Липсва украса освен с червенослов написаните литургични указания, както и един малък геометричен инициал на л. 1v2.
Няма
А.
- а – на места с овална петлица, с варианти в долния край на триъгълна и дори квадратна форма, стигаща до реда.
- ꙗ – стълбецът в лявата част е леко извит вдясно. Съединителната чертица захваща в горния край петлицата.
- б – с малка полегата петлица, опираща по средата на стълбеца, гредата в горната част е издадена над петлицата.
- в – несиметрични горна и долна част в повечето случаи. Горната е по-малка и опира в долната част, а тя, от своя страна, опира в стълбеца.
- ь – с по-голяма петлица, отколкото при б, която опира в средата на стълбеца.
- ъ – с ясно изразена горна греда и полегат стълбец, като петлицата се слива със стълбеца полегато.
- ѣ – малка петлица, идентична с ь, която опира под средата на стълбеца. Кобилицата е широка и лежи в горния край на реда, а стълбецът е ясно издаден.
- д – основата е несъразмерна: дясната част е по-широка от лявата.
- е – тясно и добре заоблено начертание, хоризонталната черта е точно в средата без сериф в края.
- є – езичето е вълнообразно.
- с – тясно и заоблено, пише се по същия начин, както е, но без средната част.
- о – по-честият вариант на буквата е с формата на правилен кръг, подобно на широкото ѻ, но по-тесен.
- ѳ – пише се издължено във височина и тясно, като хоризонталната част е на горното ниво на реда.
- ѻ – среща се само веднъж (ѻчистишѧⷭ҇ 1v10) и е съвсем леко по- широка от обикновеното о.
- ж – буквата е написана на пет маха. Несиметрична както в горната, така и в долната си половина. Отгоре страничните разклонения започват малко под началото на стълбеца, като частите се кръстосват над средата на буквата.
- з – заоблено начертание с дълго рамо, слизащо до следващия ред.
- ѯ – с добре оформена, извита и дълга долна част, слизаща косо под реда.
- ѕ – пише се като полегнала вляво латинска буква s.
- і – като правило буквата е написана просто като чертица без ограничителни линийки. В състава на ери е често по-къса от ь.
- и – водоравната свързваща част е в средата на двете хоризонтални черти.
- н – средната част започва от горния край на левия стълбец и стига до средата на десния.
- п – двата стълбеца са равни по дебелина. Горната част е издадена над двете вертикални линии.
- к – лявата и дясната част на к не се свързват помежду си. Горната е по-малка и по-къса от долната.
- м – пише се с островърха средна част, която опира на реда.
- р – петлицата се помества в реда, като в горния си край е островърха с извита надясно и дълга долна част.
- т – с несиметрични горни части. Лявата половина е по-широка и завършва с дълга чертица надолу.
- у – дясната част опира до лявата на линията на реда. С дълга долна част.
- х – кръстосването е на реда. Чертата от ляво надясно е по-дълга и по-тънка.
- ѡ – с равни части отгоре, като буквата е подравнена по горния си край.
- ч – горната част е едностранна, обърната вляво и съвсем къса.
- ш – написана е с три равни по височина черти, еднакво отстоящи една от друга.
- щ – средната линия се пише под реда с леко вълнообразна дълга черта.
- ѧ – със симетрични части. Вертикалната черта е по средата на буквата.
- ѫ – с добре оформена, голяма горна част и средна черта, излизаща от средата на триъгълника.
- В откъслека не се срещат буквите ꙃ, ѱ, ѥ.
Правопис: Двуеров, двуюсов (среднобългарски)
Носовките в повечето случаи се употребяват етимологически правилно: рекошѧ 1r1, срѣтошѧ 1v4, възнесо/шѧ 1v6–7, пасѫща 1r8, вѣрѫ 1r2. Смесване се наблюдава във формите имѣѫ 1r7, нѣкѫѧ 1v4. След ѫ се пише ѧ: нѣкѫѧ 1v4.
Големият ер (ъ) се употребява в предлози и в средата на думата; малкият ер (ь) в края на думата. В края на думата еровете изпадат: речет 1r10, прокаженых 1v5. Групите *tъrt, *tьrt се изписват с ъ: въстръгни 1r5, зръно 1r3.
Използва се широко є, но ѥ в откъслека не се среща. Ѣ се употребява на етимологическото си място.
Обилие от надредни знаци, но ударенията и придиханията не са последователни. Над начално и се среща само ударение – и́ дѫщимь 1v10, и́мь 1v8.
Съхранени са архаични форми на условното наклонение: аще бисте имѣли ... гл҃али бисте 1r2–4, послушала би 1r6.
Дигитално копие в Зографската електронна научноизследователска библиотека. Софийски университет, Библиотека „Филологии“.