За факултета

Мисия, визия, цели и задачи

През 120-годишната история на Факултета по славянски филологии на Софийския университет поколения студенти и преподаватели съхраняват, предават и създават знанието за българския народ, език, литература и култура.

Факултетът по славянски филологии подготвя бакалаври, магистри и докторанти в областта на българистиката, славистиката, балканистиката и русистиката.

От самото си начало преподаването във Факултета по славянски филологии е свързано с българското училище и носи отговорността за подготовката на българските учители.

Разбирането за това, че високото качество на обучението е логично следствие от високото качество на научните изследвания, провеждани във факултета, е определящо в работата на катедрите и специалностите, ориентирани към широк кръг проблеми на съвременната хуманитаристика.

Факултетът по славянски филологии в сътрудничество с другите факултети на Софийския университет работи за развитието на българската наука и образование и за утвърждаване на международния им престиж.

От 2012 година насам Софийският университет е на първо място в направление „Филологии“ според Рейтинговата система на висшите училища в България.

Научна дейност

Преподаватели и студенти от факултета участват в университетски, национални и международни научни проекти по широк кръг теми на съвременната хуманитаристика.

Всяка година факултетът провежда конференции по проблемите на славистиката. Традиционни са Кирило-Методиевите четения, Славистичните четения, Годишната конференция на Факултета по славянски филологии, Българистичните езиковедски четения.

Научен календар

Научни конференции, организирани от ФСлФ

Научни издания на Факултета по славянски филологии

Научни проекти

Международна дейност

Международната дейност на Факултета по славянски филологии се реализира на няколко равнища. По линия на междууниверситетските договори факултетът участва в работни програми с университети в Германия, Гърция, Испания, Италия, Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Сърбия, Украйна, Румъния и др.

Факултетът има сключени договори по линия на международните програми СОКРАТ / ЕРАЗМУС, активен участник е в международната мрежа CEEPUS.

В резултат на тези договори студенти от ФСФ ежегодно специализират или участват в стажантски програми в университети и културни институции в Полша, Русия, Украйна, Чехия, Словакия, Сърбия и Хърватска, Словения, Румъния, Албания и Гърция. Студенти от ФСФ активно участват и в множество международни конкурси и конференции.

Като един от ключовите центрове за развитие на българистиката, славистиката, балканистиката и русистиката в страната, Факултетът активно развива партньорства с редица чуждестранни университети. Преподаватели от ФСФ всяка година четат лекции в университети в Румъния, Албания, Гърция, Франция, Германия, Италия, Чехия, САЩ, а годишният научен календар на Факултета включва множество лекции, представяния и участия в дискусии и конференции на учени от различни страни.

Преподаватели от факултета в момента са или са били на лекторати в Лодз (Полша), Кьолн (Германия), Неапол (Италия), Саарбрюкен (Германия), Мадрид (Испания), Лондон (Великобритания), Любляна (Словения), Загреб (Хърватска), Делхи (Индия).

Във факултета работят лектори от Чехия, Полша, Словакия, Украйна, Сърбия, Хърватска, Словения.

Учени от ФСФ са членове на международни организации и сдружения.

Обучение

Учебните планове във ФСлФ от 1997 г. са съобразени с Наредбата за единните държавни изисквания за получаване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ в специалностите от професионалното направление Филологии, а от 2003 г. са актуализирани съгласно изискванията на Европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ECTS).

С решение от 22.04.2021 г. Националната агенция по оценяване и акредитация дава програмна акредитация на професионално направление 2.1 Филология от област на висше образование 2. Хуманитарни науки на СУ „Св. Климент Охридски“, на основание обща оценка 9.54 (девет цяло и петдесет и четири стотни):

ОКС „бакалавър“

  1. Българска филология – редовно и задочно обучение;

Студентите получават степен „бакалавър по българска филология“, избралите педагогически модул придобиват професионална квалификация „бакалавър по българска филология и учител по български език и литература“, а избралите модул езикови технологии придобиват професионална квалификация „филолог със специализация по езикови технологии“.

  1. Руска филология – редовно обучение;

Студентите получават степен „бакалавър по руска филология: учител по руски език“ и „бакалавър преводач с руски език“.

 

ОКС „магистър“ /след средно образование/

  1. Славянска филология – редовно обучение;

Студентите получават степен магистър по славистика (с един от петте профила: полски, словашки, сръбски и хърватски, украински, чешки) и българистика. Избралите педагогическия модул получават и квалификация: учител по български език и литература.

  1. Балканистика – редовно обучение;

Студентите завършват обучението с професионална квалификация „магистър-филолог по балкански езици и култури“

ОКС „магистър“ /след ОКС „бакалавър“/

  1. Магистърски програми за специалисти
  2. Магистърски програми за неспециалисти
  3. Магистърски програми след 3-годишен бакалавър

ОНС „доктор“

Факултетът по славянски филологии предлага едногодишни курсове за придобиване на следдипломна професионална квалификация „Учител по български език и литература“ и „Учител по руски език и литература“.

История

Факултетът по славянски филологии (ФСлФ) е връстник на Софийския университет. Когато през 1888 г. се създава Висшият педагогически курс, прераснал през 1889 г. във Висше педагогическо училище, в него се обучават 28 студенти по история и 15 по славянска филология. С развитието на науката, от една страна, и на образователната ни система, от друга, общият Историко-филологически факултет, основан през 1889 г., се разделя на Исторически и Филологически (1950 г.), а от 1953 г. единната специалност Славянска филология се специализира в три самостоятелни специалности – Българска филология, Руска филология и Славянска филология. Факултетът по славянски филологии се обособява като самостоятелно звено на Софийския университет „Св. Климент Охридски” от 1965 г. с тези три специалности. През 1994 г. се създава специалност Балканистика, която да отговори на новите търсения, възникнали под въздействието на променящите се политически реалности и обществените трансформации на Балканите.

История

Създаване и откриване на факултета

Факултетът по славянски филологии (ФСлФ) е връстник на Софийския университет. Когато през 1888 г. се създава Висшият педагогически курс, прераснал през 1889 г. във Висше педагогическо училище, в него се обучават 28 студенти по история и 15 по славянска филология. С развитието на науката, от една страна, и на образователната ни система, от друга, общият Историко-филологически факултет, основан през 1889 г., се разделя на Исторически и Филологически (1950 г.), а от 1953 г. единната специалност Славянска филология се специализира в три самостоятелни специалности – Българска филология, Руска филология и Славянска филология. Факултетът по славянски филологии се обособява като самостоятелно звено на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от 1965 г. с тези три специалности. От 1994 г. към тях се присъединява и специалността Балканистика, извикана към живот от новите условия и от нуждите на практиката, възникнали под въздействието на новите политически условия на Балканите. Със сегашните си 4 специалности факултетът е акредитиран с много добра оценка през 2004 г.

Учебните планове във ФСлФ от 1997 г. са съобразени с Наредбата за единните държавни изисквания за получаване на образователно-квалификационните степени “бакалавър” и “магистър” в специалностите от професионалното направление Филологии, а от 2003 г. са актуализирани съгласно изискванията на Европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ECTS).

На основание на решение, прието от НАОА на 23.01.2008 г., Факултетът по славянски филологии получава програмна акредитация :

Специалности

ОКС “бакалавър

– БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ

– РУСКА ФИЛОЛОГИЯ

ОКС “магистър

– СЛАВЯНСКА ФИЛОЛОГИЯ

Полска филология

Чешка филология

Словашка филология

Сръбска и хърватска филология със специализация по словенски език

Украинска филология

– БАЛКАНИСТИКА

Магистърски програми

Специалност Българска филология:

– Лингвистика

– Литературознание

– Антропология и филология

– Старобългаристиката в контекста на византийската книжовност

– Компютърна лингвистика. Интернет технологии в хуманитаристиката

– Образованието по български език и литература в средното училище

– Преводач-редактор

– Литературата – творческо писане

Специалност Руска филология:

– Руско литературознание

– Език. Култура. Превод

Акредитационният съвет на НАОА дава право на СУ „Св. Кл. Охридски“, Факултет по славянски филологии, да провежда обучение по образователната и научна степен „доктор“, на основание на оценка „много добра“, по следните научни специалности:
05.04.01. Теория и история на литературата;
05.04.02. Българска литература;
05.04.03. Руска литература и литература на народите на ОНД;
05.04.06. Литература на народите на Европа, Америка, Азия и Австралия;
05.04.09. Фолклористика;
05.04.11. Общо и сравнително езикознание;
05.04.16. Теория и практика на превода;
05.04.17. Български език;
05.04.18. Славянски езици;
05.04.03. Методика на обучението /по отрасли и видове науки/ във ФСлФ на СУ „Св. Климент Охридски“.

Обучавани студенти
0
Българска филология
0
Руска филология
0
Славянска филология
0
Балканистика
0
Магистри