Служебник дяконски (дяконик) от 1786 г., Зогр. 373

Общо наименование: Служебник. Конкретно наименование: Служебник дяконски (дяконик). Страна: Гърция. Място: Света гора, Атон. Хранилище: Зографска Света обител. Сигнатура: Зогр. 373. Каталог: 373. Предишен каталог: 126. Предишен каталог: 139. Предишна сигнатура: ІІІ.а.19.
Тънка, сивкава на цвят Щит с полумесец (фрагмент); 92 ff. 152 x 95 mm 130 x 77 mm (текст)
Фолиация: Оригинална буквена фолиация от л. 11 до л. 88. Л. 1: неномериран, на л. 2‒10 добавена нова фолиация с молив поради обрязване на листите, л. 89‒91: неномерирани (І+1‒10+11‒88+89‒91). Последният е залепен към форзаца.
Има откъснати (л. 56‒57) и скъсани листи, но залепени към книжното тяло. Последните три неномерирани листа празни, с приписки на първия книжовник
117Текст в рамки, двойни в горната част до л. 88.
Черно за текста и червено за заглавията, инициалите и указанията.

На л. Іr, 1r, 27v, 50v – лентовидни заставки по подражание на печатни образци, рисувани с черно мастило, със сходни композиции от централен мотив (кръст в сияние, Светия Дух като гълъб, Божественото око) и растителни мотиви около него. На л. 27v, 51v ‒ червени инициали в рамки, върху орнаментиран фон, по печатни образци. Концовки на л. 63r, 73v, 77v, 80r.

Твърд картон, облечен в тъмнозелена фина кожа; форзаци от мраморна хартия; украса със златен отпечатък – върху лявата корица рамка с тънки линии, в средата ‒ многолистна розета, а в ъглите на полето ‒ растителни мотиви с цветчета

Анонимен
Кирилица. Полуустав, дребен, в началото е писано с по-дебело перо.

Правопис: Църковнославянски

Служебник дяконски (дяконик)
1. (Iv) . Съдържание.
2. (1r–12r) . Вечерня .
3. (12v–19v) . Утреня .
Бележка на книжовника
  • (Іr) . Съобщава се, че този Дяконик е направен по повелението на архим. Акакий Зографски през 1786 г.: Во сла́вꙋ Ст҃ы́ѧ Единосꙋ́щныѧ Животворѧщїѧ и нераздѣли́мыѧ Трц҃ы, Оц҃а, и҆ Сн҃а, и҆ ст҃гѡ Дх꙼꙯а. Повелѣ́нїемъ Высокопреподобнѣйшаго Гспдня а҆рхимадри́та Ака́кїѧ Зогра́фскїѧ оби́тели повели́телѧ. Кни́га сїѧ̀ слꙋже́бникъ сщ҃енныѧ твори́мїѧ во ст҃ѣ́й собо́рнѣй и҆ Апостолстѣй правосла́вной восто́чной це́ркви. Бж҃е́ственныѧ лїтꙋргіи по чи́нꙋ златоꙋ́стагѡ и҆ про́чїихъ. Дїаконскаго слꙋже́нїѧ написа́ сѧ. ҂аѱп҃ѕ лѣт
Приписки
  • (88v) . Текстът започва след нарисувани криптограми: ἐκ τῆς (ζωγραφίας?) μονῆς τοῦ ζωγράφου; [От зографията(?) на манастира Зограф...]; На 8-ми и 9-ти ред от приписката се разчита името Φηληπου ἱεροδηακόνου [на иеродякон Филип];
  • (89r) . С друг почерк: τὸ παρὸν ιεροδηακονικὸν ὑπάρχει καμοῦ Σωφρονίου μοναχοῦ... ὁ ἅγιος γέροντας μου (?) [Настоящият Иеродяконикон принадлежи на мен, монах Софроний... светият ми старец (?)]1 
1786.

Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.