25. O печали
Източници
- Воскресенский 30: V30
- Athensis codex: A
- Antonius monachus: Ant
- Pseudo-Athanasius. Praecepta ad Antiochum: Ath
- Codex Guelferbytanus: Ath1
- Codex Parisiensis: Ath2
- Versio Aethiopica: E
- Versio Latina vulgata: L1
- Versio Latina palatina: L2
- Utraque Versio Latina: LL
- Pastor Hermae: PH
к҃е ⁘ О ПЕЧАЛИ ⁘
1. Еже без года скръбѣти· отъ завїстивааго бѣса естъ·
2. да бꙑ бо како отътръглъ ѹмъ отъ прѣдълежаниѧ млт҃вьнааго· и бесплодьна створь чл҃ка· того дѣльма припѹштаеть емь безгодьнѫѫ скръбь·
3. не подобаеть ѹбо приимати еѧ· и тѫжити безгодьнѣ· и съвръшати радость вражиѫ нъ паче истрѣзвѣти отъ прилога· лютааго печали бѣса·
4. егда бо люкавънъи съ бѣсъ· обьметъ дш҃ѹ· и вьсѫ ѭ омрачитъ· ни мл҃твь съвръшати съ спѣхомъ ослабитъ· ни ст҃ъихъ чьтеньи вь пользѣ прѣтръпѣвати·
5. ни кротъкѫ и благостънѹ съ братиеѫ оставлѧетъ бꙑти· нъ и къ самомѹ житиѫ обѣштаниѫ ненавистъ творитъ· и вьсѧ просто сп҃сънꙑꙗ съвѣтꙑ дш҃а печаль съмѫштьши· ꙗко безѫмьнѹ сиѫ и ѹꙗзвѣнѫ съдѣваетъ· възбранѧѫшти вьсеѧ благꙑ бесѣдꙑ·
6. и ни отъ приснъихъ же дрѹгъ попѹстѧшти приꙗти словесе съвѣтъна· и ни миръна отъвѣта оставѧшти симъ отъдати· нъ обьмъши вьсѫ д҃шѫ· горести и скарѣдьꙗ ѫ наплънитъ· и нѫдитъ ѫ бѣгати чл҃къ· ꙗко виновьнꙑ еи матеза бꙑваѫштѧ·
7. и не оставѧетъ бо еи разѹмѣти ꙗко не извьнѹ· нъ ѫтръ иматъ недѹгъ лежѧштъ·
8. тъгда же ѧвитъ сѧ· егда напасти нашьдъшѧѧ бавениемъ на ꙗвениѥ ѫ изведѫтъ·
9. Скръбъ ѹбо естъ ѹнꙑнье дш҃и· ѹста же львова· поглъштаѭшта· ѹдобъ скръбѧштааго· (Euagrius Ponticus. De octo spiritibus malitiae 11)
10. скръбъ естъ чрьвъ ср҃ца· и поꙗдаеть рождъшѫѭ м҃ре· (Euagrius Ponticus. De octo spiritibus malitiae 11)
11. не вѣстъ медвена вькѹшениꙗ скръбъливъи чръньць· ꙗко раждьженъ зѣло· (Euagrius Ponticus. De octo spiritibus malitiae 11)
12. скръбьливъ чръньцъ· не двигнетъ ѹма на видѣние· ни мл꙯твꙑ ч҃тꙑ вьсълетъ коли б҃ѹ· (Euagrius Ponticus. De octo spiritibus malitiae 11) ѹдръжавъи страсти· ѹдръжалъ есть скръби· ѹдолѣваемъи же сластьми· не избѣгнеть ѹзъ еѧ·
13. оскръбѧꙗи сѧ часто· и творꙗи сѧ бе-страсти· подобьнъ естъ болѧштѫ и сьдравие лицемѣрѹѫштю·
14. Ꙗкоже бо болѧи ꙗвѧетъ сѧ блѣдостиѫ· тако и страстьнꙑи обличаетъ сѧ отъ скръби·
15. любѧи миръ сь скрьбьнъ бѫдетъ вельми· небрѣгъи же ꙗже вь немь· радѹетъ сѧ въинѫ
16. и ꙗкоже разварѧние чѧсто гѹбитъ олово· тако скръбь мирънаꙗ хѹдить + ѹмъ· и ꙗкоже грънꙑль· очиштаетъ неискѫсно сребро· тако и печалъ ꙗже на бж҃ьѭ· ср҃це грѣшьно· + размꙑсла
17. Добро ѹбо зѣло и пользьно дш҃и· еже крѣпъко трьпѣти вь скрьби· или отъ чл҃кь или отъ бѣсъ наводимꙑѧ· и вѣдѣти извѣсто· ꙗкоже дльжьни есмъ потрѹжениемъ·
18. подобаетъ ѹбо мл꙯твоѫ и тръпѣниемъ· противити сѧ бѣсѹ семѹ·
19. Хотѧи бо без молитвꙑ и бес тръпѣниѧ напасти побѣдити не отъринетъ ихь· нъ паче обѧжетъ сѧ ими·
20. тѣмьже и мꙑ тръпѣниемъ съ дв҃домь поемь· въскѫѭ прискръбьна еси дш҃е моꙗ и въскѫѭ съмѫштаеши мꙗ· ѹпъваи на б҃а ꙗко исповѣмъ сѧ емѹ· сп҃сение лицѹ моемѹ б҃ъ мои: (Пс. 41:6)
21. Неѹдобъ бо естъ бе-скръби мимоити кажемѹмѹ напастъми·
22. нъ потомь многꙑ радости исплънѧѫтъ сѧ таковии· паче же аште мл҃твоѫ и тръпѣниемь въорѹжатъ сѧ· и слъзами сладъками· и разѹмѣнии бж҃ии· елико съдѣлаша болѣзнь и скръбь въ ср҃цихъ вашихъ·
23. вь скръбехъ бо страждѹштиимъ вѣнъци·
24. Аште ли да ослабѣетъ мꙑслъ отъ млт҃вꙑ· абие начънетъ печаль поꙗдати ср҃дце чл҃кѹ ꙗкоже е речено: Ꙗкоже молеве ризѫ и чръвъ дрѣво· тако скрьбь въ костехъ его бꙑвъши·
25. и обрѧштетъ сѧ чл҃къ дрѧселъ· омрачениемъ мꙑсльнꙑимъ:
26. Сего ради и кънигꙑ ѹчатъ гл҃ѫшта печалъ далече отърини отъ себе· мъногꙑ бо ѹбила печалъ· и нѣстъ пользѣ въ неи (Сир. 30:24, 25)·
27. и отъ печали бꙑваетъ съмрътъ· и печаль ср҃чьнаа сълѧчетъ крѣпостъ· (Сир. 38:18)
28. и не даждъ в печаль ср҃ца своего· нъ стави ѫ· помѧни послѣдънѧ еꙗ: (Сир. 38.20)
29. Възьми ѹбо отъ себе печаль съѫ· и не оскръбꙗи д҃ха с҃тааго живѫштааго въ тебѣ· еда когда помолитъ сѧ б҃ѹ и остѫпитъ отъ тебе· (Pastor Hermae. Mandata 10.2 [41.5])
30. д҃хъ бо бж҃ьи данꙑи вь тѣло се· печали не тръпитъ ни тѫжениꙗ· (Pastor Hermae. Mandata 10.2 [41.6])
31. облѣци сѧ ѹбо въ тихостъ имѫштѹѫ въгда благодѣтъ отъ б҃а· и наслаждаи сѧ вь неи· (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.1])
32. тихъи бо мѫжь благаа дѣлаетъ· и небрѣжетъ печали· (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.1])
33. а печаливъи мѫжь· вьсегда лѹкавънѹетъ· (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.2])
34. пръвое же лѹкавънѹетъ· ꙗко печалитъ д҃ха с҃тааго данааго чл҃кѹ тиха· (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.2])
35. въторое же ѹже безаконие творитъ· не исповѣѧ сѧ г҃ѹ· (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.2])
36. печаливааго бо мѫжа моленье· не иматъ силꙑ вьзити на олтарь бж҃ьи· (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.2])
37. сѣдить бо печаль въ ср҃ци его· (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.3])
38. съмѣшена же сѫшти печалъ· съ мл҃твоѫ· не дастъ мл҃твѣ вьзити чс҃тѣ къ б҃ѹ· . . . . . . . . . тоꙗже сладости не иматъ· тако и печалъ съмѣшена съ дх҃омъ с҃тъимъ· тогожде молениꙗ не иматъ· (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.3])
39. Добро ѹбо естъ отъврѣшти отъ себе печалъ· и облѣшти сѧ въ вьсѫ тихостъ· (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.4])
40. сеꙗ ѹбо печали· въсѣмь тъштаниемъ кромѣ бѹдѣмъ· ꙗко + на мирънаа естъ·
41. А на бж҃ьѫ сѫштиѫ печаль (2 Кор. 7:10) ꙗкоже рече ап҃лъ· покаание въ сп҃сение нераскаанно съдѣваетъ· а сего мира печаль съмрьть съдѣваетъ (2 Кор. 7:10)·
42. И притъчьникъ· бл҃гние г҃нена главѣ правъдьнааго· (Притч. 10:6) се обогаштаетъ· и не приложитъ ++ сѧ емѹ печаль въ ср҃ци· (Притч. 10:22)
43. И пак꙯ ср҃це веселѧ съдравие творитъ· Мѫжѹ же скръбьливоу засъшѹтъ кости (Притч. 17:22)·
44. и павлъ· не велимъ бо вамъ· не не вѣдѣти братие о скръби нашеи бꙑвъшии намъ въ асии· ꙗко по прѣмногѹ отѧготѣхомъ паче силꙑ· ꙗко не надѣꙗти сѧ намъ· и животѣ· (2 Кор. 1:8)
45. нъ ѹтѣшаꙗи съмѣренꙑꙗ· ѹтѣши нꙑ б҃ъ· (2 Кор. 7:6)
46. И мꙑ ѹбо съ дв҃домь рьцѣмъ· помилѹи мѧ г҃и ꙗко скръблѭ· съмѧте + сѧ отъ ꙗрости око мое· (Пс. 30:10)
47. ꙗко озълобенъ бꙑхъ· и съмѣрихъ сѧ до зѣла· рикаахъ отъ въздꙑханиꙗ ср҃ца моего· (Пс. 37:9)
48. и въскръбѣхъ печалиѫ моеѫ и съмѹтихъ сꙗ· отъ гласа вражиꙗ и отъ сътѹжаниѧ грѣшънича· (Пс. 54:3)
49. нъ сп҃си мꙗ б҃е· ꙗко вънидошѧ водꙑ до д҃ша моеꙗ· ѹглъбохъ въ тимении глюбинꙑ и нѣстъ постоꙗниꙗ· (Пс. 68:2–3)
50. и не отъврати лица твоего отъ отрока твоего· ꙗко скръбѫ ꙗдро ѹслꙑши мꙗ· (Пс. 68:18)
51. тꙑ бо мое еси прибѣжиште отъ скръби одръжаштѧꙗ мѧ· (Пс. 31:07)
52. да вънидитъ прѣдъ тꙗ мл҃тва моꙗ· приклони ѹхо твое къ молениѫ моемѹ· (Пс. 87:03)
53. и егда ослабено ти бѫдетъ отъ скръби· Хвалꙗ г҃ли· г҃ъ съ нб҃се призьрѣ ѹслꙑшати въздꙑхание окованъихъ· раздрѣшити с҃нъі ѹмрьштвенъихъ· (Пс. 101:2–3)
54. и чьто въздамъ г҃ю въсѣхъ ради ꙗже вьздастъ мнѣ (Пс. 115:3)
55. ꙗко отъ печали призъвахъ г҃а и ѹслꙑша мѧ въ пространьство (Пс. 117:5):
56. И г҃ъ ѹченикомъ своимъ гл҃ааше· ꙗко въсплачете сꙗ и въздрꙑдаете вꙑ· а вьсь миръ въздрадѹетъ сꙗ· (Иоан. 16:20)
57. и притъчьно о раждаѫштии· ꙗко печалъ иматъ· (по Иоан. 16:21)
58. и приричетъ· тако и въі· нꙑнѣ ѹбо печальни бѹдете· пакꙑ же ѹзърѫ вꙑ· и въздрадѹетъ сѧ ср҃дце ваше· и радости вашеꙗ· никътоже не възъметъ отъ васъ (Иоан. 16:22)·
59. томѹ слава ѹтѣшаѫштѹмѹ печалънꙑꙗ· вь вѣкꙑ вѣкомъ: АМИН
ΛΟΓΟΣ ΚΕʹ. Περὶ λύπης. HOMILIA XXV. De tristitia.
1. Τὸ ἀκαίρως λυπεῖσθαι, ἐκ τοῦ φθονεροῦ δαίμονός ἐστιν.
2. Ἵνα γάρ πως ἀποσπάσῃ ἐκ τῆς προθέσεως τῆς εὐχῆς τὸν νοῦν, καὶ ἄκαρπον ποιήσῃ τὸν ἄνθρωπου, διὰ τοῦτο ἐπιπέμπει αὐτῷ τὴν ἄκαιρον λύπην.
3. Οὐ χρὴ τοίνυν παραδέχεσθαι αὐτὴν, καὶ ἄχθεσθαι ἀκαίρως, καὶ πληροῦν τὴν χαρὰν τοῦ Ἐχθροῦ, ἀλλὰ μᾶλλον ἀνασφῆλαι ἐκ τῆς ἐπιβουλῆς τοῦ ἀλάστορος τοῦ τῆς λύπης δαίμονος.
4. Ὅταν γὰρ τὸ πονηρὸν τοῦτο πνεῦμα περιδράξηται τῆς ψυχῆς, καὶ ὅλην αὐτὴν σκοτίτῃ, οὐκ εὐχὰς ἐκτελεῖν μετὰ προθυμίας συγχωρεῖ, οὔτε ἱερῶν ἀναγνωσμάτων τῇ ὠφελείᾳ ἐγκαρτερεῖν.
5. Οὔτε πρᾶον καὶ εὐκατάμικτον πρὸς τοὺς ἀδελφοὺς ἀφίησιν· καὶ πρὸς αὐτὴν τοῦ βίου τὴν ἐπαγγελίαν μῖσος ἐμποιεῖ, καὶ πάντα ἁπλῶς τὰ σωτηριώδη βουλεύματα τῆς ψυχῆς ἡ λύπη συγχέασα, ὡς ἄφρονα ταύτην καὶ παραπλῆγα ἀπεργάζεται, κωλύουσα πᾶσαν ἀγαθὴν συντυχίαν.
6. Καὶ οὐδὲ παρὰ τῶν γνησίων φίλων συγχωροῦσα δέχεσθαι λόγον συμβουλίας, οὐδὲ εἰρηνικὴν ἀπόκρισιν ἀφιεῖσα τούτοις μεταδιδόναι· ἀλλὰ περιλαβοῦσα πᾶσαν τὴν ψυχὴν, πικρίας καὶ ἀηδίας αὐτὴν πληροῖ, καὶ πείθει αὐτὴν φεύγειν τοὺς ἀνθρώπους, ὡς αἰτίους αὐτῇ τῆς ταραχῆς γενομένους.
7. Οὐ γὰρ συγχωρεῖ αὐτὴ ἐπιγνῶναι, ὅτι οὐκ ἔξωθεν, ἀλλ' ἔνδοθεν ἔχει τὴν νόσον ἀποκειμένην.
8. Τότε δὲ φανεροῦται, ὅταν οἱ πειρασμοὶ ἐπελθόντες, διὰ τῆς γυμνασίας εἰς τὸ ἐμφανὲς ταύτην προσαγάγωσιν.
9. Λύπη οὖν ἐστιν κατήφεια μὲν ψυχῆς, στόμα δὲ λέοντος καταπίνον εὐχερῶς τὴν λυπούμενον. (Euagrius Ponticus. De octo spiritibus malitiae 11)
10. Λύπη ἐστὶν σκώληξ καρδίας, κατεσθίων τὴν τεκοῦσαν μητέρα. (Euagrius Ponticus. De octo spiritibus malitiae 11)
11. Οὐκ οἶδεν μέλιτος γεῦσιν ὁ λυπούμενος μοναχὸς, ὡς ὁ πυρέσσων σφοδρῶς. (Euagrius Ponticus. De octo spiritibus malitiae 11)
12. Λυπούμενος μοναχός, οὐ κινεῖ τὸν νοῦν πρὸς θεωρίαν, οὐδὲ προσευχὴν καθαρὰν ἀναπέμπει ποτὲ τῷ Θεῷ. (Euagrius Ponticus. De octo spiritibus malitiae 11) Ὁ κρατήσας παθῶν, ἐκράτησεν τῆς λύπης· ἡττημένος δὲ ἡγονῆς, οὐκ ἐκφεύξεται τοὺς δεσμοὺς αὐτῆς.
13. Ὁ λυπούμενος συνεχῶς, καὶ προσποιούμενος ἀπάθειαν, ὅμοιός ἐστιν νοσοῦντι, καὶ ὑγείαν ὑποκρινομένῳ.
14. Ὥσπερ γὰρ ὁ νοσῶν δηλοῦται ὑπὸ τῆς χρόας, οὕτως ἐμπαθὴς ἐλέγχεται ὑπὸ τῆς λύπης.
15. Ὁ ἀγαπῶν τὸν κόσμον, λυπηθήσεται πολλά· ὁ καταφρονῶν τῶν ἐν αὐτῷ, εὐφρανθήσεται διὰ παντός.
16. Καὶ ὥσπερ χωνευτήριον καθαίρει ἀδόκιμον ἀργύριον, οὕτως ἡ κατὰ Θεὸν λύπη καρδίαν ἐνάμαρτον καθαίρει.
17. Καλὸν οὖν ἄγαν καὶ συμφέρον τῇ ψυχῇ, τὸ στιβαρῶς βαστάζειν πᾶσαν θλίψιν, εἴτε παρὰ ἀνθρώπων, εἴτε παρὰ δαιμόνων ἐπαγομένην, καὶ εἰδέναι ἀκριβῶς, ὅτιπερ χρεῶνται ὑπάρχομεν τῆς καταπονήσεως.
18. Χρή οὖν ἐν προσευχῇ καὶ ὑπομονῇ ἀντιστῆναι τῷ δαίμονι τούτῳ.
19. Ὁ γὰρ ἐκτὸς προσευχῆς καὶ ὑπομονῆς πειρασμοὺς νικήσαι θέλων, οὐκ ἀπώσεται αὐτοὺς, ἀλλὰ πλέον ἐμπλακήσεται αὐτοῖς.
20. Οὐκοῦν καὶ ἡμεῖς δι' ὑπομονῆς σὺν τῷ Δαυΐδ ψάλλομεν· Ἵνα τί περίλυπος εἶ, ἡ ψυχή μου, καὶ ἵνα τί συνταράσσεις με; ἔλπισον ἐπὶ τὸν Θεὸν, ὅτι ἐξομολογήσομαι αὐτῷ, σωτήριον τοῦ προσώπου μου, καὶ ὁ Θεός μου (Пс. 41.06).
21. Ἀμήχανον γάρ ἐστιν χωρὶς λύπης παρελθεῖν τὸν ἐμπαιδευόμενον τοῖς πειρασμοῖς.
22. Ἀλλὰ μετὰ ταῦτα, πολλῆς χαρᾶς πληροῦνται οἱ τοιοῦτοι (μάλιστα ἐὰν δι ̓ εὐχῆς καὶ ὑπομονῆς ἑαυτοὺς καθοπλίσωσιν) καὶ δακρύων γλυκέων, καὶ νοημάτων θείων, ὅστοι ἐγεώργησαν τὸν πόνον καὶ τὴν θλίψιν ἐν ταῖς καρδίας αὐτῶν.
23. Ἐν γὰρ ταῖς θλίψεσιν, τοῖς ἀθλοῦσιν οἱ στέφανοι.
24. Ἐπεὶ ἐὰν χαυνωθῇ ὁ λογισμὸς ἐκ τῆς εὐχῆς, ἄρχεται ἡ λύπη κατεσθίειν τὴν καρδίαν τοῦ ἀνθρώπου, ὡς εἴρηται, ὥσπερ σὴς ἱμάτων, καὶ σκώληξ ξύλον, ἐν τοῖς ὀστέοις αὐτοῦ γινομένη.
25. Καὶ εὑρίσκεται ὁ ἄνθρωπος σκυθρωπὸς ἐν σκοτώσει λογισμών.
26. Διὰ τοῦτο καὶ ἡ Γραφή παραινεῖ λέγουσα· Λύπην μακράν ἀπέστησον ἀπὸ σοῦ· πολλοὺς γὰρ ἀπέκτεινεν ἡ λύπη, καὶ οὐκ ἔστιν ὠφέλεια ἐν αὐτῇ (Сир. 30.24, 25).
27. Kaὶ· Ἀπὸ λύπης ἐκβαίνει θάνατος. Καὶ· Λύπη καρδίας, κάμψει ἰσχύν (Сир. 38.18).
28. Καὶ ἐπάγει· Μὴ δώσεις λύπην τῇ καρδίᾳ σου, ἀλλὰ ἀπέστησον αὐτήν, μνὴσθητι τὰ ἔσχατα αὐτῆς (Сир. 38.20).
29. Ἆρον οὖν ἀπὸ σοῦ ταύτην1 τὴν λύπην, καὶ μὴ λύπει2 τὸ Πνεῦμα τὸ ἅγιον, τὸ κατοικοῦν ἐν σοί· 3 μήποτε ἐντεύξηται τῷ Θεῷ4 , καὶ ἀποστῇ ἀπὸ σοῦ. (Pastor Hermae. Mandata 10.2 [41.5])
30. Τὸ γὰρ Πνεῦμα τοῦ Θεοῦ, τὸ δοθὲν εἰς τὴν σάρκα ταύτην, λύπην οὐχ ὑποφέρει, οὐδὲ στενοχωρίαν. (Pastor Hermae. Mandata 10.2 [41.6])
31. Ἔνδυσαι οὖν τὴν ἱλαρότητα, τὴν πάντοτε ἔχουσαν χάριν παρὰ τῷ Θεῷ, καὶ ἐντρύφα ἐν αὐτῇ. (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.1])
32. Ὁ γὰρ ἱλαρὸς 5 ἀνὴρ ἀγαθὰ ἐργάζεται, καὶ καταφρονεῖ6 τῆς λύπης (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.1]).
33. Ὁ δὲ λυπηρὸς ἀνὴρ, πάντοτε πονηρεύεται. (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.2])
34. Πρῶτον μὲν πονηρεύεται, ὅτι λυπεῖ7 τὸ Πνεῦμα τὸ ἅγιον, τὸ δοθὲν τῷ ἀνθρώπῳ ἱλαρόν. (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.2])
35. Δεύτερον δὲ λοιπὸν8 ἀνομίαν ἐργάζεται, μὴ ἐξομολογούμενον9 τῷ Κυρίῳ 10 . (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.2])
36. Τοῦ γὰρ λυπηροῦ 11 ἀνδρὸς ἡ ἔντευξις οὐκ ἔχει δύναμιν ἀναβῆναι ἐπὶ τὸ θυσιαστήριον τοῦ Θεοῦ. (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.2])
37. 12 Ἐγκάθηται γὰρ ἡ λύπη13 εἰς 14 τὴν καρδίαν αὐτοῦ. (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.3])
38. Μεμιγμένη οὖν λύπη μετὰ τῆς ἐντεύξεως οὐκ ἀφίησιν τὴν ἔντευξιν ἀναβῆναι καθὰραν πρὸς15 τὸ θυσιαστήριον. Ὥσπερ γὰρ ὄξος καὶ οἶνος μεμιγμένος16 ἐπὶ τὸ αὐτὸ τὴν αὐτὴν ἡδονὴν οὐκ ἔχουσιν, οὕτως καὶ ἡ λύπη μεμιγμένη μετὰ τοῦ Πνεύματος τοῦ ἁγίου17 , τὴν αὐτὴν ἔντευξιν οὐκ ἔχει. (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.3])
39. Καλὸν οὖν ἐστιν ἀποβαλεῖν18 ἀφ' ἑαυτῶν τὴν λύπην, καὶ ἐνδύσασθαι πᾶσαν ἱλαρότητα. (Pastor Hermae. Mandata 10.3 [42.4])
40. Ταύτης οὖν τῆς λύπης πάσῃ σπουδῇ ἐκτὸς γενώμεθα, ὅτι κατὰ κόσμον ἐστίν·
41. Ἡ δὲ κατὰ Θεὸν λύπη (2 Кор. 7:10) , ὡς εἶπεν ὁ ἀπόστολος Παῦλος, μετάνοιαν εἰς σωτηρίαν ἀμεταμέλητον κατεργάζεται· ἡ δὲ τοῦ κόσμου λύπη θάνατον κατεργάζεται (2 Кор. 7:10)
42. Καὶ ὁ Παροιμιαστής· Εὐλογία Κυρίου ἐπὶ κεφαλὴν δικαίου (Притч. 10:6), [ αὕτη πλουτίζει,] καὶ οὐ μὴ προστεθῇ αὐτῇ λύπη ἐν καρδίᾳ.
43. Καὶ πάλιν· Καρδίαν εὐφραινομένην εὐεκτὴν ποιεῖ· ἀνδρὸς δὲ λυπηροῦ ξηταραίνεται τὰ ὀστᾷ (Притч. 17:22).
44. Καὶ ὁ Παῦλος· Οὐ γὰρ θέλομεν ὑμᾶς ἀγνοεῖν, ἀδελφοί, περὶ τῆς θλίψεως ἡμῶν τῆς γενομένης ἡμῖν ἐν τῇ Ἀσίᾳ· ὅτι κατ ̓ ὑπερβολὴν ἐβαρύνθημεν ὑπὲρ δύναμιν, ὥστε ἐξαπορηθῆναι ἡμᾶς καὶ τοῦ ζῇν (2 Кор. 1:8).
45. ̓Αλλ̓ ὁ παρακαλῶν τοὺς ταπεινούς παρεκάλεσεν ἡμᾶς ὁ Θεός (2 Кор. 7:6). (2 Кор. 7:6)
46. Καὶ ἡμεῖς οὖν σὺν τῷ Δαυΐδ εἴπωμεν· Ἐλέησόν με, Κύριε, ὅτι θλίβομαι· ἐταράχθη ἀπὸ θυμοῦ ὁ ὀφθαλμός μου (Пс. 30.10),
47. ὅτι ἐκακώθην, καὶ ἐταπεινώθην ἕως σφόδρα· ὠρυόμην ἀπὸ στεναγμοῦ τῆς καρδίας μου (Пс. 37:09).
48. Καί· Ἐλυπήθην ἐν τῇ ἀδολεσχίᾳ μου, καὶ ἐταράχθην ἀπὸ φωνῆς ἐχθροῦ, καὶ ἀπὸ θλίψεως ἁμαρτωλοῦ (Пс. 54:03).
49. Αλλά, Σωσόν με, ὁ Θεὸς, ὅτι εἰσέλθασαν ὕδατα ἕως ψυχῆς μου· ἐνεπάγην εἰς ὕλην βυθοῦ, καὶ οὐκ ἔστιν ὑπόστασις (Пс. 68:2–3).
50. Καί· Μὴ ἀποστρέψῃς τὸ πρόσωπόν σου ἀπὸ τοῦ παιδός σου· ὅτι θλίσομαι, ταχὺ ἐπάκουσόν μου (Пс. 68:18).
51. Σὺ γάρ μου εἶ καταφυγὴ ἀπὸ θλίψεως τῆς περιεχούσης με (Пс. 31:07).
52. Εἰσελθέτω ἐνώπιόν σου ἡ προσευχή μου· κλίνον τὸ οὖς σου εἰς τὴν δέησίν μου (Пс. 87:03).
53. Καὶ ὅτε ἀνέλθῃς ἀπὸ τῆς λύπης, εὐχαριστῶν λέγε· Κύριος ἐξ οὐρανοῦ ἐπέβλεψεν τοῦ ἀκοῦσαι τοῦ στεναγμοῦ τῶν πεπεδημένων, τοῦ λύσαι τοὺς υἱοὺς τῶν τεθανατωμένων (Пс. 101:2–3).
54. Και· Τί ἀνταποδώσω τῷ Κυρίῳ περὶ πάντων ὧν ἀνταπέδωκεν μοι (Пс. 115:3);
55. Ὅτι, Ἐκ θλίψεως ἐπεκαλεσάμην αὐτὸν, καὶ ἐπήκουσέν μου εἰς πλατυσμόν (Пс. 117:5).
56. Καὶ ὁ Κύριος τοῖς μαθηταῖς αὐτοῦ ἔλεγεν· Ἀμὴν λέγω ὑμῖν, ὅτι κλαύσετε καὶ θρηνήσετε ὑμεῖς, ὁ δὲ κόσμος χαρήσεται (Иоан. 16:20).
57. Καὶ παραβολικῶς περὶ τῆς τικτούσης, ὅτι λύπην ἔχει (по Иоан. 16:21).
58. Καὶ ἐπάγει· Οὕτως καὶ ὑμεῖς μὲν λύτή την έξετε, πάλιν δὲ ὄψομαι ὑμᾶς, καὶ χαρήσεται ὑμῶν ἡ καρδία, καὶ τὴν χαρὰν ὑμῶν οὐδεὶς αἴρει ώρα ἀφ ̓ ὑμῶν (Иоан. 16:22).
58. Αὐτῷ ἡ δόξα τῷ τοὺς ἐν θλίψει χαροποιοῦντι εἰς τοὺς αἰῶνας. Ἀμήν.