През лятото на далечната за понятията на дигиталния свят 2009 година четирима изследователи от различни научни институции в София предприехме 10-дневно пътуване до Зографския манастир с идеята да предложим на братството да се дигитализират славянските ръкописи на манастира. Различните институции бяха Филолгическия и Богословския факултет на Софийския университет, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ и към отец Козма Поповски (тогава все още светско лице), неформален представител на българкото духовенство. Причината беше особено силният интерес от страна на българската научна общност към славянското ръкописно наследство на Манастира. Структурните промени в управлението на библиотеката ни даваха слабата надежда, че затворената от повече от половин столетие за изследователите библиотека на Светата обител, би могла да стане достояние за научни изследвания. Трябва да признаем, че крайният резултат, погледнат от днешна перспектива, надмина и най-смелите ни очаквания. Първо трябва да признаем, че братството беше взело инициативата в свои ръце, беше осигурило дигитализационна техника и търсеше подходящите хора да свършат тази работа наречена дигитализация. Това обаче съвсем не означава, че след тази първа среща ние имахме ясна идея и програма какво и как ще правим и дали ще го правим. Единдственото, което беше ясно, че отговорът на нашето предложение не е твърдо „не“ и че има шанс нещо да стане в посоката генерално желана и от двете страни. За нас, бъдещите дигитализатори, тази първа среща можеше да се охарактеризира като обнадеждаваща неизвестност, в някакъв момент дори се чудехме дали въобще ще можем да видим някои от емблематичните за сбирката ръкописи. С Божия промисъл обаче, ден преди да тръгнем, братята ни заведоха в библиотеката и ни показаха ръкописите, които толкова ни вълнуваха. Върнахме се на следващото лято вече с ясната задача да започнем физическата дигитализация на славянските ръкописи. От първоначалния състав на нашата експедиция бяхме останали само двама: аз, Димитър Пеев и отец Козма. Трябва да признаем, че тогава вече с о. Козма имахме опит с заснемането на Рилската ръкописна сбирка и се чувствахме като специалисти в областта на дигитализацията. С този настрой решихме, че първото, което ще снимаме, ще са Зографските листове от 10. век, най-старият запазен ръкопис в манастира и един от най-старите славянски ръкописи въобще, съдържащ монашеските правила на св. Василий Велики. Тъкмо го снимахме и дойде да ни види дядо Игумен. Попита ни просто какво снимаме и ние с идеята за важността на ръкописа гордо отговорихме „Зографските листове“. На което той каза само „Трябваше да почнете с едно Евангелие“. Така получихме първия си в съвместната ни работа урок по смирение. От тука нататък започнахме да идваме регулярно по 3-4 пъти годишно. И така до 2013 година славянската колекция беше вече виртуален факт, каквото и да означава това.
При нашите посещения и с напредването на работата се роди постепенно идеята за пълна дигитализация на ръкописите на манастира, съответно славянски, гръцки и румънски, както и на псалтикиите, също гръцки, славянски и румънски. В плановете вече влязоха и средновековните документи – гръцки, славянски, румънски и османски, както и старопечатните книги. Трябва да признаем, че не само дигитализацията вървеше. Манастирът постепенно разработи цялостна концепция за опазване на книжовното си наследство. Ръкописите и документите се преместиха в модерно хранилище, а библиотеката мина в ново и просторно помещение, оборудвано с камера за обезпаразитяване и компютърен каталог.
Също от тези разговори вечер след края на дигитализационния ден постепенно се избистриха идеите за това, че важните ръкописи и архивни единици трябва да получат нови издания и въобще цялото това културно богатство трябва да се опише и изследва.
Първата реална крачка в тази посока беше направена през 2012 с изданието на История славянобългарска, историческо съчинение на Светогорския монах Паисий от 1762, чийто оригинал се пази в Зограф. Само по себе си изданието представлява билингва, като от лявата страна имаме критическо издание на оригиналния текст на историята с разночетения (варианти) по 6-те най-ранни преписа, с което се проследява ранната история на текста, а от дясната имаме превод на съвременен български книжовен език с обширен историко-филологически коментар. Изданието включва и редица индекси, таблици и генеалогични схеми, което изключително улеснява както специалиста, така и неспециалиста. Този мащабен подход беше наложен от разбирането на манастирското братство, че единствено отчитането на пълния богословско-историко-филологически спектър от конотати на текста може да доведе до цялостно, комплексно и адекватно разбиране на значението на този текст както за българската, така и за балканската нова история и култура. Тука няма да разказвам за другите издания и описи, които в момента са подготвят. Просто ще отбележа, че тази инициатива получи едно добро развитие.
Нека се върнем на дигитализацията на ръкописите и годината 2013. Славянската сбирка беше готова и в манастира се обсъждаше възможността за даването на свободен достъп на изследователите до дигиталните копия, като трябва да отбележим, че вариантът да се пуснат свободно в интернет никога не е стоял на дневен ред. Идеята винаги е била да има регламентиран достъп до културното наследство на манастира и трябва да признаем, че това е отговорният и зрял подход и отношение към културните артефакти, особено когато става дума за значителни обеми, какъвто е случаят със Зографската сбирка. Една година премина в юридически консултации, правни регулации, срещи с различни хора и различни институции, обсъждане на въпроса къде ще е най-добре да се основе Зографският дигитален архив и т.н. и т.н. В крайна сметка изборът падна на библиотеката на Софийския университет.
Зографската електронна научно-изследователска библиотека (Зографската стая) към Библиотеката на Софийския университет отваря своите врати за посетители през юни 2014 година. Тя е обособено архивно звено, помещаващо се в Библиотека Филологии на СУ и за момента тук са достъпни в електронен формат преди всичко славянските ръкописи на Зографската Света обител. Основаването на стаята беше възприето с огромен възторг от научната общност в България. Мнозина от по-старото поколение говореха за чудо. Ние по-младите бяхме прекалено въвлечени в процеса на становление и организацията на стаята и някак си не можехме толкова ясно да осъзнаем мащаба и значението на това събитие или по-точно го осъзнавахме чрез вербализацията на нашите учители. Може би разликата в жизнения опит на хората живели по-голямата част от живота си през епохата на „студената война“ и нашия, закачили малко от тези събития, също беше от значение. Така или иначе Зографската стая, както започнаха да я наричат хората, бързо придоби популярност и през следващата 2015 година към сбираката на Зографския манастир бяха присъединени дигитални копия на славянски ръкописи от колекциите на Ватиканската апостолическа библиотека, библиотеката в град Реймс (Франция), манастира Драгомирна – Румъния, Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Ив. Дуйчев”, Народната библиотека „Иван Вазов” – Пловдив и Историческия музей „Акад. Йордан Иванов” – Кюстендил. През 2016 година Дигиталният архив се обогатява с новооткритите славянски ръкописи на Зографския манастир – над 160 ръкописа основно от 18. – 19. век и с колекцията на Националния исторически музей в София. Така Зографската стая се превръща в уникален по рода си архив за славянски ръкописи, включващ понастоящем над 600 ръкописа от сбирките на различни институции в България и Европа. Всъщност това е най-големият дигитален архив в България и той продължава да расте. Постепенно той ще обхване и останалите части от архива на Светата обител, а именно: гръцките ръкописи на манастира, византийския архив (грамоти, писма и др. документи), молдавския архив (грамоти, писма и др. документи), османския архив (грамоти, писма и др. документи), славянския средновековен архив (основно грамоти), възрожденския архив на манастира (кондики, писма и документи), архивът от старопечатни книги (гръцки, славянски и влашки) и т.н. Сред перспективите за развитие на Зографската стая бих искал да спомена и още едно направление, а именно да се издирват и събират в дигитален вид документи, свързани със Света Гора и Зограф в частност. Тук попадат документи излезли на Света Гора и документи отнасящи се до Света Гора, но издадени извън нея, напр. Австро-Унгария, Русия, Молдавските княжества, модерните балкански държави: Гърция, Сърбия, Румъния, България и т.н.
Изключително позитивно е, че Зографската стая възниква като университетски център, защото тук тя е достъпна не само на изследователите-тесни специалисти, но и за преподавателите, които могат не само да проучват различни аспекти от историческото битие на Манастира, което принципно се случва във всеки един архив, но и да обучват студентите. Бидейки част от обучителното пространство на университета, тя превръща материали, които принципно са достъпни само за ограничена аудитория специалисти, в средство за преподаване. По този начин се осигурява не само постъпателност и приемственост в изследователските среди, но се възпитава и активно и отговорно отношение към миналото. Студентът може да види и „пипне“ миналото, а не само да чуе за него на лекции и така още по време на обучителния процес да осъзнае и съпреживее неговите измерения. Така например бакалаврите могат без проблем да видят как изглежда един ръкопис, да си представят, че това всичко се е случвало на ръка и че всъщност компютърът за масова употреба съществува от по-малко от 50 години, че преди него е имало пишеща машина, която е издържала ок. 100 години, а още преди това се е пишело на ръка и това е било хилядолетия. На базата на ръкописите в Зографската стая магистрите например могат да се обучават на палеография или кодикология, а докторантите могат да работят с конкретен паметник и да изпълняват самостоятелна научна задача. Естествено е натрупаният чрез преподаването опит да се систематизира, което от своя страна ще развива отделните научни направления. Става дума за научни направления от типа на:
- палеография;
- кодикология;
- украса на ръкописи и др.
Целта е Зографският дигитален архив да се използва и материалите в него да стигат до студентите, а защо не и до обикновените хора. Идеята е не той да бъде една стая с няколко стола, където малцина посветени изследват строго специфичен проблем, а да формира разбирането на младите за миналото на страната, Балканите, а в по-широк смисъл и на Европа. Излазът на по-широка аудитория би мъгъл да се постигне чрез поддържането на различни исторически бази данни, като например:
- просопографска база данни, където ще се събират данни за монаси, игумени, дикеи, протове, видни и не толкова видни дарители, поклонници, срещащи се в различните типове документи от архива на Зограф и т.н.
- топонимична база данни, обхваща названия на селища и местности по целите Балкани от Мала Азия през Света Гора до Молдова и Русия, това са имена на манастири, поклоннически цели, имоти, селища-цели на таксидиотски пътувания, местности, също срещащи се в документи и ръкописи от Архива на манастира и т.н.
- терминологична – обхваща титли и административни термини от духовната иерархия и административната власт на Балканите от 10. до 20. век., имащи под някаква форма отношение към Света Гора и Зограф.
- хронологична – събиране на събития, деяния и т.н. от различните архиви в едновременното им действие, т.е. диахронен подход към цялостния архив
Така обикновеният човек ще може да си направи справка в интернет и да „пипне“ и съответно осъзнае ползата и смисъла от съществуването на такъв архив. Така също може да се постигне по-добър общ поглед за дейността на определени личности на различни равнища, да се проследят определени тенденции в материалното състояние на манастира, както и да се проследят тенденциите в културното и икономическо развитие на Зограф през вековете. И това може да го направи всеки, който поиска чрез търсене в интернет.
Чрез този комплексен подход миналото като цяло придобива плът и конкретни измерения на историческата карта Балканите и се позиционира ясно и категорично на културната карта на Европа и света. Накрая бих искал да подчертая, че подобна комплексност е възможна само чрез обединяването на усилията на изследователи от различни направления и в това отношение инициативата и опитът на Зограф е уникален в изследователските и обучителни практики на Балканите. Естествено за успешната реализация на така набелязаните цели са нужни още много усилия. Един земен живот, па макар и на много хора със сигурност не е достатъчен, но когато правилно са положени основите и са формулирани ясно перспективите и направленията за развитие, това рано или късно ще даде своите плодове.
Бог да ни помага!