Терминът синтаксис е от гръцки произход и означава свързване. Синтаксисът разглежда свързването на думите в словосъчетания и на думите и словосъчетанията в изречение. В лингвистиката има различни дефиниции на изречението: психологическа, логическа, функционална, структурна.
Основните признаци на изречението са:

• граматическа оформеност;
• интонационна оформеност;
• смислова оформеност.

Едно от популярните определения за предмета на синтаксиса е, че той разглежда частите на речта  като части на изречението. Това означава, че синтаксисът на даден език е начинът, по който думите от речника образуват словосъчетания и изграждат изречения в съответствие с техните граматически характеристики, така че да представят събитието, означено в изречението.
Части на изречението могат да бъдат само пълнозначни частите на речта – изменяеми и неизменяеми. Частите на речта, които означават отношения, т. нар. граматически думи: предлози, съюзи, частици, не изпълняват функция на части на изречението, а служат за синтактично свързване и изразяване на отношенията между пълнозначните лексико-граматически категории.
Пълнозначните (самостойни) лексико-граматически категории са: съществително име, прилагателно име, числително име, местоимение, наречие, глагол (лични и нелични форми – причастия). От синтактична гледна точка тези части на речта се обединяват в четири категории, които имат общи граматически категории и особености.
Категорията съществително име от синтактична гледна точка обединява:

• съществителни имена: собствени и нарицателни;
• числителни бройни;
• лични местоимения.

Основанията за това обединяване са, че съществителното име изразява значение за род, но не се изменя по род, изменя се по число, ако е броима същност и може да изразява категорията определеност. В този смисъл числителните бройни имена изразяват абстрактни стойности със значение количественост, множественост, а  личните местоимения заместват или отнасят по местоименен път към някаква същност.
Категорията прилагателно име има обобщено значение атрибутивен признак. Прилагателните имена се изменят по род и число, като приемат значенията на тези категории от съществиелното име, чийто признак означават. Тези особености приравняват функционално към прилагателните имена и други лексико-граматически категории.
Категорията прилагателно име от синтактична гледна точка обединява:

• прилагателни имена: качествени и относителни;
• числителни редни;
• притежателни местоимения;
• въпросителни местоимения;
• относителни местоимения;
• неопределителни местоимения;
• отрицателни местоимения;
• обобщителни местоимения;
• сегашно деятелно причастие;
• сегашно страдателно причастие;
• минало свършено деятелно причастие;
• минало страдателно причастие.

Както се вижда, към синтактичното прилагателно име се отнасят всички местоимения без личните (които са местоимения съществителни) и причастията – сегашни и минали, деятелни и страдателни, без минало несвършено деятелно причастие и деепричастие. Минало несвършено деятелно причастие в български се използва за изразяване на преизказност, а деепричастието, което е неизменяемо по форма, функционално се изравнява с наречието.
Категорията глагол включва всички видове глаголи: спомагателни и пълнозначни, лични и безлични (постоянно третолични), фазови, модални и пр.
Категорията наречие включва различните видове наречия и (функционално) деепричастието.
Думите от речника на езика, които се отнасят към всяка от тези категории, могат да бъдат части на изречението. Позициите в изречението се запълват и от  словосъчетания, които имат главна (опорна) част някоя ат тези категории, като вътре в словосъчетанията отделните елементи също имат своя функция.
Основните отношения между думите в словосъчетанието, между думите и словосъчетанията в изречението и между изреченията са отношение на равнопоставеност, координация – съчинителни отношения, и отношение на зависимост -  подчинителни отношения.
Традиционният описателен синтаксис различава две групи части на изречението – главни и второстепенни.
Главни части на изречението са подлогът и сказуемото. Те образуват т.нар. предикативно синтагма, а изречение, което се състои само от подлог и сказуемо, се нарича кратко изречение.
Подлогът е главна независима част на изречението, на която се приписва предикативен признак от сказуемото.
Сказуемото е главна зависима част на изречението, която приписва предикативен признак на подлога.
Второстепенните части на изречението са: допълнение – пряко и непряко, определение – съгласувано и несъгласувано, сказуемно определение, приложение, обстоятелствено пояснение (10 вида).
Допълнение е второстепенна част на изречението, която означава обект, засегнат от събитието, изразено от сказуемото. Позициите на допълненията се съдържат в значението на сказуемото. Например показвам освен позиция на показващ, съдържа и позиция за обект на показването и за адресат на действието  - показвам нещо(пряко допълнение) на някого (непряко допълнение), докато гледам задава позиция само за обект  - гледам нещо(пряко допълнение).
Определение е второстепенна част на изречението, която се включва в групата на съществително име (именна група). Определението уточнява, конкретизира, допълва, ограничава или модифицира съществителното име.
Сказуемно определение е второстепенна част на изречението, която изразява признак на подлога или на допълнението, който е ограничен по време и модалност от сказуемото – Тя се приближи засмяна; Видяха го угрижен.
Приложение е второстепенна част на изречението, която дава друго название на дадено име. Приложения са роднинските названия, научните степени и звания, духовните звания, военните чинове.
Обстоятелствено пояснение е второстепенна част на изречението, която се отнася към групата на сказуемото.  За разлика от допълнението обаче обстоятелственото пояснение не се съдържа в значението на глагола сказуемо, а изразява различни обстоятелства на събитието, представено от него – време, място, начин, причина, цел, условие, количество и степен, изключване, отстъпка, последица.