29. О оклеветании
Източници
- Воскресенский 30: V30
- Athensis codex: A
- Antonius monachus: Ant
- Pseudo-Athanasius. Praecepta ad Antiochum: Ath
- Codex Guelferbytanus: Ath1
- Codex Parisiensis: Ath2
- Versio Aethiopica: E
- Versio Latina vulgata: L1
- Versio Latina palatina: L2
- Utraque Versio Latina: LL
- Pastor Hermae: PH
к҃ѳ ⁘ О ѠКЛЕВЕТАНИИ ⁘
1. Оклѥвѥтаниѥ и ръпътаниѥ· ближьи дрѹгъ дрѹгѹ ѥстъ· обоѥ жѥ вѣтви бѥздразѹмиꙗ·
2. ръпътивъи бо сѧ· тъчъѫ гѹбитъ· а клеветьникъ сѧ и слꙑшаштѧꙗ· хоштѥть бо оклевѥтаниѥмъ потрѧсти и їнѣмъ· и своѥго бѥзѫмьꙗ съобъштьникꙑ сътворити· сѹгѹбь длъгъ грѣха сѥбѣ събираꙗ· и за сѧ и за слѹшаѫштаꙗ ѥго повиньнь бꙑваꙗ·
3. аште бо и ѹслꙑшимъ словеса зьла: сѥбе похѹлимь а не гл҃авъшааго·
4. противѫ бо изволѥньѫ нашемѹ и приносителе словѹ·
5. Инѣхъ оклеветавати и хѹлити· да не отъпадѥмъ правъдьнааго сѫда лѣпотꙑ· нъ паче сѧ сами ѹкоримъ·
6. сѥ бо благоѹгодьно ѥстъ б҃ѹ· добро жѥ ѥстъ никогожѥ нѥ ог҃лати· ни сластънѣ слѹшати оклѥветаваѫшта· (Pastor Hermae. Mandata 2.2 [27.2])
7. аште ли· то и слꙑшѧи повиннъ ѥстъ грѣхѹ клѥвѥтаѫштааго аште вѣрѫ ѥмѥтъ клевѥтанию (Pastor Hermae. Mandata 2.2 [27.2])·
8. вѣровавъи бо· имѣти начьнѥтъ на брата своѥго сь ѹбо· повиньнь ѥстъ грѣхѹ клѥветаѫштааго (Pastor Hermae. Mandata 2.2 [27.2]):
9. Не подобаѥтъ на въсего брата г҃лати чѥсо или мꙑсльѭ обадити и· ѥже ѥстъ клѥта· аште и истина естъ г҃лемоѥ· нъ паче ѹвраштати сѧ отъ оклеветаваѫштааго·
10. Коль лѹкавьна естъ клевѥта· неѹстроимоѥ бѣсованиѥ· николижѥ не ѹмирѧ сѧ· нъ въсегда въ которахъ· и вь сварѣхь живꙑ (Pastor Hermae. Mandata 2.3 [27.3])·
11. Добро ѹбо отъврѣшти ѥсть зьлꙑи квасъ изветъшавъшии и обръзгъшь ръпътаниꙗ и оклѥвѥтаниꙗ· и прѣходити на новоѥ вьмѣшѥниѥ послѹшаниꙗ и благодарьꙗ·
12. Не лѣпо бо ѥстъ намъ подобити сѧ въ пѫстꙑни бꙑвъшиимъ ръпътивомъ· и възг҃ливомъ людѥмъ· нъ пачѥ ꙗко чада сѫшта благодати· Подобимъ сѧ живъшиимь въ благодати с҃тꙑимъ· благослѹшиви· и благодатьни бꙑваѫштѥ·
13. ѱано бо ѥсть о ѡнѣхъ· и гл҃ашѧ на б҃а и рѣшѧ· ѥда вьзможетъ б҃ъ ѹготовати трапезѫ вь пѫстꙑни· и въ дрѹзѣѥмъ· (Пс. 37:19)
14. и възг҃ласте ааронъ· и мариамъ на мосѣа· и рѣсте· еда мосѣѹ г҃ла ѥдиномѹ б҃ъ· (Числ. 12:10)
15. и разгнѣва сѧ г҃ъ на нѣ· сѥ мариамъ прокажѥнъ бꙑстъ· (Числ. 12:10)
16. г҃летъ же и притъчьникъ· нѥ люби оклеветавати да не отъпадеши· (Притч. 20:13) сѣтъ бо крѣпька мѫжѫ свои ѹстънѣ· (Притч. 6:2) А клевѥтивъи ѹстънама· остръпьтаꙗ запьнѥтъ сѧ· (Притч. 10:8)
17. И па(к)· слава мѫжѫ отъвраштати сѧ хѹлъі· А безѹмънъи таковъими обѧзаѥтъ сѧ (Притч. 20:3)
18. И па(к)· мѫжъ клѥветивъ вь мѧтѥжъ свара· (Притч. 26:21)
19. А ижѥ хранитъ ѹста своꙗ и ꙗз҃къ· съблюдетъ отъ пѥчали д҃шѫ своѭ· (Притч. 21:23)
20. и любѧи животъ поштѧдитъ ѹста своꙗ (Притч. 16:17)·
21. И па(к)· ѥжѥ видѣстѥ очи твои г҃ли· (Притч. 25:7) и нѥ припадаи въ сваръ· да нѥ раскаѥши сꙗ напослѣдъкъ (Притч. 25:8)·
22. И иѡвъ дрѹгомъ своимъ гл҃ѥтѥ на мѧ· не стꙑдѧштѥ сѧ налѥжитѥ мънѣ (Иов. 19:3)·
23. Пѣснивъцъ жѥ оклѥвѥтаваѫштааго искрънѧаго своѥго сѥго изгонѧахѹ (Пс. 100:5)·
24. И па(к)· ѹста твоꙗ ѹмножишѧ зълобѫ· и ꙗз҃къ твои съплѣтаашѥ льштѥниѧ (Пс. 49:19)·
25. сѣдѧ на брата своѥго клѥтаашѥ· и на с҃на мт҃ре своѥѧ полагаашѥ съблазнъ (Пс. 49:20)·
26. занѥ възлюби зьлобѫ пачѥ благостꙑнѧ· нѥправъдѹ жѥ гл҃ти правъдѹ· възлюби всѧ г҃лꙑ потопънꙑꙗ· и ꙗзꙑкъ льстивъ (Пс. 51:3–4)·
27. и гл҃ѧи нѥправъдънаа нѥ испрѧвꙗаше прѣдъ очима моима· ибо сѣдошѧ кънѧзи и на мѧ г҃лаахѫ (Пс. 118:23)·
28. Иꙗковъ же ѹчитъ гл҃ѧ· нѥ оклѥветаитѥ себе братиѥ· оклевѥтаꙗи бо брата· и осѫждаѧ брата своѥго· оклевѥтаѥтъ законъ· и осѫждаѥтъ законъ (Иак. 4:11)·
29. И петръ· ̓отъвръгъше ѹбо въсѫ зълобѫ и вьсѫ льстъ и лицемѣриѥ и завидꙑ и въсѧ клѥветꙑ· възненавидимъ ѹбо любии гнъсънꙑи съ врѣдъ клевѥтаниꙗ (1 Петр. 2:1)·
30. да не ѹподобимъ сꙗ клеветивъимъ иѫдѥомъ глѫштѥмъ· съ не нѥ изгонитъ бѣсовъ· тъчьѫ о вѥельзѣволѣ кънⱑзи бѣсъ (Мат. 12:24)·
31. Длъготръпѣливъи жѥ г҃ъ речѥ· аштѥ азъ о веелъзѣволѣ изгонѫ бѣсꙑ· сн҃ове ваши цѣмъ изгонꙗтъ· аштѥ ли дх҃омъ бжьѥмъ изгонѧтъ бѣсꙑ· ѹбо постижѥ на вꙑ цр҃со бж҃иѥ· ѥжѥ бѫди полѹчити въсѣмъ намъ о х҃ѣ зовѫштиимъ нꙑ вь не (Мат. 12:27–28)
32. ѥмѹже слава вь вѣкꙑ вѣкомъ АМИН
ΛΟΓΟΣ ΚΘ'. Περὶ καταλαλιᾶς. HOMILIA XXIX. De detractione.
1. Ἡ καταλαλιὰ καὶ ὁ γογγυσμός, πλησιέστεραι ἀλλήλων εἰσίν· ἀμφότεραι δὲ κλάδος τῆς ἀσυνεσίας.
2. Ὁ μὲν γὰρ γογγυστὴς ἑαυτὸν ὅλλυσιν, ὁ δὲ καταλαλῶν, ἑαυτὸν καὶ τοὺς ἀκούοντας. Βούλεται γὰρ διὰ τῆς καταλαλιᾶς, διατείσαι καὶ ἄλλους, καὶ τῇ ἑαυτοῦ ἀφροσύνῃ συγκοινωνούς ποιήσαι· διστὸν ὄφλημα ἑαυτῷ ἁμαρτίας σωρεύων, καὶ ὑπὲρ ἑαυτοῦ, καὶ τῶν αὐτῷ πειθομένων ὑπεύθυνος γενόμενος.
3. Εἰ γὰρ καὶ ἀκούσωμεν λόγους κακοὺς, ἑαυτοὺς μεμψώμεθα, καὶ μὴ τὸν λαλήσαντα.
4. Πρὸς γὰρ τὴν προαίρεσιν ἡμῶν, καὶ οἱ διακομισταὶ τοῦ λόγου.
5. Οὐ χρὴ οὖν ἐπὶ τοῖς ὑπερχομένοις ἡμῖν θλιβεροῖς, ἄλλους μέμφεσθαι, καὶ καταλαλεῖν, ἵνα μὴ παραρυῶμεν τῆς δικαίας κρίσεως τοῦ προσήκοντος, ἀλλὰ μᾶλλον ἑαυτοὺς μεμψώμεθα.
6. Τοῦτο γὰρ εὐάρεστον τῷ Θεῷ. Καλὸν1 οὖν ἐστὶν ἐπὶ μηδενὸς καταλαλεῖν, μηδὲ ἡδίως2 ἀκούειν3 καταλαλοῦντος (Pastor Hermae. Mandata 2.2 [27.2]).
7. Εἰ δὲ μὴ, καὶ4 ὁ ἀκούων5 ἔνοχος ἔσται6 τῆς ἁμαρτίας τοῦ καταλαλοῦντος, ἐὰν7 πιστεύσῃ8 τῇ καταλαλιᾷ9 (Pastor Hermae. Mandata 2.2 [27.2]).
8. Ὁ γὰρ πιστεύσας10 ἕξει κατὰ τοῦ ἀδελφοῦ αὐτοῦ11 · οὗτος οὖν ἔνοχός ἐστιν τῆς ἁμαρτίας τοῦ καταλαλοῦντος (Pastor Hermae. Mandata 2.2 [27.2]).
9. Οὐ δεῖ γὰρ κατὰ ἀπόντος ἀδελφοῦ λέγειν τι, σκοπῷ τοῦ διαβάλλειν αὐτὸν, ὅπερ ἐστὶν καταλαλιὰ, κἂν ἀληθῆ ᾗ τὰ λεγόμενα· ἀλλὰ μᾶλλον ἀποστρέφεσθαι τὸν καταλαλοῦντα.
10. Ὦ πόσον πονηρά έστιν12 ἡ καταλαλιά, ἀκατάστατον δαιμόνιον13 , μηδέποτε εἰρηνεύσιν, ἀλλὰ πάντοτε ἐν διχοστασίαις κατοικοῦν; (Pastor Hermae. Mandata 2.3 [27.3])
11. Καλὸν οὖν ἐστὶν ἀποθέσθαι τὴν κακὴν ζύμην, τὴν παλαιωθεῖσαν καὶ ἐνοξύσασαν τοῦ γογγυσμοῦ καὶ τῆς καταλαλιᾶς, καὶ μεταβαίνειν ἐπὶ τὸ νέον φύραμα τῆς ὑπακοῆς, καὶ εὐχαριστίας.
12. Οὐ γὰρ πρέπει ἡμῖν ἐοικέναι τῷ ἐν ἐρήμῳ γογγυστῇ λαῷ καὶ καταλάλῳ λαῷ· ἀλλὰ μᾶλλον ὡς τέκνα ὄντα τῆς χάριτος μιμησώμεθα τούς ἐν τῇ χάριτι πολιτευομένους, ἁγίους, εὐήκοοι, καὶ εὐάρεστοι γενόμενοι.
13. Γέγραπται γὰρ περὶ ἐκείνων, καὶ κατελάλησαν τοῦ Θεοῦ, καὶ εἶπον· Μη δυνήσεται ὁ Θεὸς ἑτοιμάσαι τράπεζαν ἐν ἐρήμῳ; (Пс. 37:19)
14. Καὶ κατελάλησαν ̓Ααρὼν καὶ Μαριάμ κατὰ Μωϋσῆ, καὶ εἶπον· Μὴ Μωϋσεῖ ἐλάλησεν ὁ Θεὸς μόνῳ; (Числ. 12:10)
15. Καὶ ὠργίσθη Κύριος ἐπ' αὐτοῖς, καὶ ἰδοὺ Μαριὰμ λεπρῶσα (Числ. 12:10).
16. Λέγει δὲ καὶ ὁ Παροιμιαστής· Μή ἀγάπα καταλαλεῖν ἵνα μὴ ἐξαρθῇς (Притч. 20:13). Παγὶς γὰρ ἰσχυρὰ ἀνδρί, τὰ ἴδια χείλη· (Притч. 6:2) ὁ δὲ ἄστεγος χείλεσιν σχολιάζων ὑποσκελισθήσεται (Притч. 10:8).
17. Καὶ πάλιν· Δόξα ἀνδρὶ ἀποστρέφεσθαι λοιδορίας· ὁ δὲ ἄφρων τοιούτοις ἐμπλέκεται (Притч. 20:3).
18. Καὶ πάλιν· Ανὴρ λοίδορος, εἰς ταραχὴν μάχης (Притч. 26:21).
19. Ὃς δὲ φυλάττει τὸ στόμα αὐτοῦ, καὶ τὴν γλῶσσαν, διατηρεῖ ἐκ θλίψεως τὴν ψυχὴν αὐτοῦ (Притч. 21:23).
20. Καί· Ὁ ἀγαπῶν ζωὴν φείσεται τοῦ στόματος αὐτοῦ (Притч. 16:17).
21. Καὶ αὖθις· Ἃ ἴδον οἱ ὀφθαλμοί σου, λέγε· (Притч. 25:7) μὴ πρόσιπτε εἰς μάχην, ἵνα μὴ μεταμεληθῇς ἐπ ̓ ἐσχάτων (Притч. 25:8).
22. Καὶ ὁ Ἰὼβ τοῖς φίλοις αὐτοῦ· Καταλαλεῖτέ μου, μὴ αἰσχυνόμενοι ἐπικεῖσθαί μοι (Иов. 19:3).
23. Ο δὲ Ψαλμῳδός· Τὸν καταλαλοῦντα λάθρα τὸν πλησίον αὐτοῦ, τοῦτον ἐξεδίωκον (Пс. 100:5).
24. Καὶ αὖθις· Τὸ στόμα σου ἐπλεόνασε κακίας, καὶ ἡ γλῶσσά σου περιέπλεκεν δολιότητας (Пс. 49:19).
25. Καθήμενος κατὰ τοῦ ἀδελφοῦ σου κατελάλεις, καὶ κατὰ τοῦ υἱοῦ τῆς μητρός σου ἐτίθης σκάνδαλον (Пс. 49:20).
26. ̔́Οτι ἠγάπησας κακίαν ὑπὲρ ἀγαθωσύνην· ἀδικίαν, ὑπὲρ τοῦ λαλῆσαι δικαιοσύνην· ἠγάπησας πάντα τὰ ῥήματα καταποντισμού, γλώσσαν δολίαν (Пс. 51:3–4).
27. Καί· Λαλῶν ἄδικα, οὐ κατεύθυνεν ἐνώπιον τῶν ὀφθαλμῶν μου. (Пс. 100:7)» Καὶ· γὰρ ἐκάθισαν ἆρχοντες καὶ κατ' ἐμοῦ κατελάλουν (Пс. 118:23).
28. Ὁ δὲ Ἰάκωβος παραινεῖ, λέγων· ̓Μὴ καταλαλεῖτε ἀλλήλων, ἀδελφοί· ὁ γὰρ καταλαλῶν ἀδελφοῦ, καὶ κρίνων τὸν ἀδελφὸν αὐτοῦ, καταλαλεῖ νόμου, καὶ κρίνει νόμον (Иак. 4:11).
29. Καὶ ὁ Πέτρος· ̓Αποθέμενοι οὖν πᾶσαν κακίαν, καὶ πάντα δόλον, καὶ ὑποκρίσεις, καὶ φθόνους, καὶ πάσας καταλαλιάς (1 Петр. 2:1).
30. Μισήσωμεν οὖν, ἀγαπητοὶ, τὸ μυσαρὸν τοῦτο πάθος τῆς καταλαλιᾶς, ἵνα μὴ ὁμοιωθῶμεν τοῖς καταλάλοις Ἰουδαίοις τοῖς λόγουσιν· Οὗτος οὐκ ἐκβάλλει τὰ δαιμόνια, εἰ μὴ ἐν Βεελζεβούλ, τῷ ἄρχοντι τῶν δαιμονίων (Мат. 12:24).
31. Ο δὲ μακρόθυμος Κύριός φησιν· Εἰ ἐγὼ ἐν Βεελζεβούλ ἐκβάλλω τὰ δαιμονία, οἱ υἱοὶ ὑμῶν ἐν τίνι ἐκβάλλουσιν; Εἰ δὲ ἐν Πνεύματι Θεοῦ ἐκβάλλω τὰ δαιμόνια, ἄρα ἔφθασεν ἐφ' ὑμᾶς ἡ βασιλεία τοῦ Θεοῦ. (Мат. 12:27–28)
32. Αὐτῷ δόξα εἰς τοὺς αἰῶνας. ̓Αμήν.