Обособяването е синтактично словоредно средство посредством което, от една страна, се избягва натрупването на прекалено много елементи в една група и, от друга страна, се привлича логическото ударение върху обособената част. Най-често се обособяват определенията. Причина за тази особеност е, че към едно съществително име в изречението може да има голям брой определения. Натрупването им затруднява възприемането и прави стила по-тромав. Освен определения, включително сказуемно определение се обособяват и обстоятелствени определения. Вижда се, че обособяването е свързано с части на изречението, чийто брой не е ограничен от характера на сказуемото или от функцията, която има съществетелното, към което са определенията.
В следващия пример без обособяване се губи смисълът на това, че улицата изглежда кафява поради автомобилите и облечените в тъмни дрехи минувачи, а не е кафява (например с кафява настилка), като в момента е задръстена от автомобили и минувачи.
Видя една кафява улица, задръстена от автомобили и минувачи, облечени в тъмни палт (Деян Енев). Срв. с: Видя една задръстена от автомобили и облечени в тъмни палта минувачи кафява улица.
В сиянието на огньовете се замяркаха черните им сенки, пораснали и удължени. (Й. Йовков)
Обособено сказуемно определение:
И тя гледаше без страх Драгота и без страх говореше с него, с Драгота, който, космат и навъсен, приличаше на някой таласъм, излязъл от гората.(Й.Йовков)
Обособено обстоятелствено пояснение: