Последование за покойници от 1841 г., Зогр. 316

Общо наименование: Последование. Конкретно наименование: Последование за покойници. Страна: Гърция. Място: Света гора, Атон. Хранилище: Зографска Света обител. Сигнатура: Зогр. 316. Каталог: 316.
Два вида: едната плътна и мека, леко релефна, с едри вержори и понтюзо; другата, от л. 43 до края, гладка, жилава Герб с три звезди ; Корона и инициали VС (?). . 47 ff. 287 x 210 mm 210 x 160 mm (текст)
Фолиация: Оригинална буквена фолиация до л. 45, която не отчита първия лист. Нанесена е и нова фолиация 1–46, която не отчита първия лист
Недобро; по долната част на листовете има разкъсвания, дупки от книжни червеи, а някои листове са почти отделени от тялото. Кожата върху лявата корица е силно надрана, а дясната корица е много проядена от червеи. Няма титулен лист. Л. 43‒45 са допълнително подлепени в края на книгата, за да заместят изгубени листове. Празни листове: 45v–46v.
123Текст в рамка, двойноконтурна отгоре и от външната страна
Черно за основния текст, червено за заглавията, инициалите и указанията.

(14r) . Инициал О; буквата е вписана в овална форма с контур, наподобяващ наниз, а около буквата са разположени кръстообразно четири растителни мотива.

Картон, облечен с кожа. Орнаментика, нанесена със сляп отпечатък. На лявата корица ‒ бордюр с мотив „меандър“, а щемпелът в центъра на полето е кръст. Върху дясната корица бордюрът е същият, но централният щемпел изобразява книга, разтворена върху пресичащи се кръст и котва и растителен орнамент.

И при двамата писмото е по модел от старопечатна книга. Вторият книжовник допълва изгубени/повредени листи, като спазва всички особености на първия.

А.

(1r–42v) . Христофор монах
Кирилица. Полуустав, 3 мм

Правопис: Църковнославянски

Б.

(43r–45r) . Анонимен
Кирилица. Полуустав, 3 мм По-издължен по форма, с по-тънко перо, 3мм.

Правопис: Църковнославянски

Последование за покойници
1. (1r) . Пс. 90. Без начало или титул
2. (1v‒45r) . Съботна утреня с последование за усопшите. От л. 2v е преписана катизма 17. От л. 10r са поместени канони за усопшите на осемте гласа от Октоиха.
Бележки на книжовника
  • (1r–23r, в долното поле само на лицевата страна на листовете) . Бележкa на книжовника от 1841 г. Сїю̀ кни́гꙋ глаго́лемꙋю кано́ны ѿ ѡ҆смѝ гласо̀въ ѡ҆ктѡѝха, напїса́ сѧ о҄усе́рдїемъ и҆ настоѧ́нїемъ є҆пі́трѡпствꙋющихъ, о҆ц҃а́ прои҆гꙋ́мена Їѡані́кїа, и҆ прои҆гꙋ́мена Дамаскі́на, и҆ х: Гена́дїѧ, и҆ приложѝхъ ю҆ въ гро́бничнꙋю цр҃квы бл҃говѣ́щенїѧ прес҃ты́ѧ Бцⷣы, да слꙋ́житъ та́мѡ за д҃ше́вное и҆хъ спасе́нїе, и҆ ѡ҆ставле́нїе грѣхо̀въ. и҆ а҆ще кото́рый браⷮъ восхо́щетъ кни́жицꙋ сїю̀ вⸯзѧ́ти и҆з ̾ цр҃квы без ̾ бл҃гослове́нїѧ не и҆матъ прощѐнїѧ ѿ ст҃а́го великомч҃нка Геѡ̀ргїа до ко́ле не возвратѝтъ ю па́ки та̀мѡ. а҆зъ Хрⷭ҇тофоръ монаⷯ҇ многогрѣ́шный, и҆ ра́бъ мнⷭ҇ты́ръ зогра́вскїи написаⷯ҇ сїю̀ кни́жицꙋ за воспомина́нїа оу҆со́пшихъ всѝ бра́тїа, и҆ молю̀ вы моли́те сѧ бра́тїа Хрⷭ҇тꙋ́ Бг҃ꙋ и҆ ѡ҆ мнѣ́ многогрѣ́шномъ: совершѝ са сїю̀ кни́жицу: Мцⷭ҇а: А҆вгꙋста: вⸯ день, з҃ ҂АѾМА Гоаⷣ.
1841. Зографска света обител.

Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.