Сложно смесено е изречение, в което между отделните съставящи го изречения има както съчинителни, така и подчинителни отношения. Това означава, че сложно то смесено изречение съдържа най-малко от три предикативни ядра. Знаем, че в сложното съчинено изречение също може да има  повече от две предикативни ядра, отношението между тях обаче е само от един тип. Основна характеристика на сложното смесено изречение е наличието и на съчинителни и на подчинителни отношения. Съчинителните отношения може да бъдат между главни изречения или между подчинени изречения. Когато между изречения, подчинени на едно и също главно изречение има съчинителна връзка, това означава, че подчинените изречения са от един и същи тип. Ще представим различни видове отношения между изреченията в състава на сложно смесено изречение.

Друг да беше(1), би се уплашил от погледа му(2), но Косан се засмя(3) и, както по-рано, нехайно го бутна назад с ръка(4).(Й. Йовков)

Изречението съдържа 4 предикативни ядра.  Изречения (2), (3) и (4) са свързани съчинително, а изречение (1) е подчинено обстоятелствено за условие към изречение (2)

И когато настрани от кръстците се проточиха сенки(1), връз стърнищата легна мека и нежна светлина(2), а във въздуха лъхна прохлада(3), той слезе долу(4) и отиде сред пчелите си(5). (Й. Йовков)

Изречението съдържа 5 предикативни ядра. Изречения (4) и (5) са в съчинително отношение и може да бъдат определени като главни. Изречения (1), (2) и (3) са подчинени обстоятелствени изречения за време. Това, че и трите изречения са от един и същи тип – подчинени обстоятелствени за време, се изразява от съчинителната  връзка между тях. Те са съподчинени изречения (отнасят се към едно главно изречение), но тъй като главното изречение е в съединително съчинително отношение с другото главно изречение, значението на подчинените изречения се отнася към събитията в двете изречения.

Когато потегли от Сините камъни(1), беше пладне(2), когато слезе долу на пътя(3) и се обърна назад(4), върховете на планината и канарите по тях бяха се зачервили от залеза на слънцето(5).(Й. Йовков)

Това изречение има на пръв поглед структура като на предходното – две главни изречения (2) и (5) в съчинителни съединителни отношения, 3 подчинени обстоятелствени изречения за време, между които също има съчинителни отношения. В това изречение обаче подчинените изречения са към двете главни изречения – (1) към изречение (2), (3) и (4), свързани съчинително, са съподчинени към изречение (5).

Не е ясно(1) каква е цената на тези ръкописи от IV в(2)., понеже от този момент нататък собствениците им отказват(3) да ги продават(4), но вероятно е с пъти по-голяма(5), отколкото ако това гърне е било пълно със злато(6), както се надявал злополучният Мохамед Али(7).(М. Русков)

Отношенията между отделните изречения в състава на сложното са по-комплицирони отколкото просто заместване на дадена част с изречение. В някои случаи появата на подчинено изречение е задължителна, а в някои случаи отношението може да бъде изрезено единствено с изречение. В горното изречение, което се състои от 7 предикативни единици, изречение (2) е изречение подлог на безличното главно изречение (1). Подчиненото обстоятелствено изречение за причина (3) така се отнася към комплексното значение на (1) и (2), а не отделно към едното от тях, макар че формално е подчинено на (2). Изречение (4) е подчинено допълнително на (3), като в този случай появата на допълнително изречение е задължителна. Изречение (5) е в съчинително противопоставително отношение с изречение (2), а (6) е подчинено обстоятелствено за количество към (5), а (7) е подчинено обстоятелствено за начин към (7).

В това предположение за времето има известен смисъл(1), човекът е трябвало да прибегне до хитрост(2), за да се спаси от ужаса на верблюда(3), макар че той продължава да върви с копитата си през времето(4) и тук и там ние откриваме върху камъка следи от зъбите му(5).(Й. Радичков)

В горното изречение без подчинените изречения - (3) за цел към (2) и (4) за отстъпка към (3), изречение, съставено само от главните съчинени (1), (2) и (5) не би имало завършен смисъл.

Знамето(1›), наместо да се повери (2) да го носи официално назначеният вече байрактар - Крайчо Самоходов(3), -дадоха го на Райка Попова(‹1), като мислеха(4), че с това ще да може да се произведе по-добро впечатление, от една страна (5), а, от друга, че трябваше да се възнагради и нейният патриотически труд (6).(З. Стоянов)

В рамките на сложното изречение, подчинено изречение може да е не само рледи и след главното, както показват горните примери, но и между частите на главното. Най-често това се наблюдава при подчинените определителни изречения, които се явяват след името, което поясняват, но може да се вмъкват между частите на главното и поради други причини, напр. информационната структура. В горното изречение подчиненото обстоятелствено изречение за отстъпка (2) и подчиненото допълнително към него (3) се изтеглят след първата дума именно по словоредни причини, свързани с информационната структура на главното изречение (1). Изречение (4) е подчинено обстоятелствено за начин към (1), а съчинително свързаните помежду си (5) и (6) са подчинени допълнителни към него, като появата им е задължителна.

Погледна нивата(1), която пръхнеше(2), погледна гората(3), която мълчеше(4), погледна Белчо (5), който пасеше кротко на слога (6), погледна слънцето (7), което бързаше (8), и видя (9), че е самичък в тоя валог (10), че отникъде няма помощ (11).(Елин Пелин)

Броят на изреченията, които съставят сложното изречение не определят сложността на структурата. Горното изречение се състои от 11 предикативни единици, но първите 8 представят поредица от двойки главно и подчинено определително изречение, като главните изречения са с еднотипно сказуемо и структура. Изречение (9) е съчинително присъединено към (1), (3), (5) (7), като към него има две съподчинени допълнителни изречения.

В следния пример зограждащата запетая на обособеното сказуемно определение загърната с бяла мъгла се появява пред съюза и, свържващ изречения (2) и (3) от първите три изречения, които се намират в съчинителни отношения. Вторият съюз и свърза двете съподчинени орпределителни на (3) изречения (5) и (6), затова нямаме повторно употребен съюз и пред него няма запетая. Изречение (4) е подчинено обстоятелствено за място към (3), а изречение (7) е подчинено определително на (6).
Чисто беше небето(1), равнината се разстилаше нашироко, загърната с бяла мъгла(2), и там(3›), дето беше селото(4), между белите стени на къщите с черни, угаснали прозорци, издигаха се двата тъмни бряста, сякаш две души, два призрака от миналото(‹3), които стояха един до друг (5) и гледаха след ония (6), които си отиваха (7).(Й. Йовков)
Някои от отношенията между отделни компоненти се определя в рамките на надизреченско равнище – абзац и текст, които са обект на т.нар. голям синтаксис и на лингвистиката на текста.

Вярно или невярно

1. Подчинени изречения се появяват само в позиция на второстепенни части.
2. Изреченията подлози запълват позицията на подлога при безлични изречения.
3. Някои глаголи допускат едновременно допълнение и подчинено допълнително изречение.
4. Пред подчинителните съюзи че и да винаги се пише запетая.
5. Пред подчинителния съюз да не се пише запетая.
6. Подчинените допълнителни косвеновъпросителни изречения не се отделят със запетая.
7. Пред въпросителните местоимения в началото на подчинени определителни изречения се поставя запетая.
8. Всички подчинени изречения с относителни местоименни наречия са подчинени обстоятелствени изречения.
9. Подчинени обстоятелствени изречения са само изреченията, отнасящи се към сказуемото в главното изречение.
10. Сложни смесени са изреченията, в които има различни по вид подчинени изречения.