Сказуемото е главна зависима част на изречението, която приписва предикативен признак на подлога.  Според състава си сказуемото бива просто и съставно, а според това, каква част на речта изразява признака на подлога – глаголно и глаголно-именно.
Просто сказуемо
Просто глаголно сказуемо са всички форми на глагола за време, наклонение и залог. Сложността на тези форми не ги определя като съставно сказуемо, тъй като те са форми само на една глаголна лексема. Например в изречението По това време в клуба щяха да са се  събрали почитателите на тяхната музика сказуемото е форма за бъдеще предварително време в миналото на глагола събера се. Преизказната форма  - Твърдят, че по това време в клуба щели били да са се събрали почитателите на тяхната музика съответно също е просто глаголно сказуемо.
Специално трябва да се внимава при различаването на просто глаголна сказуемо в страдателен залог от съставно именно сказуемо. В изречението Крайбрежните скали бяха заливани от водните талази сказуемото е просто глаголно сказуемо в страдателен залог. Можем да трансформираме изречението в деятелен залог – Водните талази заливаха крайбрежните скали, за да се уверим, че става въпрос за залогова форма на глагола заливам. В изречението обаче Те винаги бяха засмени сказуемото е съставно, тъй като глаголът засмея се е непреходен и не може да образува страдателен залог.
Като просто глаголно сказуемо разглеждаме и два глагола в повелителна форма, от които първият е загубил лексикалното си значение и признакът, който се приписва на подлога, се носи само от втория глагол, напр. Ела кажи после, че тази книга не е интересна; Ти вземи научи първо нотите, и после ми говори за композиране. Такива изрази са характерни за разговорната реч.
Като просто глаголно сказуемо функционират и устойчиви словосъчетания, които са синоними на еднословни глаголи. Това сказуемо определяме като фразеологично. В такива случаи компонентите на словосъчетанието не се разглеждат отделно, независимо, че често съдържат елементи, които се изменят – Като видяха пазача, малчуганите бързо си плюха на петите / дим да ти няма = избягаха.
Просто по състав е и междуметното сказуемо – Докато се обърна и то – цоп! във водата.

Съставно сказуемо
Съставно сказуемо е сказуемо, в състава на което участват два пълнозначни глагола или глагол и друга част на речта – съществително име, прилагателно име, наречие. Според това съставното сказуемо бива съставно глаголно, съставно именно и съставно адвербиално.
Съставно глаголно сказуемо
Съставно глаголно сказуемо е сказуемо, образувано от два глагола,  единият от които е:

• модален глагол трябва, мога/ може;
• фазов глагол започвам, продължавам, свършвам (и техните синоними).

Модалният глагол или фазовият глагол приписват заедно с другия глагол един комплексен признак на подлога и образуват един предикативен център. В изречението Хората трябва да запазят природата за бъдещите поколения .признакът, който се приписва на подлога хората, е, че те са запазващи природата, като този признак е представен като необходимост. В изречението Листата на дърветата започнаха да капят признакът, който се приписва на подлога листата, е, че те са капещи, като този признак е представен в начална фаза на своето протичане.
Формалното основание да приемаме два глагола, първият от които е модален трябва или мога/ може, или фазов за едно съставно сказуемо е, че субектът на модалния или фазовия глагол не може да е различен от субекта на глагола, който приписва основния признак. Неграматични са изрази *аз трябва ти да отговориш, *ние можем вие да пеете, *те може той да се състезава или *тя започва ние да отговаряме, *то продължава аз да плача, *вие свършвате ние да пишем и пр. Тази задължителност се нарича хомосубектност.
Възможно е да има повече от един глагол от групата на модалните глаголи трябва, мога/ може и/ или на фазовите глаголи започвам, продължавам, свършвам. В този случай говорим за сложно съставно глаголни сказуемо. Изречението Учениците трябва да могат да се справят с изпитния материал без затруднения е просто, защото има само едно сказуемо, но сказуемото е сложно съставно. Можем да разширим състава на сказуемото още: Учениците трябва да могат за започват да се справят с изпитния материал без затруднения, но изречението ще остане просто по състав, тъй като единственият признак, който се приписва на подлога учениците, е, че те са справящи се.
Специално трябва да се обърне внимание, че модалният глагол искам не образува съставно глаголно сказуемо, а собствен предикативен център. Субектът на модалния глагол искам може да бъде различен от субекта на друг глагол, който изразява обекта на волеизявата. Изречението Учените искат да разгадаят всички големи загадки на природата е сложно изречение с две предикативни ядра. Независимо, че в това изречение подлогът на главното и на подчиненото изречение е един и същ – учените, то не е поради изискването за хомосубектност. Напълно граматични са изречения като: Тя иска аз да отговоря; Те искат ние да ги последваме; Вие искате групата да се събере отново; Ти искаш ли тоя да се яви на прослушването?

Съставно именно сказуемо
Има случаи, когато признакът, който се приписва на подлога не може да се изрази с глагол, а се изразява с друга част на речта – съществително име, прилагателно име, числително име или местоимение. В такива случаи именната част на речта изразява лексикалната семантика, а значенията на глагола: лице, време, залог, наклонение, се изразяват от глаголите съм, бъда, бивам и от група глаголи с определена обща семантика. Такова сказуемо се нарича съставно именно сказуемо (или глаголно-именно сказуемо).
Именната част на съставното именно сказуемо се нарича предикативно име или предикатив. Глаголът в съставното именно сказуемо може да е глагол от следните три групи:

• съм, бъда, бивам;

София е столица на България; Най-високият връх в България е Мусала; Числителните имена биват бройни и редни; Идеите са наши; Аз съм си аз.

• ставам, явявам се, оказвам се, струвам се, броя се;

Малките изпълнители станаха героите на вечерта; Въпреки старанието се оказаха недостатъчно подготвени.

• казвам се, наричам се, именувам се.

Главният герой се казва Бойчо Огнянов; Площадът се нарича „Независимост”.
Както се вижда от примерите, като всяко име и предикативното име може да има свои разширения – съгласувани и несъгласувани определения: столица на България, героите на вечерта, недостатъчно подготвени. В ролята на предикативно име може да имаме фраза с предлог: Тези филми не са за гледане; Новите стоки се оказаха без конкуренция.
Следва да се обърне внимание, че предикативното име се различава от сказуемното определение по това, че сказуемното определение на подлога е след пълнозначен глагол, т.е. глагол, който самостоятелно приписва признак на подлога. Глаголите, които участват в състава на съставното именно сказуемо не могат сами да припишат предикативен признак: *Най-високият връх в България е; *старанието се оказаха; *Главният герой се казва.
Съставното именно сказуемо е различно от простото глаголно сказуемо в страдателен залог, въпреки че страдателните причастия са прилагателни имена от синтактична гледна точка. Изречението Картината е нарисувана от неизвестен художник има просто глаголно сказуемо в страдателен залог. Изречението може да бъде трансформирано в деятелен залог – Неизвестен художник нарисува (е нарисувал) картината. Изречението Детето е засмяно обаче има съставно именно сказуемо. Макар че има глагол засмея се, той е непреходен, поради което няма страдателно причастие и засмян е прилагателно име.

Съставно адвербиално сказуемо
Като съставно адвербиално сказуемо определяме сказуемо в безподложни изречения, в които предикативният признак е изразен чрез наречие: топло е, студено е, стана ясно, стана късно, беше много. Това сказуемо не се различава структурно от съставното именно сказуемо и основание да бъде отделено от него, е единствено заради последователността, видът на сказуемото да се назовава според частта на речта, с която се изразява предикативният признак. Някои автори смятат, че и в този случай следва да говорим за съставно именно сказуемо, тъй като позицията на подлога в безличните изречения може да бъде запълнена с местоимението за 3.л.ед.ч. ср.р. то, а формата на наречието съвпада с формата на прилагателните за ср.р. ед.ч.
Трябва да помните, че безподложни са изречения като: Стана ми интересно; Беше им студено; Става й ясно и пр., които на смислово равнище имат субект, но в изречението този субект е допълнение.