Деяние на Петър и Андрей
Данни
Заглавие | Деяние на Петър и Андрей |
---|---|
Автор |
Донка Петканова |
Издател |
Катедра по кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, Софийски университет |
Публикация |
Електронно издание |
Източник |
Петканова, Донка (съст. и ред.). 1982. Стара българска литература. Том. 1. Апокрифи. София: Български писател. |
Авторски права |
CC BY-SA 4.0 |
Дата | 2021 |
Текст
Съдържание
Деяние на Петър и Андрей
[За текста]
Този апокриф, както и горният, са късни обработки, които имат далечна връзка със старата апокрифна повест „Деяние на ап. Матей“. Всъщност те са съвсем нови апокрифи, възникнали през византийската епоха. Гръцкият текст на творбата е издаден от Тишендорф, Апокалипсиси, с. 161—167. В славянския свят апокрифът е известен само в три преписа, два руски и един хърватски глаголически, които засега е единственият известен пълен текст на творбата, съответствуващ точно на гр. текст. Глаг. препис (XV—XVI в.) произхожда според Грабар от по-стар южнославянски кирилски текст, за който няма сигурни податки къде точно е направен. Трите преписа имат един извор. Този църковнославянски първоизвор възниква най-вероятно между XII и XIV в., не по-рано, тъй като преписите не съдържат стари езикови форми.
Публикации: Тихонравов, Памятники II, с. 5—10 (по руски-пр. от XVII в.); Грабар, с, 200—206 (по глаг. пр. от XV—XVI в.).
Тук осъществявам превода по изданието на Грабар. Там, където текстът не е много добър, си помагам с гр. текст или с Тих. само за изясняване на смисъла.
[Превод]
1. В онези дни, когато Христовият апостол Андрей излезе от града
на човекоядците, обхвана го светъл облак и го отнесе в планината, където
бяха Петър, Матей, Александър и Руф. Като го видяха, те го целунаха с голяма
радост. Петър запита Андрей: Как беше, брате Андрее, можа ли да проповядваш
истинското слово в града на човекоядците, или не?
Андрей отговори: Брате
Петре, с вашите молитви успях, но много зло ми сториха мъжете на този град.
Три дни ме влачиха, окървавиха яко улиците на града.
— Брате Андрее,
иди да си починеш от своя труд. Добрият труженик, който обработва с мъка
земята и тя му дава много плод, ще получи за труда си радост. Ако лошо
работи, нивата няма да даде добър плод, а когато тя дава лош плод, той
ще тъжи за труда си.
Това като говореше, яви им се господ Исус Христос и рече: Радвай се,
Петре, епископе на всички църкви, радвайте се, мои ученици, и бъдете крепки
в усилията си за мен. Заръчам ви, всеки ден и час преминувайте в труд за
хората на този свят, а след това ще почивате в моето царство. Станете я
идете в града на варварите, за да проповядвате божието слово, аз ще бъда
винаги с вас и във всички чудеса, които правите.
И като ги целуна, бог
се възнесе на небето с много голяма радост.
2.
Петър, Андрей, Александър, Матей и Руф тръгнаха за града на варварите.
Когато го наближиха, Андрей запита Петър: Брате Петре, ще изтърпим ли
тук мъка, както съм я търпял в града на човекоядците?
Петър му рече: Ето
пред нас един стар човек на нивата си. Щом идем до него, ще поискаме хляб.
Ако ни даде, тогава ще поработим, ако ли пък каже
И когато дойдоха при стареца, Петър рече: Нямам хляб
, зная, че
ще претърпим мъка.Радвай се,
труженико добри!
Старецът отговори: Радвайте се и вие, пътници добри!
— Имаш ли хляб да ни дадеш? Не ни достигна храната
, рече му Петър, а
старецът: Почакайте малко, пазете ми воловете и семето, ще ида в града
и ще ви донеса хляб.
Петър му каза: Ако искаш да идеш и да ни донесеш,
вярваме ти.
— Искам да ида и да ви донеса храна.
Петър го запита: А
чии са воловете?
Старецът отговори: Не са мои, наел съм ги.
Петър му
рече: Върви по своя път!
3.
Петър стана, препаса ленена кърпа върху ризата си и рече на Андрей:
Нямаме право да почиваме, трябва да работим. Старецът остави работата
си и отиде да ни донесе хляб.
Тогава Петър хвана ралото, а Андрей застана
пред воловете. Андрей рече на Петър: Кажи ни какво да направим, защото
ти си баща и пастир на всички ни. Само ти ли ще работиш?
И Андрей взе
ралото от Петър, а този взе пшеница и като сееше, говореше: Семе, посято
на земята на праведника, почивай на тази нива!
— И благослови. Андрей
каза: Сокове от земята на праведника, развийте зеленина!
Матей, Александър
и Руф, благославяйки, говореха: Роса блага, дъждове и ветрове добри, спрете
се на тази нива!
В този час се появи сияние, влезе в класовете и изчезна.
И веднага пшеницата узря.
4. Старецът дойде с хляба и видя цялата нива поникнала и пълна с класове.
Той сложи хляба пред нозете на апостолите, поклони им се и рече: Богове
ли сте, или богове ви пращат?
Петър му рече: Стани човече, ние не сме
богове, а сме пратеници божии. Бог ни избра 12 и ни дари с добро учение,
за да учим хората да се избавят от смъртта и да намерят вечен живот.
После
запита стареца: Имаш ли жена и деца?
Той рече: Имам.
А Петър; Ще залюбиш
ли господа с цялата си душа и с цялото си сърце, с цялата си сила и с цялата
си мисъл? Не убивай, не прелюбодействувай, не лъжесвидетелствувай! Почитай
баща си и майка си и обичай ближния като себе си! И прочие. Научиш ли чедата
си на страх божи и проживееш ли добър живот, ще влезеш в славата божия.
Старецът отговори с думите: Ако направя всичко това, ще мога ли да извършвам
чудеса, каквито вие правите?
— Ако направиш, както ти казахме
— отговори
Петър, — ще правиш каквото ние вършим.
Старецът рече: Ще оставя всичко,
което имам, и ще дойда с вас, където и да отивате.
А Петър му каза: Да
бъде така! Предай воловете на техния господар и извести това на жена си
и на децата си, за да получат живот вечен. Иди в дома си и го уреди да
починем, защото сме изпратени в този град.
Тогава старецът върза един сноп пшеница, поведе воловете със себе си
и тръгна. Когато наближи до градските врата, видяха го някои, които стояха
пред града, и му рекоха: Къде си намерил узрял сноп пшеница? Сега е време
за сеитба, а не за жътва.
А той отиде в своя дом и с радост започна да
приготвя за апостолите.
5. Като научиха това старейшините на града, пратиха за стареца. Той
отиде при тях и те го запитаха: Къде намери зрял сноп пшеница? Не е време
за жътва, Кажи ни истината! Ако не ни кажеш, ще умреш от лоша смърт.
А
той им рече: Не се страхувам от вашата смърт. Аз намерих вечен живот.
Но ще ви кажа истината.
И каза им: На моята нива дойдоха едни хора —
аз работех на нивата си — и ме помолиха за хляб, а аз им рекох:
Това каза старецът и си отиде.
Пазете
ми воловете и пшеницата, докато ида в града да ви донеса хляб.
Отидох
в града и когато се върнах при тях, видях цялата моя нива пълна със зрели
пшенични класове. Като видях пречудното чудо, помолих им се да дойдат да
си починат в дома ми. Ако искате да ги видите, почакайте малко, ще влизат
в грача, в моя дом, тогава ще ги видите.
6. Дяволът възневидя добрите дела. влезе в сърцата на старейшините и
те, като се събраха, говореха: О, горко ни, тези мъже са 12-те ог Галилея,
те са галилеяните.
А други от тях казваха: Те разделят мъжете от техните
жени. Какво да им направим? Не искаме да влязат в нашия град да ни отвратят
от жените ни.
Трети рекоха: Само петима мъже са, да идем да ги убием.
Но други не бяха съгласни: Не трябва да ги убиваме. Слушали сме, че имат
учител на име Исус, той им дава каквото поискат и когато поискат. Ако пожелаят
от него, огън ще ни изгори.
И заплакаха, викайки: Тежко ни, какво да
правим?
Един от тях, изпълнен с ярост, им рече: Ако ме послушате, аз ще направя
така, че да не влязат в града ни.
Запитаха го: Какво ще сториш, кажи
ни?
Той отговори: Знайте, че тези хора ненавиждат женския пол, а най-вече
покварения. Сега, чуйте ме, ще намерим красива блудница, ще я поставим
пред градската врата и те няма да влязат в града ни.
Направиха това, което
им заповяда, и я изправиха гола пред вратата.
7. Когато апостолите пристъпиха към градската врата, с дух свети разбраха
тяхната злоба. Андрей рече: Брате Петре, виждаш ли как сатаната влезе
в тази жена? Разреши ми да я прогоня с вашите молитви.
Петър отговори:
Брате Андрее, имаш власт да вършиш, върши!
Тогава Андрей се помоли: Моля
ти се, господи Исусе Христе, изпрати своя ангел Михаил да я обеси за косите
във въздуха, докато влезем в града и проповядваме словото божие.
И прелетя ангел, и я дигна за косите високо във въздуха. Всички хора
на града я видяха да виси във въздуха. Тогава жената извика със силен глас:
Да нямат покой князете на този град, които ме доведоха до тези мъки и
не ми дадоха възможност да видя Христовите апостоли, влизащи в града. Те
биха ме очистили от греховете, щях да бъда освободена от напастите на този
лъжовен век. Излезте, млади, от града, защото аз намерих погибел за себе
си и за вас. Тези апостоли влизат в града, опрощавайки, греховете и лекуващи
всеки недъг на тези, които вярват в тях. Помолете се за мене да ме спасят
от тази беда!
След думите на жената мнозина повярваха в господа наш Исус Христос, паднаха пред нозете на апостолите и се кланяха. А те поставяха ръцете си върху тях и лекуваха болните, слепите даряваха със светлина, сакатите изправяха, на глухите даваха слух и изгонваха бесове. А хората славеха отца, сина и светия дух.
8. В този град имаше един богат човек, Онисифор. Като видя чудесата
на апостолите, рече им: Ще повярвам във вашия бог, ако мога да правя знамение,
както вие правите!
Андрей рече: Ако се отречеш от цялото си богатство,
от жена си и от децата си, както и ние се отрекохме, тогава ще правиш знамения
като нас.
Като чу това, Онисифор се изпълни с ярост, отвърза пояса си
и го сложи на Андреевото гърло. Той влачеше апостола, биеше го и говореше:
Вие сте магьосници, как мога да оставя своята жена, децата си и имота
си?
И страшно го удряше.
Когато Петър се обърна и видя да бият Андрея, рече: Човече, какво правиш?
Престани да биеш този човек!
Онисифор отговори: Зная, че ти си им старейшина,
речи ми, да оставя ли жена, деца и имот, какво ще кажеш?
— Аз едно казвам,
по-лесно ще мине камила през иглени уши, отколкото богатият да влезе в
царството небесно.
Това като чу, Онисифор много се разяри, сне пояса от
шията на Андрей и го сложи на Петровото гърло. Започна да го влачи и да
говори: Голям магьосник си, не влиза камила през иглени уши. Ако направиш
това чудо, ще повярвам в твоя бог; и не само аз, но и целият град. Ако
пък не направиш, ще те умороим със зла смърт посред този град.
Петър много се наскърби и рече в мисълта си: Владико, боже наш, чуй
ме в този час! Защото ме хванаха заради твоите думи и заради твоите пророци
и патриарси, научи ме и дай ми пророчески разум да не тъгувам заради всичките
ни дерзания. Ти, владико, не ни оставяй, тебе славят херувимите.
9. И така като говореше, яви му се господ в образ на 12-годишно момче
и им рече: Не бойте се, а дерзайте! Защото аз навсякъде съм с вас. Нека
донесат тук игла и да доведат камила!
След като каза това, господ възлезе
на небето. Някой си Патапиос беше слушал от Филипа евангелското учение
и вярваше в господа Исуса Христа. Този същият донесе една игла, която имаше
големи уши, за да направи добро на апостолите. Петър видя и рече: Сине,
донеси малка игла, няма да ни измами Христовата реч.
Донесоха малка игла и доведоха камила посред града, събраха се множество
хора. Петър, като видя иглата и стоящата камила, извика с голям глас: В
името на разпънатия при Пилат Понтийски аз ти заповядвам, камило, да преминеш
през иглените уши!
И разтвориха се иглените уши, и станаха като голяма
врата, и камилата премина. След като целият народ видя чудото, Петър рече:
Влез пак през ушите!
— И отново премина по същия начин.
10. Онисифор видя това и рече: Наистина, голям магьосник си, но аз
не вярвам. Донесете ми друга игла и намерете ми една блудна жена да я сложим
върху камилата. Защото тези мъже са магьосници.
Петър чу и отговори: Жестокосърдечни
човече, донеси иглата и качи жената!
И покачиха я, за да премине. И отвориха
се иглените уши, и премина камилата през тях. Петър рече: Премини отново!
И пак премина, за да видят всички славата божия.
Онисифор, като видя тези чудеса, извика с голям глас; Велик е Петровият
и Андреевият бог, вярвам, вярвам в него! В името на господа Исуса Христа
чуй моята молитва!
И рече:
Петре, имам много лозя, имам ливади много,
четиридесет и девет литра злато, и сребро, и много роби. Ако направя едно
чудо, както вие правите, ще раздам моето богатство на бедните и ще освободя
робите си.
Петър му рече: Ще правиш знамения в името на господа Исуса
Христа.
11.
Петър потъна в дълбока скръб, защото на Онисифор още не достигаше
сила за това, не беше приел още свето кръщение. Като си мислеше това Петър,
дойде глас от небето: Кажи му да направи, по този начин ще му известим!
Петър каза: Прави, както и ние правим!
Онисифор дойде, застана пред камилата
и рече: В името на Исуса Христа и неговите апостоли, заповядвам ти, камило,
да преминеш през иглените уши.
И тя мина отпред до шията. Защо мина само
до шията?
— запита Онисифор. Петър отговори: Защото не си кръстен в името
на господа наш Исус Христос.
Онисифор рече: Отче Петре, влезте в моя
дом и си починете.
Влязоха и настъпи нощ, и в тази нощ в неговия дом се
кръстиха 88 души.
12. На утрото на другия ден жената блудница узна случилото се: и каза:
Защо не бях достойна да повярвам с целия град?
И рече със сълзи на очи:
Ще дам всичкото си богатство на бедните и моя дом ще направя женски манастир.
Петър, като чу това от жената, рече: Повелявам ти в името Христово, слез
долу!
Тя тутакси слезе здрава и раздаде имането си на бедните — 5 литра
злато и много дрехи, а своя харем направи женски манастир.
13. А господните апостоли съградиха църква в името на господа наш Исус Христос и всички повярваха в него. Поставиха им попове и дякони и ги предадоха на бога, в когото вярваха.
Към пишещите, четящите, слушащите и вярващите да бъдат милостиви отец, син и свети дух, дева Мария, апостолите и всички светии! Амин.