните си особености: отрицателната частица не пред глагола, а въпросителната след глагола: не чете ли; не четеше ли; не чèте ли, не е ли чел, не беше ли чел. При бъдещите времена съответно: няма ли да чете; нямаше ли да чете; нямаше ли да е чел.