Най-ранните публикации върху славянската версия на Минея датират от първата половина и средата на XIX в. и разглеждат отделни оригинални творби (Попов 2003: 653)¹ , а в последната четвърт на века и отделни ръкописи от представителите на този тип макрожанр (Ягич 1886)² . Би могло да се каже, че вниманието към Минея е инициирано от руските изследователи пътешественици и ценители на старината В. И. Григорович, архимандрид Леонид, епископ П. Успенски, П. А. Лавров, П. А. Сирку и др. (Турилов 2008а: 103-181), чиито интереси се съсредоточават върху някои произведения с безспорен български произход като службите за Кирил и Методий. В началния етап от изследванията върху тази богослужебна книга доминира издирването и регистрацията на непреводни произведения, с което изследователите се стремят да установят в каква степен те са застъпени в него. Вече е ясно, че съществува огромен корпус от творби на старобългарски книжовници в химнографските сборници, към които спада и Минеят (Йовчева 2008: 105-125), но въпреки това не може да се твърди, че процесът на откриването им е приключил, тъй като все още не е изучен целият състав на тези сборници. Успоредно с издирването на оригинални творби се правят и текстологически изследвания на преводни текстове. Основната цел при тях е да се установи обемът и съдържанието на най-ранния старобългарски превод на химнографските сборници, както и последвалите го редакции и преводи. Издават се и отделни ръкописи³ , ключови за старобългарската традиция, но те само доказват фрагментарността на изучената част от старобългрското химнографско наследство. Огромният обем на химнографския материал, индивидуалният състав на всеки от ръкописните сборници, както и мястото им на съхранение в библиотечни хранилища в различни държави правят работата с тях елитарна и я забавят с десетилетия⁴ . Днес множеството изследвания на поколения учени изглеждат недостатъчни, за да се каже, че Минеят е изследван в пълнота. Повечето служби на светци от по-нисък ранг или оставащи встрани от Кирило-Методиевата традиция и от популярните в България памети, както и кратки упоменавания, навлезли в Минея от византийската традиция, засега остават извън изследователското внимание. От друга страна, огромният корпус от откритите и изследвани произведения е солидна база за разширяване на изследователските интереси както в полето на текстологията и историята на превода, така и в областта на индивидуалните стилистични и поетични особености на произведенията – тема, която е сериозно предизвикателство с оглед на принадлежността им към каноничната средновековна литература и обвързаността им с църковните канони.

Начинът, по който се разпространява старобългарската литература, нейната ръкописна традиция, в повечето случаи изисква познаване на максимален брой преписи при работа с текстове. Още през 80-те години на XX век учените започват да търсят възможност за единно електронно описание на ръкописи (Geurts, Gruijs, van Krieken, Veder 1987: 4-29), което би облекчило значително изследванията на медиевистите. Днес медиевистичната наука разполага със система за електронно описание в напреднал етап от своята реализация (Bojadžiev 2012). Вследствие дългогодишна работа на международен екип от учени, днес електронната страница на проекта „Репертоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства“ разполага със солиден корпус от въведени описания на ръкописи от различни области на старобългарската литература⁵ . Информацията за ръкописите – палеографска и кодикологическа, време и приблизително или точно място на възникване, както и инципити и експлицити на съдържащите се в тях текстове е извлечена от каталозите и описите в гутенбергов формат и допълнена от пряка работа с източниците. В сравнение с хартиеното издание, електронното позволява разширено търсене, зададено по предварителни критерии, и организирано според потребностите на конкретното изследване. То притежава и едно друго голямо предимство – информацията в него може постоянно да се обновява, редактира и допълва, също така може да се добавят нови критерии за търсене в зависимост от наличното съдържание.

Възможностите на електронно описание на ръкописи са много добри за изготвяне на инципитариуми с началата на песнопенията от химнографските сборници. Инципитариумите в гутенбергов формат, позволяват търсене според началата на химнографските единици, подредни по азбучен ред или според реда на службите в църковния календар. Този тип справочници съдържат инципити от един⁶  или повече ръкописи ⁷ , обединени от едно и също съдържание жанрово и/или тематично и ограничени от даден хронологичен и/или географски признак. Издадените инципитариуми обикновено обхващат ранни корпуси от ръкописи или са част от изследвания на конкретни служби. Те са добра база за помощ при работа с химнографските сборници, но са ограничени в обхвата на изследвания материал. Все още не е въведено в инципитариуми съдържанието на множество сборници, които отразяват ранно състояние на службите, а по-късните ръкописи са още по-слабо засегнати по отношение на извличането на изчерпателна информация за химнографските произведения в тях. С помощта наXML⁸  език такива каталози биха могли да се изготвят за група ръкописи, обособени според характерни белези като тип макрожанр, езикови и хронологични особености, или за цял корпус, обемащ представителите на даден макрожанр. Изготвянето на електронни инципитариуми предлага някои важни предимства в сравнение с изданията в гутенбергов формат. Най-явната разлика е тяхната достъпност чрез интернет мрежата, но особено важна е възможността за разширяване на функционалността им чрез въвеждане на тагове за търсене, свързани с различни аспекти от наличната информация. Например в електронен инципитариум е възможно да се осъществи търсене както по отделен инципит, така и по дата или жанров признак на въведените единици, стига да е зададена възможността за подобно търсене, докато хартиените издания имат само една възможност. Също така в електронно издание търсенето би могло да се извърши по предварително зададени критерии както в рамките на един ръкопис, така и между група ръкописи, като предимството на интернет е, че то може да бъде разширено до предела на въведения в системата корпус. А спецификата на виртуалното пространство позволява постоянното добавяне на ново съдържние, което е възможност за привличане на нови ръкописи във времето. Това е предпоставка за изграждане на единен справочен химнографски корпус в бъдеще, който да бъде в услуга на изследователите.

Като специалист с известен опит и наблюдения върху Минея, бих искала да разгледам въпроса как биха могли да се представят песнопенията от този химнографски сборник в полезна и удобна за ползване електронна система от инципити. Към проекта „Репертоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства“, вече са наравени описания на минеи от Р. Станкова, при които е подходено от гледна точка на службата като макрожанр. В тях е дадено палеографско и кодикологическо описание на ръкописа, заглавията на службите и инципитите на началните ирмос и тропар от първа песен на канона или каноните в службата. Сблъскала се с проблемите на описанието на минеите в процеса на работа, Р. Станкова се спира на дефинирането на типовете служби,според които даден миней би могъл да се причисли към определена църковна практика. В този случай изследователката акцентира върху описанието на Минея повече от гледна точка на типологията на службите, което е от особена важност „при описанието и каталогизацията на химнографските книги (и неидентифицираните фрагменти)“ (Станкова 2014: 199). Описанието на типологията и структурата на службите предлага един по-общ поглед върху Минея на равнището на службата като макрожанр и на категоризацията на минеите според развитието на структурата на службите в ръкописите, докато изготвянето на електронен инципитен корпус предлага поглед към ръкописа отвътре навън, от описанието на химнографските единици и чрез тях към определянето на структурата на службите и на ръкописа. Описанието и идентификцията на службите в ръкописите би могло да помогне при трудни за идентифициране фрагменти и при повредени ръкописи, като се използват за сверяване описаните служби и химнографските единици в тях. Началният етап от работата по електронен инципитен корпус изисква да се определи кои са химнографските единици, които могат да се дефинират като „основни елементи“ в службата. Това са отделните творби, разделени по жанрове, които са част от структурата на службите и обикновено се повтарят във всяка от тях. Но преди да се да се премине към тях, трябва да се обърне внимание на службите, които ги съдържат и са основни структурни единици в Минея на макроравнище. За да може електронната система да бъде полезна при организиране и показване на могопластовите равнища от съдържанието на Минея, е необходимо стриктно разделение и описание на неговите йерархични нива, което ще ги направи откриваеми при търсене. Затова те трябва да се откроят в съдържанието на ръкописите и да се въведат с единни названия в електронната система, което ще извежда наличните преписи в системата при задаване на търсене.

Към настоящия момент страницата Репертоар на старобългарската литература и книжнина с компютърни средства съдържа базов състав от минеи, с които някои въпроси от проблематиката на описанието са решени. Така например, на макроравнище всяка служба е въведена с научно заглавие⁹ . Научните заглавия, под които се обединяват песнопенията в службите, са уеднквени в целия корпус и това позволява при търсене да се изведат всички налични варианти на службата. Научното заглавие решава и въпроса за своеобразната легализация на службата при частична или цялостна загуба на наслова в ръкописа. Оригиналното онасловяване се запазва, което позволява да се ползва за сравнение и анализ на преписите, то се дава с таг <head>..</head> със старобългарския текст, както е изписан в конкретната служба, на мястото на многоточието. Въведени са и научни заглавия за каноните, но описанието на химнографския материал се свежда до научното и оригиналното заглавие на службата и началата на първия ирмос и тропар от канона за празника. Ограничаването до тези елементи оставя в ръкописите огромна част от неидентифицирани песнопения, от които са разглеждани единици, предимно като част от по-големи изследвания. Описанието на останалите химнографски жанрове в службите ще даде видимост на съдържанието на минеите. Извеждането на химнографските единици от тях би могло да помогне за създаването на базов корпус, а неговата пълнота и достъпност са предпоставки за нови изследвания в химнографията.

За въвеждането на т. нар. „малки песнопения“, които изпълват службите, в електронен инципитариум най-напред трябва да се изяснят научните заглавия, с които ще бъдат включени в системата, тъй като в зависимост от това доколко са разширени, ще се появят повече или по-малко резултати при търсене. Въвеждането на термините ‘стихира’ (‘стихири’), ‘тропар’, ‘стихира на слава’, ‘канон’, ‘седален’, ‘кондак’, ‘икос’ и ‘светилен’ като научни названия на съвременен български език решава въпроса освен за търсенето според жанра на песнопенията и за различните изписвания в преписите и нормализацията на тези жанрови определения. Дадените в ръкописите жанрови определения за песнопенията, които са обичайни елементи от структурата на повечето служби, са следните: стихири за празника, стихира на слава, тропар (тропари) от вечерния дял; канон, седален, кондак и икос, светилен и стихири от утринния дял. Всички те се въвеждат в системата с таг <title xml:lang="bg">...</title> с конкретното название на мястото на многоточието, например:

                    <title xml:lang="bg">Стихира на слава на <num type="mode">VIII</num> глас</title>
                

Указанието за стихирата е взето от Службата за св. пророк Захарий в Драг. Изведено от контекста, то разкрива общия си характер – в него липсва информация от коя служба е стихирата на слава.

Наличието на възможности за търсене според жанровете на песнопенията може да бъде значително улеснение за изследователя, но то не е достатъчно. При ограничението до него, натрупването на повече ръкописи в системата ще доведе до затруднение в намирането на резултатите. Например задаването на търсене само според химнографските единици от един жанр би извело толкова много резултати, които би било трудно да се прегледат. То може да бъде полезно само при обобщено изследване на представителите на жанра. Мозаечната структура на службата с нейната вариативност, както и комплексът от жанрове в нея изисква стесняване на критериите за търсене със задаване на две или повече ключови думи наведнъж. Затова за химнографските сборници е необходима възможността да се използва комбинирано търсене според повече от един критерий – например, по заглавие на служба и жанрово определение. Това ще ограничи значително резултатите и не би се налагало те да се отсяват допълнително от самия изследовател.

Ограничаването на търсенето само до заглавията на службите и малките жанрове ще остави извън полето на изведените резултати и някои частни случаи, за които зададените критерии не са достатъчни. Такива са, например, циклите азбучни стихири и трипеснеците, предназначени за предпразненство и следпразненство за Рождество Христово и Богоявление (Иванова-Константинова 1971; Попов 1982). Тези творби не се разполагат в рамките на една служба – „Стихирите за Рождесво Христово, 36 на брой, са разпределени в службите от 19 до 24 декември, а стихирите за Богоявление, също 36 на брой, в тези за дните от 31 декември до 5 януари“ (Попов 1982: 7). По същия начин са позиционирани и предпразничните трипеснеци за двата празника – тези за Рождество Христово „6 на брой, са разположени в службите за дните от 19 до 24 декември“ (Попов 1982: 8), а в Скопския миней (нататък Скоп) те не са отделени, а се намират между песните на каноните за другите празници, което затруднява идентификацията им. Трипснеците за Богоявление, 4 на брой, също са разпределени между другите песнопения в Скоп в службите от 2 до 5 януари. За такива самостоятелни цикли от произведения, които се простират в рамките на няколко служби, би трябвало да се въведат отделни научни заглавия, обособени с тагове с отделна номерация, с помощта на които да бъдат намирани и извеждани от системата като едно цяло при търсене. Към настоящия етап от развитието на електронния корпус това не е предвидено. Въвеждането на всяка служба става със собствена номерация и се отбелязва с абревиатурата ACD (= Article content description) и поредността й в ръкописа, а отделните жанрове в нея се маркират с поредния номер на службата и допълнителна подномерация.

Например: Основните елементи в службата са тагирани и биха могли да се използват за търсене.

                    <msItemStruct xml:id="ACD4">                                              
                        <locus>3r-5r</locus>
                        <title xml:lang="bg">Служба за св. пророк Захарий</title>
                        <date type="churchCal" when="--09-05">5 септември</date>
                        <note>На мястото на заглавието има механична повреда.</note>
                        <re:sampleText xml:lang="cu">
                            <head>прр(o)ка</head>
                        </re:sampleText>
                   
                        <msItemStruct xml:id="ACD4.1">
                            <title xml:lang="bg">Стихири на<num type="mode">VIII</num> глас</title>
                            <re:sampleText xml:lang="cu">
                                <incipit>О прѣславное чю(д). въ вышни(х) арх͠глъ слꙋжитель б͠оу.</incipit>
                                <incipit>О прѣславное чю(д). ветхааго млъчаниꙗ. и новаго изре(ч)ниꙗ.</incipit>
                                <incipit>О прѣславное чю(д). въ ереѥх(ъ) вѣренъ. провъзвѣщаѫ бѫдѫщаа.</incipit>
                            </re:sampleText>
                        </msItemStruct>                                            
                        
                        <msItemStruct xml:id="ACD4.2">
                            <title xml:lang="bg">Стихира на слава на<num type="mode">VIII</num> глас</title>
                            <re:sampleText xml:lang="cu">
                                <incipit>Прѣѥ(с)тствомь законныимъ. ѡблѣченъ ѡдеждеѫ.</incipit>
                            </re:sampleText>
                        </msItemStruct>                        
                        
                        <msItemStruct xml:id="ACD4.3">
                            <title xml:lang="bg">Стихири на<num type="mode">IV</num> глас</title>
                            <re:sampleText xml:lang="cu">
                                <incipit>Прр͠чства исплъненъ. и ѡблъчень ризоѫ бж(с)твноѩ.</incipit>
                                <incipit>Црк͠ви жива и дш͠евнаа би͠а дх͠а былъ еси. цр(к)ви посрѣ(д) славне.</incipit>
                            </re:sampleText>
                        </msItemStruct>
                        
                        <msItemStruct xml:id="ACD4.4">
                            <title xml:lang="bg">Стихира на слава на<num type="mode">II</num> глас:</title>
                            <re:sampleText xml:lang="cu">
                                <incipit>Ꙗко чистъ ст͠лъ. въ ст͠аа ст͠хь въшелъ еси.</incipit>
                            </re:sampleText>
                        </msItemStruct>
                        
                        <msItemStruct xml:id="ACD4.5">
                            <title xml:lang="bg">Тропар на<num type="mode">VIII</num> глас</title>
                            <re:sampleText xml:lang="cu">
                                <incipit>Ꙗко на скрижалехъ дх͠овно помышленїе б͠онаписание.</incipit>
                            </re:sampleText>
                        </msItemStruct>                        
                        
                        <msItemStruct xml:id="ACD4.6">
                            <title xml:lang="bg">Канон за св. пророк Захарий на<num type="mode">VIII</num> глас</title>
                            
                            ...
                        </msItemStruct>
                    </msItemStruct>
                    
                            <msItemStruct xml:id="ACD5">
                                <locus>5v-9r</locus>
                                <title xml:lang="bg">Служба за Чудото на архангел Михаил в Хоня</title>
                                <date type="churchCal" when="--09-06">6 септември</date>
                                <re:sampleText xml:lang="cu">
                                    <head>Памѧ(т) бывшомоу чюдоу въ хонїи михаила архан͠гла</head>
                                </re:sampleText>
                    
                                <msItemStruct xml:id="ACD5.1">
                                    <title xml:lang="bg">Стихири на <num type="mode">IV</num> глас</title>
                                    <re:sampleText xml:lang="cu">
                                        <incipit>Трислънечнааго бе͠ства. прѣдъстателъ свѣтлыи ꙗвлѣѫ сѧ михаиле архистратиже.</incipit>
                                        <incipit>Видѣние твое ѡгнъно. и доброта чюдеснаа. михаиле прьвыи анг͠ломъ.</incipit>
                                        <incipit>Творѧи анг͠лы твоѫ дх͠ы. ꙗкоже пишеть. и слоугы твоѩ пламень ѡгнень.</incipit>
                                    </re:sampleText>
                                </msItemStruct>
                                
                                <msItemStruct xml:id="ACD5.2">
                                    <title xml:lang="bg">Стихира на слава на <num type="mode">VI</num> глас</title>
                                    <re:sampleText xml:lang="cu">
                                        <incipit>Съра(д)оуите сѧ с нами архан͠глскаа чиноначꙙлиꙗ.</incipit>
                                    </re:sampleText>
                                </msItemStruct>
                                
                                <msItemStruct xml:id="ACD5.3">
                                    <title xml:lang="bg">Тропар на <num type="mode">IV</num> глас</title>
                                    <re:sampleText xml:lang="cu">
                                        <incipit>Нбс͠ныимъ воиньствомъ архистратиже м(o)лим ти сѧ недо(с)ини.</incipit>
                                    </re:sampleText>
                                </msItemStruct>
                                
                                <msItemStruct xml:id="ACD5.4">                                    
                                    <title xml:lang="bg">Канон на <num type="mode">IV</num> глас</title>
                                    
                                    ...
                                </msItemStruct>
                            </msItemStruct>
                

Нагледният материал е от службите за 5 и 6 септември в Драгановия миней (нататък Драг) и обхваща началото на вечерния дял до означението за канона от утринния.

Маркирането на песнопенията, освен с дадената по-горе илюстративна извадка от службите за 5 и 6 септември, може да се представи схематично по следния начин:

ACD4 – заглавие на Службата за св. пророк Захарий в Драг, която е четвърта поред в ръкописа. Заедно със заглавието, маркировката ACD с добавения към нея номер включва няколко маркера в следната поредност:

1. Номерация на листовете (<locus>...</locus>), на които е поместена службата;
2. Научно заглавие (<title xml:lang="bg">...</title>);
3. Дата (<date type="churchCal" when="-----">... </date>);
4. Заглавие както е дадено в конкретния препис на старобългарски език (<head>...</head>).

В конкретния случай заглавието на старобългарски в Службата за св. пророк Захарий е с частична загуба (<head>прр(o)ка</head>)което налага добавянето на допълнителен маркер <note>...</note>. Първото песнопение или група песнопения се записват под означението ACD4.1. В Службата за св. пророк Захарий в Драг, както в повечето случаи, това са три стихири от вечернята. Маркировката ACD4.1 включва в себе си научното заглавие и гласа на стихирите, разширено с инципитен запис за всяка от тях, въведен с таг incipit. Записът на относително самостоятелните групи от песнопения или на отделното песнопение, което е част от службата, се извършва със собствена подномерация, тъй като то, макар че е предназначено да се изпълнява като част от службата, е написано като отделна творба. Относителната му самостоятелност се изразява не само в запазването на различната му жанрова определеност. То може да бъде и на различен глас, което също характеризира неговата самостойност. Също така всяко от песнопенията може да бъде извадено от състава на службата, в която се намира, и заменено с друго или (в някои случаи) – съкратено. Не се въвеждат поотделно един от друг в системата кондакът и икосът, които са две отделни, но традиционно свързани произведения и в повечето случаи се разпространяват заедно и на един глас. Поради тази причина кондакът се въвежда с отделен номер, а икосът – с подномерация към него. Например, ако кондакът е с означение ACD1.7, където първата цифра означава номерът на службата в ръкописа, а втората – поредността на песнопението в службата, свързаният с него икос трябва да се въведе с ACD1.7.1. Друго произвдение с различно означение е канонът, при който се дават инципитите на първия ирмос и тропара от първа песен със свързана номерация, показваща тяхната принадлежност към една творба. Например, ако канонът се означава с ACD1.5, то ирмосът на първа песен трябва да се отбележи с ACD1.5.1, а първият тропар – с ACD1.5.2.

Например в Скоп наслова на азбучните стихири за Рождество Христово е преди заглавието на Службата за св. Игнатий. Стихирите са маркирани с ACD23 и обхващат листове от 113б до л. 144б, на който се намира последната. Те се застъпват със съдържанието на службите за св. Бонифаций на 19 декември, св. Игнатий Богоносец (20 декември), св. Юлияния (21 декември), св. Анастасия (22 декември), св. десет мъченици от Крит (23 декември) и св. мъченица Евгения (24 декември). Със същите служби на тези листове са съвместени и трипеснеците за Рождество Христово, които са отделен цикъл произведения. Първите три стихири от цикъла са разположени на л. 114r в Службата за св. Бонифаций, следващите три се намират на л. Службата за св. пророк Захарий е маркирано с ACD4, тъй като тя е четвърта поред в ръкописа.

Песнопенията за предпразненство и следпразненство заемат част от пространството сред другие служби, затова влизат в тяхната номерация. Системата е настроена да работи така, че да не допуска застъпване на номерации от различни служби.

За тази цел е необходимо да се определи кои са тези основни елементи За разлика от хартиения носител, във виртуалното пространство е възможно да се създават връзки между отделните преписи на една и съща химнографска единица, без да са добавени предварително в един и същ документ. Това позволява инципитариумът на всеки ръкопис да бъде добавен като част от същия документ, където е неговото палеографско и кодикологическо описание и в същото време дава възможност за връзка между преписите на отделните химнографски единици, въведени в системата. Така единиците могат да бъдат разглеждани както в обкръжението на придружаващите ги песнопения във всеки един от преписите, така и изолирано, в лист с всичките преписи на дадено песнопение, които може да открие системата по предварително зададени критерии.

Изготвянето на електронни инципитариуми на песнопенията не само от Минея, а на един по-нататъшен етап, и от другите две основни химнографски книги от православното богослужение – Триода и Октоиха, би направило видимо съдържанието на множеството преписи на тези книги и би дало възможност за развитие на изследванията върху тях, както и за нови открития в областта на химнографията.