Молитви при съд
Данни
Заглавие | Молитви при съд |
---|---|
Автор |
Донка Петканова |
Издател |
Катедра по кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, Софийски университет |
Публикация |
Електронно издание |
Източник |
Петканова, Донка (съст. и ред.). 1982. Стара българска литература. Том. 1. Апокрифи. София: Български писател. |
Авторски права |
CC BY-SA 4.0 |
Дата | 2021 |
Текст
Съдържание
Молитви при съд
[За текста]
а). Намира се в сб. № 273, XII в., НБКМ, непубликувана. Превода правя по ръкописа, л. 61—62.
б). Сб. № 273, непубликувана. Превода правя по ръкописа, л. 62—63.
в). Открива се в требник № 622, XVII в. Публикувана от Цонев, Опис 2, с. 136. Вариант в молитвеник № 646, XVIII в., НБКМ, обнародван от Цонев, Опис 2, с. 163. Превеждам от ркп. № 622.
г). В сб. № 273, XVII в., НБКМ, непубликувана. Превода правя по ръкописа, л. 63—65.
[Превод]
а). В името на отца и сина и светия дух и света Богородица. Седеше раб божи на бели облаци, в дясната си ръка държеше честен кръст, а в лявата ръка държеше драгоценен камък, пшеница и босилек; на лицето му — слънчеви лъчи, на гърдите му — звезда денница; в месечина облечен, обсипан със звезди. Чуха ме властелините, епископите и поповете и дойдоха при мене като овце на сол и като аргати на кладенец и като пчели на кошер. Чист бях като чисто сребро, като на месеца ми се поклониха и като на честния кръст. И винаги, и днес, и всякога во веки веков, амин.
б). В името на отца и сина и светия дух. Аз, раб божи, възлязох на висока планина, измих се в божия рай и възродих се като младенец, и взех три и четири красоти. И слязох и потръбих със златен туров рог. Чуха ме гори и поля, и по полята пастирите, и болярите по дворовете, и господарите по владенията, и царете при цариците. Царете оставиха цариците, и болярите дворовете, и господарите владенията си, един през друг бързаха и се питаха: “Кой бе този човек, който възлезе в божия рай, и уми се и се възроди, и сияеше като слънце, и поблея към мене като овца за агънце, и заплака като дете за майка?” И всички мои врагове паднаха на нозе, и моето желание изпълниха. Всякога и днес, и винаги.
в). Господи, благослови, отче. Станах рано сутринта и помолих се господу богу и на светата денница, която излиза от лоното Аврамово с 327 ковани железни ключове, и оловни, и медни: “Заключи ума, сърцето и езика на тези, които мислят зло за мене, неми да станат, а на мене езикът да полети като на попа презвитера евангелието. Затвори, господи, на моя съперник ума и сърцето и на всички властелини и съдии.” И аз, раб божи (кажи името), излязох от завистта в красотата, всякога и днес.
г). Когато отиваш на съд при властелините, господарите и съдиите, вземи вода в нов съд, после кажи тази молитва, и ще бъдеш от всички обичан:
Господи боже наш, свети Козма и Дамяне, отиде божият раб при властниците, и съдиите, и князете, и владиците. Когато проговоря, да ми се слуша думата, като че евангелие говори и като клепало в света неделя. И да ми се слуша речта като гръм от небето. И да светим в него (в съда?) като денница между всички звезди. И да сияе главата ми като слънцето в небето. И да бъде твоят раб в сладост и драгост; да не могат без него, както целият свят не може да живее без вода. И да е на всички хора любим, и да не се противят на неговата реч, но да проговорят към него с ясен глас, и да го погледнат с весели очи, и да бъдат всички сърдечно чисти.