Второстепенните части на изречението са: допълнение – пряко и непряко, определение, сказуемно определение, приложение, обстоятелствено определение. Традиционният описателен синтаксис, който си служи с части на изречението и ги разделя на главни и второстепенни, се стреми да групира второстепенните части около двете части на предикативната синтагма като части, образуващи група на подлога и група на сказуемото. Такова деление не е правилно, тъй като, от една страна, има второстепенни части като определението, което се среща при всяка част, изразена с име, т.е. може да принадлежи както на групата на подлога, така и на групата на сказуемото (при глаголно-именно сказуемо) или към второстепенна част – допълнение, обстоятелствено пояснение, друго определение. От друга страна, второстепенната част допълнение се предполага от семантиката на глагола и понякога на смислово равнище е главният субект. При преходни глаголи, които могат да бъдат сказуемо и на изречение в деятелен залог и на изречение в страдателен залог се вижда смяната на логическия и на граматическия субект в позициите на подлог и на допълнение: Много зрители са гледали този филм – Този филм е гледан от много зрители. Глаголният предикат определя възможните позиции на подлога, на прякото и на непрякото допълнение. Например събитието обещаване съдържа възможни позиции за споделящ, обект на споделянето и кореспондент, т.е. адресат или облагодетелстван от споделянето,  събитието заминаване съдържа само позиция за заминаващ, събитието отключване – за отключващ, обект на отключването и инструмент и т.н. Извън тези позиции всяко събитие може да се представи във връзка с различни обстоятелства: време, място, начин, цел, причина, количество, степен, последица, отстъпка, изключване. Това са различните видове обстоятелствени пояснения. Така видът на дадена част на изречението зависи, от една страна, от частите на речта, с които е изразена главната или зависимата част, и, от друга страна, от изреченската семантика.