Българският език принадлежи към езиците, в които позицията на подлога може да остане незапълнена. Той е от групата на т. нар. нулевосубектни езици – езици, изпускащи местоименния подлог. От една страна, имаме изречения, при които окончанието на глагола сказуемо за лице и число означава подлога. В този случай подлогът е известен от предходно изречение или от ситуацията:
Тоя уверен, насмешлив, лукав поглед, съединен с изражението на безгрижността към живота, замая Бръчкова и той машинално тръгна подир Македонски и Хаджият.
Завърнаха се в кръчмата на Знаменосеца.(И. Вазов)
В последното изречение формата за 3.л.мн.ч. е достатъчна, за да се разбере кой е подлогът, не е необходимо и да се използва и местоимението те, както е в следващото изречение: Очакваха се само гостите. Скоро те хванаха да дохождат по един, по двама(...)(И. Вазов). Изпускането на подлога, когато е известен от предходно изречение се нарича елипса.
За разлика от изреченията, в които подлогът е изпуснат, има изречения, в които подложната позиция не може да бъде запълнена. Тези изречения са едносъставни безподложни изречения. Те са четири вида:

• определено лични ;
• обобщено лични;
• безлични;
• неопределено лични.

Определено лични изречения

Определено лични са изречения, сказуемото на които е глагол във форма за 1.л. ед.ч. или за 2.л. ед. ч., който означава говорещия, респ. слушащия. Говорещото лице се означава с формите за 1.л. (аз, мене, ме, ми, мой), а слушащият/ слушащите с формите 2.л. (ти, вие/ Вие, тебе, вас, Вас, ви, Ви, твой). Затова местоимението аз, ти, вие Вие в позицията на подлог не е необходимо. Тези изречения са лични, защото означават участник в общуването, а са определено лични, защото този участник е определен от комуникативната роля – на говорещ или на слушащ.
Ако ме надиграеш, ще ти пристана! (Елин Пелин).
По-сложна е ситуацията в множествено число, тъй като системното значение – множество говорещи, се среща сравнително рядко: при хорови декламации, скандирания и под. В такъв случай за определино лично следва да приемем изречение със сказуемо в 1.л. мн.ч., когато значението задължително включва говорещия. Множество слушащи, както и слушащ/ слушащи и неучастници е често употребимо значение на 2.л. мн.ч.
Запълването на подложната позиция с местоимение превръща едносъставните изречения в двусъставни. Обикновено това е свързано с информационната структура на изречението: Аз стоя на думата си! (Елин Пелин).

Обобощено лични изречения

Обобщено лични са изреченията, в които предикативният признак се отнася за всички – участници и неучастници в общуването. Формален показател на обобщено личните изречения е формата за 2.л. ед.ч. на глагола сказуемо, която за разлика от определено личните изречения, означава и говорещия и трети лица. Формално в позицията на подлог може да се употреби и съществителното човек (винаги нечленувано), означаващо всеки човек. Този подлог се нарича експлетивен подлог.
Стремиш се към успеха, полагаш усилия, но невинаги успяваш; Като ми пееш, кой ли те слуша. Такива случаи те карат да се замислиш за смисъла на живота.
Очевидно, че пословици и поговорки, които често са в императивна форма също по своята синтактична структура са обобщено лични изречения. Императивът е ограничен в полето на 2.л.: Залудо работи, залудо не стой! Не питай старило, а питай патило! Два пъти мери, един път режи!

Безлични изречения

Безлични са изречения, в които подложната позиция е празна и може да се запълни с формалния (наричан още плеонастичен или експлетивен) подлог то. За разлика от езици като немския или англиския обаче, където тази позиция се запълва със съответно с man, es, It,  в български появата на то е характерна повече за разговорната реч, където то често има характер на частица. Формален показател за безличните изречения е формата за 3.л. ед. ч. на глагола. Сказуемото на безличните изречения може да бъде глаголно и именно, като в състава на именното сказуемо участва глаголът съм.
Безличните глаголи често образуват безлични изречения: Вали; Гърми; Святка се; Съмва (се); Запролетява се; Духа и под. В някои случаи обаче безличните глаголи могат да бъдат сказуеми на двусъставни изречения като: Вали дъжд, Зора се зазорява; Святкат светкавици. Вижда се, че в повечето от тези случаи съществителното, което е подлог в изречението, има същият корен като  глагола сказуемо.
Безлични изречения образуват и възвратните съответствия на лични глаголи -  говори се, чува се, вижда се, разбира се, работи се: Говори се за новия филм; Чува се през стената; Разбира се лесно от мнозина; На обекта се работи с предпазна каска. Вижда се, че някои от тези безлични изречения са в страдателен залог, т.нар. възвратно-страдателен или безлично-страдателен залог: Разбира се лесно от мнозина – Мнозина лесно разбират (това).
Един от най-често срещаните видове безлични изречения са изреченията със съставно адвербиално сказуемо: Стана светло; Беше страшно; В южните срани е топло; В пещерата е студено; На панаира е весело; Кога е удобно?; Много е интересно.
Специфичен случай на безличните безподложни изречения представят изреченията, в които на семантично равнище има субект, но той е изразен с дателно или (по-рядко) винително местоимение, т.е. на синтактично равнище е допълнение. Такива са: Ясно ми е; Любопитно ми е;  Яд ме е;  Страх ме е; Студено ми е и под. В този случай логическият субект допълнение означава изпитващия дадено чувство или сетивно възприятие.

Неопределено лични изречения

Неопределено личните изречения се характеризират със сказуемо в 3.л. мн.ч. При тези изречения субектът не се конкретизира, но той е определен от ситуацията. Често събитието, представено от сказуемото, е резултат на верига от действия, в която участват свързани с дадено дейност звена. Например в стиховете на Н. Й. Вапцаров „Ала в съда не потупват по рамото/ а го осъждат на смърт.”  е ясно, че произнасянето на присъда е резултат от действия на верига в съдебната система. Затова и произнасящият присъдата не се персонифицира, а е определен ситуативно – в съда. Често действията на институции се представят посредством неопределено лични изречения: Въвеждат задължителни държавни зрелостни изпити; Обявяват резултатите след една седмица; Изплащат стипендии от понеделник; Правят задължителна имунизация; Повишават цените на услугите; Почистват пътищата от снега.