Мисия, визия, цели и задачи 
През своята над 130-годишна история Факултетът по славянски филологии (ФСФ) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ обединява поколения студенти и преподаватели в мисията да съхраняват и развиват знанието за българския език, литература и култура.
Днес факултетът подготвя бакалаври, магистри и докторанти в четири основни направления:
- Българистика
- Славистика
- Балканистика
- Русистика
Мисията на ФСФ е пряк резултат от връзката му с българското училище и учебните центрове извън страната. Поради това важен аспект в работата е подготовката на висококвалифицирани учители по език и литература. В изпълнение на обществените си задачи, през 2025 беше създадена нова специалност – Учител по български език и литература и история, което е в съответствие със съвременните изискванията на пазара на труда.
Водещ принцип в работата на преподавателите е, че високото качество на образованието е директен резултат от значимото ниво на научните изследвания в областта на съвременната хуманитаристика. Като доказателство за това, от 2012 г. насам Софийският университет неизменно заема първо място в професионалните направления 2.1. „Филологии“ и 1.3. „Педагогика на обучението по…“ в Рейтинговата система на висшите училища в България.
В партньорство с останалите звена на Алма матер факултетът работи активно за развитието на българската наука и утвърждаването на нейния международен престиж.
Стратегическа цел на факултета е изследването и популяризирането на българския език, литература и култура като неделима част от европейското и световното наследство. За постигането ѝ се реализират съвременни образователни програми за филолози, учители, преводачи, редактори, журналисти и изследователи. Академичната общност на факултета участва пряко в оформянето на националната езикова политика, в разработването на училищните учебни програми и в експертизи за държавни и културни институции. Факултетът развива чуждестранната българистика и поддържа интензивен международен обмен на студенти и учени.
Основен приоритет е утвърждаването на факултета като водещ международен научноизследователски център. Развитието на теоретичните и приложните изследвания в областта на лингвистиката, литературознанието, фолклористиката, културната антропология и семиотиката се обезпечава от целеви институционални инструменти. Конкретните задачи в това направление включват популяризиране на славянските култури у нас и на българската култура в общоевропейски контекст чрез научни форуми, творчески срещи и публични лекции.
Сред главните цели е модернизацията на филологическото образование чрез внедряване на дигитални инструменти в обучението и научната работа. Развитието на дигиталната хуманитаристика се реализира чрез: изграждане на бази данни и уеб платформи за обучение, осигуряване на свободен достъп до научна продукция (Open Access) и материално-техническо обезпечаване на електронните форми на обучение.
Стратегия за развитие на професионално направление 2.1. Филологии
Стратегия за развитие на професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по…
Научна дейност
Преподаватели и студенти от факултета участват в университетски, национални и международни научни проекти по широк кръг теми на съвременната хуманитаристика.
Всяка година факултетът провежда конференции по проблемите на славистиката. Традиционни са Кирило-Методиевите четения, Славистичните четения, Годишната конференция на Факултета по славянски филологии, Българистичните езиковедски четения.
Към Факултета функционира научно-образователен Център за български език и научно-изследователски Център по диалектология „Проф. Стойко Стойков“.
Научни конференции, организирани от ФСлФ
Международна дейност
Международната дейност на Факултета по славянски филологии се реализира на няколко равнища. По линия на междууниверситетските договори факултетът участва в работни програми с университети в Германия, Гърция, Испания, Италия, Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Сърбия, Украйна, Румъния и др.
Факултетът има сключени договори по линия на международните програми СОКРАТ / ЕРАЗМУС, активен участник е в международната мрежа CEEPUS.
В резултат на тези договори студенти от ФСФ ежегодно специализират или участват в стажантски програми в университети и културни институции в Полша, Русия, Украйна, Чехия, Словакия, Сърбия и Хърватска, Словения, Румъния, Албания и Гърция. Студенти от ФСФ активно участват и в множество международни конкурси и конференции.
Като един от ключовите центрове за развитие на българистиката, славистиката, балканистиката и русистиката в страната, Факултетът активно развива партньорства с редица чуждестранни университети. Преподаватели от ФСФ всяка година четат лекции в университети в Румъния, Албания, Гърция, Франция, Германия, Италия, Чехия, САЩ, а годишният научен календар на Факултета включва множество лекции, представяния и участия в дискусии и конференции на учени от различни страни.
Преподаватели от факултета в момента са или са били на лекторати в Лодз (Полша), Кьолн (Германия), Неапол (Италия), Саарбрюкен (Германия), Мадрид (Испания), Лондон (Великобритания), Любляна (Словения), Загреб (Хърватска), Делхи (Индия).
Във факултета работят лектори от Чехия, Полша, Словакия, Украйна, Сърбия, Хърватска, Словения.
Учени от ФСФ са членове на международни организации и сдружения.
Обучение
Учебните планове във ФСлФ от 1997 г. са съобразени с Наредбата за единните държавни изисквания за получаване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ в специалностите от професионалното направление Филологии, а от 2003 г. са актуализирани съгласно изискванията на Европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ECTS).
С решение от 22.04.2021 г. Националната агенция по оценяване и акредитация дава програмна акредитация на професионално направление 2.1 Филология от област на висше образование 2. Хуманитарни науки на СУ „Св. Климент Охридски“, на основание обща оценка 9.54 (девет цяло и петдесет и четири стотни):
ОКС „бакалавър“
Студентите получават степен „бакалавър по българска филология“, избралите педагогически модул придобиват професионална квалификация „бакалавър по българска филология и учител по български език и литература“, а избралите модул езикови технологии придобиват професионална квалификация „филолог със специализация по езикови технологии“.
Студентите получават степен „бакалавър по руска филология: учител по руски език“ и „бакалавър преводач с руски език“.
ОКС „магистър“ /след средно образование/
Студентите получават степен магистър по славистика (с един от петте профила: полски, словашки, сръбски и хърватски, украински, чешки) и българистика. Избралите педагогическия модул получават и квалификация: учител по български език и литература.
Студентите завършват обучението с професионална квалификация „магистър-филолог по балкански езици и култури“
ОКС „магистър“ /след ОКС „бакалавър“/
- Магистърски програми за специалисти
- Магистърски програми за неспециалисти
- Магистърски програми след 3-годишен бакалавър
Факултетът по славянски филологии предлага едногодишни курсове за придобиване на следдипломна професионална квалификация „Учител по български език и литература“ и „Учител по руски език и литература“.
История
Създаване и откриване на факултета
Факултетът по славянски филологии (ФСлФ) е връстник на Софийския университет. Когато през 1888 г. се създава Висшият педагогически курс, прераснал през 1889 г. във Висше педагогическо училище, в него се обучават 28 студенти по история и 15 по славянска филология. С развитието на науката, от една страна, и на образователната ни система, от друга, общият Историко-филологически факултет, основан през 1889 г., се разделя на Исторически и Филологически (1950 г.), а от 1953 г. единната специалност Славянска филология се специализира в три самостоятелни специалности – Българска филология, Руска филология и Славянска филология. Факултетът по славянски филологии се обособява като самостоятелно звено на Софийския университет “Св. Климент Охридски” от 1965 г. с тези три специалности. От 1994 г. към тях се присъединява и специалността Балканистика, извикана към живот от новите условия и от нуждите на практиката, възникнали под въздействието на новите политически условия на Балканите. Със сегашните си 4 специалности факултетът е акредитиран с много добра оценка през 2004 г.
Учебните планове във ФСлФ от 1997 г. са съобразени с Наредбата за единните държавни изисквания за получаване на образователно-квалификационните степени “бакалавър” и “магистър” в специалностите от професионалното направление Филологии, а от 2003 г. са актуализирани съгласно изискванията на Европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ECTS).
На основание на решение, прието от НАОА на 23.01.2008 г., Факултетът по славянски филологии получава програмна акредитация :
Специалности
ОКС “бакалавър”
– БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ
– РУСКА ФИЛОЛОГИЯ
ОКС “магистър”
– СЛАВЯНСКА ФИЛОЛОГИЯ
Полска филология
Чешка филология
Словашка филология
Сръбска и хърватска филология със специализация по словенски език
Украинска филология
– БАЛКАНИСТИКА
Магистърски програми
Специалност Българска филология:
– Лингвистика
– Литературознание
– Антропология и филология
– Старобългаристиката в контекста на византийската книжовност
– Компютърна лингвистика. Интернет технологии в хуманитаристиката
– Образованието по български език и литература в средното училище
– Преводач-редактор
– Литературата – творческо писане
Специалност Руска филология:
– Руско литературознание
– Език. Култура. Превод
Акредитационният съвет на НАОА дава право на СУ „Св. Кл. Охридски“, Факултет по славянски филологии, да провежда обучение по образователната и научна степен „доктор“, на основание на оценка „много добра“, по следните научни специалности:
05.04.01. Теория и история на литературата;
05.04.02. Българска литература;
05.04.03. Руска литература и литература на народите на ОНД;
05.04.06. Литература на народите на Европа, Америка, Азия и Австралия;
05.04.09. Фолклористика;
05.04.11. Общо и сравнително езикознание;
05.04.16. Теория и практика на превода;
05.04.17. Български език;
05.04.18. Славянски езици;
05.04.03. Методика на обучението /по отрасли и видове науки/ във ФСлФ на СУ „Св. Климент Охридски“.