Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание има дълга история в Софийския университет. Тя е основана през 1921 г. като Катедра по сравнително езикознание с ръководител акад. Стефан Младенов, а по-късно е била преименувана в Катедра по общо и сравнително езикознание. С нейното изграждане и работа през годините са свързали имената си едни от най-изтъкнатите български специалисти по общо, индоевропейско и балканско езикознание – акад. Владимир Георгиев, акад. Иван Дуриданов, проф. дфн Моско Москов, проф. д-р Живко Бояджиев, проф. дфн Петя Асенова, проф. дфн Георги Риков, които са били и нейни авторитетни ръководители. Поколения български филолози са получавали основните си познания по общо езикознание от преподавателите в това университетско звено.
Сегашното си название катедрата получава през 1996 г., във връзка с разкриването на специалността „Балканистика“. Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание осигурява преподаването на курса по увод в общото езикознание, който е задължителен във ФСФ и ФКНФ, както и по увод в романското езикознание, балканско езикознание, индоевропейското езикознание, социолингвистика, палеобалкански езици. Членове на катедрата са водили лекции по езикознание и в университетите в Пловдив, Велико Търново, Шумен, Благоевград, Русе.
Катедрата отговаря за обучението в специалността „Балканистика“, открита през 1994 година и успешно акредитирана през 2003 г. с петгодишно обучение, завършващо с магистърска степен. За нуждите на тази специалност в катедрата се оформи и звено от преподаватели по балкански езици и литератури, както и по сравнително балканско литературознание.
Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание е и научен център по балканистика. Тук се обсъждат дисертационни трудове с балканистична насоченост на колеги от Софийския университет и други университети от страната и чужбина. Всички членове на Катедрата успешно се занимават и с научни изследвания, публикувани на страниците на български и чуждестранни научни издания. Наши преподаватели са членове на различни научни съвети, участници в редакционни колегии на авторитетни специализирани издания, рецензенти на редица докторски и хабилитационни трудове, ръководители на докторантски тези, организатори на международни научни прояви, участници в национални и международни проекти и конференции.
Ръководител:
доц. д-р Фотини Христакуди-Константиниду
кабинет 131
(02) 9308 205
fotiny_hr@slav.uni-sofia.bg
Преподаватели:
Русана Бейлери юни 3, 2024 – Доц. д-р Русана Бейлери е завършила aлбанска филология в Санkтпетербургския държавен университет през 1991 г. През 1995 г. защитава докторска дисертация в Института по езикознание и литература към Албанската академия на науките на тема „Съпоставителен анализ на фразеологичните единици в албански и български език“. В периода 1991–2000 г. работи като журналист и преводач-говорител в албанската редакция на… Прочетете още »
Биляна Михайлова юни 3, 2024 – Доцент в катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ на ФСлФ. Доктор по общо и сравнително езикознание с дисертация на тема „Етимологични проблеми на предгръцкия езиков субстрат“. Магистър по балканистика с втора специалност „Новогръцка филология“. Автор на редица статии в областта на индоевропеистиката и палеобалканистиката и на монографията „Очерк по индоевропейска фонетика“. Катедра: Общо, индоевропейско и балканско… Прочетете още »
Екатерина Търпоманова юни 3, 2024 – Доц. д-р Екатерина Търпоманова е завършила специалност „Балканистика“ и втора специалност „Френска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2006 г. защитава докторска дисертация на тема „Функции на местоименията в балканските езици“ в Софийския университет. В периода 2000–2012 г. работи като журналист и редактор в БНР, а през 2005–2015 г. е последователно асистент и главен… Прочетете още »
Албена Мирчева-Жечкова юни 3, 2024 – Доц. д-р Албена Мирчева-Жечкова завършва класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1987 г. Преподава старогръцки език в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и от 1990 г. е редовен докторант към катедра „Класическа филология“. През 1994 г. с откриването на новата специалност „Балканистика“ е назначена за асистент в катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ към… Прочетете още »
Мая Александрова юни 3, 2024 – Професионалната си дейност започва като докторант с дисертация на тема „Густав Вайганд и балканското езикознание“. Назначена е като асистент към Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание през 1997. От 2017 г. е доцент с хабилитационен труд: „Вкусове, миризми, подправки. Между лингвистиката и етнологията на Балканите и отвъд тях“, който съчетава интересите ѝ по езикознание… Прочетете още »
Дарина Младенова-Михайлова юни 3, 2024 – ОБРАЗОВАНИЕ 1985: средно образование, Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“, София 1990: магистър по българска филология, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ 1997: доктор – „Балкански етнолингвистични успоредици из областта на народната астрономия“, Институт по балканистика при БАН; научен ръководител ст. н. с. II ст. Уте Дукова ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ 1993: проучвател,… Прочетете още »
Фотини Христакуди-Константиниду юни 3, 2024 – Доц. д-р Фотини Христакуди-Константиниду е преподавател по новогръцки език и новогръцка литература в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание към ФСлФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на две книги: „Символизмът и новогръцката поезия от края на XIX и началото на XX в.“ и „Проблеми на гръцкия литературен развой 1880–1930 (eтюди върху новогръцката… Прочетете още »
Лора Ненковска юни 3, 2024 – Лора Ненковска е главен асистент в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание. Преподава румънски език, средновековна и съвременна румънска литература в специалност „Балканистика“ и средновековна румънска литература в специалност „Румънска филология“. Занимава се с превод на художествена литература повече от петнайсет години и е превела над 25 книги от румънски на български и от… Прочетете още »
Борислав Петров юни 3, 2024 – Ас. Борислав Петров има бакалавърска степен по класическа филология (2021) и магистърска степен по старобългаристика (2022) от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От февруари 2023 г. е докторант по индоевропейско езикознание в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание. Катедра: Общо, индоевропейско и балканско езикознание Научни интереси: индоевропейско езикознание, етимология, история на българския език, общо… Прочетете още »