Определението е второстепенна част на изречението, която разширява всяка част на изречението, изразена със съществително име. Заедно със съществителното определенията образуват именна група, като разширяват, модифицират, ограничават или детайлизират значението на съществителното. Различните видове определения изразяват атрибутивните отношения в изречението. Тъй като във всяка част на изречението може да съдържа именна група, то и определението може да разширява всяка част на изречението.
Според своите граматически особености определенията са два вида – съгласувани и несъгласувани.

Съгласувано определение
Ролята на съгласувано определение може да изпълнява всяка част на речта, която е синтактично прилагателно. Синтактично прилагателно са т.е. лексико-граматически категории, които се изменят по род и число в зависимост от поясняваното от тях съществителното име. Това са: качествените и относителните прилагателни, редните числителни, показателните, въпросителните, отрицателните, неопределителните, относителните, обощителните и пълните форми на притежателните местоимения, причастията (без минало несвършено деятелно причастие и деепричастие). В следните две изречения от разказа «Пролетна измама» на Елин Пелин има 16 съгласувани определения в 8 именни групи. Във функция на съгласувани определения са употребени показателни (тая, тия), притежателно (неговото) и обобщителни (всички)местоимения, качествени (зелена, далечни, чисти, ясното, лазурно, весели) и относителни (калугерско, пролетно) прилагателни, минало свършено деятелно причастие (избягал) и минали страдателни (затворено, откроени) причастия. Съгласуваните определения са към съществителни във функция на подлог, допълнение, обстоятелствено пояснение, несъгласувано определение.
Неговото затворено калугерско сърце бе се разцъфнало от умиление като цвете. Той се озърташе наоколо като избягал от клетката врабец и гледаше на всички страни, по всички краища тая зелена картина, тия далечни планини, толкова чисти и тъй рязко откроени в дълбочините на ясното и лазурно пролетно небе, – гледаше, дишаше, мечтаеше, тананикаше си весели песнички и сякаш се подмладяваше.
Именните групи са:
неговото затворено калугерско сърце
избягал от клетката врабец
всички страни
всички краища
тая зелена картина
тия далечни планини,толкова чисти и тъй рязко откроени
 ясното и лазурно пролетно небе
весели песнички

Несъгласувано определение
Функция на неъгласувани определения имат съществителни имена и наречия като разширения на именна група. Две съществителни имена могат да образуват подчинително словосъчетание от определение и определяемо. Те могат да се свързват чрез прилагане или посредством предлог. Чрез прилагане се свързва несъгласуваното определение в словосъчетания като: чаша вода, куп дърва, кошница плодове, бутилка вода и под., например: На едно място, от китка зелени дървета изхвръкна гургурица.(Елин Пелин).
Другият начин за синтактично свързване на две съществителни имена в подчинително словосъчетание е посредством предлог. Често такова несъгласувано определение може да бъде трансформирано в съгласувано, като от съшествителното име се образува относително прилагателно: Свърталището на Косана (косановото свърталище )бяха дълбоките усои и високите поляни по билото на планината (планинското било). (Й. Йовков);  Момичетата от града (градските момичета) го отбягваха, но и той не се интересуваше много за тях (Д. Димов).
В някои случаи обаче такава трансформация е невъзможна: Той си пийна още няколко пъти от шишето в дисагите(*дисаговото шише) (Елин Пелин). Същевременно очевидно в дисагите не е обстоятелствено пояснение за място – *пийна в дисагите, а несъгласувано определение – шишето в дисагите. Несъгласуваното определение, изразено с предложна фраза е винаги в позиция след определяемото.
Несъгласувани определения в именната група са и наречията поради своята специфика на неизменяеми части на речта. Наречията като несъгласувани определения може да стоят както пред така и след определяемото: Рано сутринта камбаните и клепалата забиха от черковите. (З. Стоянов); Определиха си среща в кафенето отсреща; Малко растения горе оцеляваха на поривите на вятъра.
Кратките форми на притежателните местоимения, включително възвратно притежателното местоимение, са несъгласувани определения: Той подготвя командировките на колегите си до столицата Ню Делхи и им резервира нощувки по факса. Отделението му не разполага с компютър. (сп. „Geo”) Кртките притежателни местоимения са омонимни на кратките дателни местоимения. Разграничаването на двата вида е функционално – кратките дателни местоимения са непреки допълнения към сказуемото, а кратките притежателни местоимения са задпоставени несъгласувани определения (резервира им (на тях), отделението му (неговото отделение).

Сказуемно определение
Сказуемно определение е определение към подлога или към прякото допълнение, което означава признак, ограничен в действието си от сказуемото: Голос се задава рошав, грозен, измъчен от угризения и окован в букаите на конашкия затвор(И. Вазов). Сравни с: Рошавият, грозен, измъчен от угризения и окован в букаите на конашкия затвор Голос се задава. В изреченията със сказуемно определение са обединени две изказвания – Голос се задава. Когато се задава той е рошав, грозен, измъчен от угизения и окован в букаите на конашкия затвор, затова някои автори говорят в този случай за малко изречение.  
Сказуемното определение никога не е членувано, а ако глаголът е преходен, сказуемното определение не може да се яви без прякото допълнение: Направиха го представител на компанията - *направиха представител.
Сказуемното определение може да бъде и предложна група, като в тази функция може да участват само предлозите за  и като: Избраха я за председател; Идва като приятел. Както се вижда от последния пример, и при липса на подлог е ясно, че има съществително, което определя формата за род и число на сказуемното определение.

Приложение
Приложението е специфичен вид определение. За разлика от другите видове определения, които модифицират значението на съществителното име, към което се отнасят, приложението дава ново название. Във функция на приложение към съществителни собствени имена са: географски названия (река, връх, езеро), роднински названия (кака, чичо, леля, баба, дядо), научни степени и звания (академик, професор, доктор), военни чинове (генерал, майор, сержант),  духовни звания (патриарх, архимандрит, дякон).
Същевременно приложения са индивидуалните названия на предмети и институции. Например в изречението Река Дунав е северна граница на България приложение е река (Дунав е река), докато в изречението Хотел «Дунав» е известен с доброто си обслужване приложение е Дунав (*Дунав е хотел).
В случаите, когато приложението се е превърнало в част от съставното собствено име, те се пишат с главна буква и не се разглеждат отделно: Баба Тонка, Бай Ганьо, Кума Лиса.