Общо наименование: Молитвеник.
Страна: Гърция.
Място: Света гора, Атон.
Хранилище: Зографска Света обител.
Сигнатура: Зогр. 390.
Каталог: 390.
Предишен каталог: 256.
Предишна сигнатура: ІІІ.з.31.
Плътна, леко грапава
Неидентифицирани;
І+56+І ff.
155 x
100
mm
130, 135 x
75, 80, 85
mm (текст)
120–27Текст в рамка на листове
30r–37v, 39r–55v
Фолиация: Нова фолиация, която не отброява първия
(добавен) лист
Книгата е пострадала от вредители
Черно и сепия
Картон, облечен с избелял лилав плат; кожени гръб и ъгли.
Четирима книжовници
А.
(ff. 1r–12r)
.
Анонимен
Кирилица. Полуустав, късен, наклонено писмо, на места почти преминаващо в
бързопис
Правопис: Църковнославянски
Б.
(ff. 14r–29r)
.
Анонимен
Кирилица. Полуустав, късен, по-дребно писмо и оставя много малки полета на
листовете
Правопис: Църковнославянски
В.
(ff. 30r–38r)
.
Анонимен
Кирилица. Полуустав, късен, наклонено писмо, на места почти преминаващо в
бързопис
Правопис: Църковнославянски
Г.
(ff. 39r–55v)
.
Анонимен
Кирилица. Полуустав, късен, с подчертано ъгловато писмо, с изразени серифи
Правопис: Църковнославянски
1.
(ff. 1r–8r)
.
Молитвено
размишление за Страстите Христови .
Източник: Посочена е и дата на съставяне на книжката – 1702
г., месец декември.
2.
(ff. 8v–9v)
.
Утринно
молитвено правило.
3.
(ff. 10r–12r)
.
Разсъждения за
Причастието; молитви преди Причастие.
4.
(ff. 14r–19r)
.
Канон покаен
към Господа нашего Иисуса Христа, който се пее всекидневно. Творение на
преподобния отец Кирил (Туровски)..
Редакция: От т.нар. вилнюска редакция (Требник 1622).
.
5.
(ff. 20r–26v)
.
Всекидневно изповедание на греховете.
Източник: „Всекидневното изповедание“ от Никифор Калист не възхожда към
църковнославянската преправка, направена от св. Димитрий Ростовски, и вероятно, е
превод от гръцкия оригинал..
6.
(ff. 26v–29r)
.
Молитва
към Пресвета Богородица след изповед.
Източник: Молитвата възхожда към старопечатно издание; същата
вж. в Зогр. 392
.
7.
(ff. 30r–38r)
.
Молитва за
всекидневна изповед на човек, ходещ по пътя на спасението.
8.
(ff. 39r–52r)
.
Канон за
Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, който се пее по
всяко време и най-вече при смърт.
В Канона за св. Богородица, певаем на всеки час,
значителна част от химничния текст, съставен от повтаряеми думи, е
предаден с абривиатури.
9.
(ff. 52v–54v)
.
Молитва похвала
към св. Богородица.
Редакция: Без разказа за чудотворната ѝ сила и
явяването ѝ на архиепископ Тома Кантуарийски.
10.
(ff. 54v–55v)
.
Молитва втора към св.
Богородица.
19. век.
Материали, съпътстващи ръкописаВ началото е прилепен заглавният лист на старопечатен служебник, печатан
в Киевопечерската лавра, 1762 г. На гърба му е залепена гравюра с Разпятие
Христово, отпечатана през май 1778 г., но името на гравьора не се
чете.
Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.