л҃ ⁘ О ШЪПЪТАНИИ ⁘

1. Пакꙑ шьпътъникъ· и клевѥтьнїкъ· объштъника ѥстѥ срамовьнѹмѹ ѥѫ дѣланиѭ·

2. ибо ѥдино ѥсть обоѫ дѣаниѥ· вь пѫть погꙑбѣльнъи водѧ· мръзъка по истинѣ· отъ б҃а и чл҃къ·

3. гньсь бо· клѥвѥтьнаꙗ· и съпътьнаꙗ живѫшти съ нима· скврънъно и нѥчисто житиѥ ѥѫ сътварѧѥть·

4. нѥ прѣбꙑваѥмъ ѹбо въ ѿрѥчѥнѣемь   семь и нѥправѥдьнѣмъ житьи· да нѥ обрѧштемъ сѧ врази къ ѥдиноплѥмѥниѫ·

5. Ꙁаповѣдаѥть и законъ· нѥ приѥми слѹха сѹѥтьна· нѥ сѧди съ нѥправъдивомь бꙑти съвѣдѣтель нѥправьдьнъ (Изх. 23:1)·

6. въсъ г҃лъ зьль· мръзостъ г҃ю ѥстъ (Втор. 17:1)·

7. И прѣмѫдростънъ ижѥ соломонъ рече· шьпътьника и дьвоꙗзꙑчьника достоити клѧти· многꙑ бо погѫбиль мирънѹѫшта (Сир. 28:15)·

8. И па(к)· ꙗз҃къ обоитивъ многꙑ   подвижалъ· и слѹшаꙗи ѥго· не обрѧштеть покоꙗ (Сир. 28:16, 10)·

9. И па(к)·ꙗзва ѧзꙑча съкрѹшаетъ кости· съмръть бо люта съмрътъ ѥго (Сир. 28:10)·

10. Про(к) жѥ амбакѹмъ· мѫжи миръници твои положишѧ сѣть подь тоѫ (Авд. 7)·

11. И иѥремиꙗ речѥ· стрѣла ꙗзвⱑшти ꙗз҃къ ихъ· льстиви г҃ли ихъ (Иер. 9:8)·

12. Дв҃дъ жѥ ѹставити ꙗ хотѧ вражьдованиꙗ сѥго· запрѣштаѥтъ гл҃ѧ· покои ꙗз҃къ свои отъ зьла· и ѹстънѣ свои нѥ гл҃ати льсти (Пс. 33:14)·

13. вѣдꙑ жѥ ихъ жѥстотѫ вольнѫѭ·   приводитъ· гроба отъвръста грътань ихъ· ꙗз҃кꙑ своими льштаахѫ· сѫди имъ б҃ѥ (Пс. 5:10–11)· занѥ ꙗдъ аспидьнъ подь ѹстънами ихъ (Пс. 139:4)·

14. на мꙗ бо шъпътаахѫ вьси врази мои· на мѧ помꙑшлѧахѫ зълаа м꙽нѣ (Пс. 40:8)· слово законопрѣстѫпьно възложиша на мѧ (Пс. 40:9)·

15. нъ да облѣкѫтъ соблꙑгаѫштеи мѧ въ срамъ· и одѥждѫтъ сѧ ꙗко одѥждѥѫ стѹдомь своимъ (Пс. 108:29)·

16. и молитъ сѧ г҃лѧ· г҃и избави дш҃ѫ моѫ отъ ѹстънъ нѥправъдьнъ и отъ ꙗз҃ка льстива (Пс. 119:2)

17.   нъ и мѧ самого отъ таинъ моихъ очисти мѧ· и отъ тѫждиихъ поштꙗди раба своѥго да нѥпорочънъ бѫдѫ (Пс. 18:13–14)·

18. И притъчъникъ заповѣдаѥтъ г҃лѧ· нѥ прослови шьпьтъникъ· мѫжъ бо скрѣнивъ· въпадѥтъ въ зъло (Сир. 5:16–18)·

19. И па(к)· съмрьть и животъ въ рѫцѣ ꙗзꙑчи· дръжаштѥи жѥ и сънѣдѧтъ плодꙑ его (Притч. 18:21)·

20. и иꙗковъ аштѥ кьто мънитъ сѧ въ васъ вѣрънъ сꙑ· нѥ въхлаштаꙗ ѧзꙑка своѥго· нъ лъстѧ ср҃це своѥ·   сѥго сѫѥтъна вѣра (Иак. 1:26)·

21. и приводитъ· сѥ коликъ огнъ коликѹ грамадѹ съжизаѥтъ·

22. и ꙗз҃къ огнь лѣпота неправъдѣ (Иак. 3:5) ꙗз҃къ ѹтварѧѥтъ сѧ въ ѹдѣхъ нашихъ скврънѧи въсѥ тѣло нашѥ и палꙗ коло родъства нашѥго (Иак. 3:6)·

23. и ꙗвѣ ꙗко тѣло живота нашѥго· житиѥ чл҃че коло ѥстъ обраштаꙗ сѧ· и опалѧѥмо отъ гѥѥннꙑ·

24. Бѣжимъ ѹбо братиѥ шьпътаниꙗ да не лишить насъ породꙑ· И прѣпроводитъ нꙑ въ геѥннѫ огньнѫѫ·

25.  Пошьпътавьши бо змии· изгъна ѥв꙽гѫ ис породꙑ·

26. ꙗкоже ѥтѥръ прѣмѫдръ рѥчѥ· Бл҃жнъ ижѥ ꙗз҃комъ нѥ поплъзѥ сꙗ (Сир. 14:1)·

27. И па(к)· блажѥнъ ижѥ сꙗ ѹкрꙑ отъ лица ꙗзꙑча (Сир. 14:1)·

28. и поплъзѥньѥ отъ тьлъ лѹчѥ· нѥже отъ ꙗз҃ка (Сир. 20:18)·

29. И павлъ· ѥда како въ васъ ръвъньꙗ· завидꙑ· ꙗрости· рети· клѥвѥтꙑ· шьпъти· гръдꙑнѧ (2 Кор. 12:20)· и прочаа·

30. г҃ъ жѥ рѥчѥ· добръи чл҃кь отъ добрааго съкровишта ср҃ца своѥго износитъ доброѥ·  и зьлъи чл҃къ· отъ зьлааго съкровишта ср҃ца своѥго· излагаѥтъ зьлаꙗ· отъ избꙑтъка бо ср҃ца· гл҃ѫтъ ѹста (Мат. 12:34–35)·

31. б҃ѹ жѥ нашѥмѹ бесъмрътънꙋмѹ слава вь вѣкꙑ вѣкомь АМИН

 

ΛΟΓΟΣ Λ'. Περὶ ψιθυρισμοῦ. HOMILIA XXX. De susurratione.

1. Πάλιν ὁ ψίθυρος καὶ ὁ κατάλαλος κοινωνοὶ ὑπάρχουσιν τῆς αἰσχίστης αὐτῶν ἐργασίας.

2. Καὶ γὰρ μία ἐστὶν ἀμφοτέρων ἡ πρᾶξις εἰς ὁδὸν ἀπωλείας ἀπάγουσα· στυγητὴ ὄντως παρὰ Θεοῦ καὶ ἀνθρώποις.

3. Τὸ γὰρ ἄγος τῆς καταλαλιᾶς καὶ τοῦ ψιθυρισμού, συμβιοτεύον αὐτοῖς, ἐσπιλωμένην καὶ ἀκάθαρτον τὴν πολιτείαν αὐτῶν ἀποδείκνυσιν.

4. Μὴ οὖν ἐπιμείνωμεν τῇ ἀπηγορευμένῃ ταύτῃ καὶ ἀθεμίτῳ διαγωγῇ, ἵνα μὴ εὑρεθῶμεν ἄσπονδοι πρὸς τὸ ὁμόφυλον.

5. Διαγορεύει δὲ καὶ ὁ νόμος· Οὐ παραδέξῃ ἀκοὴν ματαίαν· οὐ συγκαταθήσῃ μετ' ἀδίκου γενέσθαι μάρτυς ἄδικος (Изх. 23:1).

6. Πᾶν ῥῆμα πονηρὸν, βδέλυγμα Κυρίῳ ἐστίν (Втор. 17:1).

7. Ὁ δὲ σοφώτατος Σολομών φησιν· Ψίθυρον καὶ δίγλωσσον καταρᾶσθαι ἄξιον· πολλοὺς γὰρ ἀπώλεσαν εἰρηνεύοντας (Сир. 28:15).

8. Καὶ αὖθις· Γλῶσσα δισσή πολλοὺς ἐσάλευσεν· ὁ προσέχων αὐτῇ οὐ μὴ εὕρῃ ἀνάπαυσιν (Сир. 28:16, 10).

9. Καὶ πάλιν· Πληγὴ γλώσσης, συντρίβει ὀστᾶ (Сир. 28:10)· θάνατος γὰρ πονηρὸς, ὁ θάνατος αὐτῆς (Сир. 28:24).

10. Ὁ δὲ προφήτης ̓Αμβακούμ· Ἄνδρες εἰρηνικοί σου ἔθηκαν ἐνέδραν ὑποκάτω σου (Авд. 7).

11. Καὶ ὁ Ἱερεμίας φησίν· Βολὶς τιτρώσκουσα, ἡ γλῶσσα αὐτῶν. Καὶ δόλια τὰ ῥήματα αὐτῶν (Иер. 9:8).

12. Ὁ δὲ Δαυΐδ, βουλόμενος ἀποστῆναι αὐτοὺς τῆς δυσμενίας ταύτης, παραγγέλλει λέγων· Παῦσον τὴν γλῶσσάν σου ἀπὸ κακοῦ, καὶ χείλη σου, τοῦ μὴ λαλῆσαι δόλον (Пс. 33:14).

13. Εἰδὼς δὲ αὐτῶν τὸ ἀπηνὲς τῆς γνώμης, ἐπάγει · Τάφος ἀνεῳγμένος ὁ λάρυγξ αὐτῶν, ταῖς γλώσσαις αὐτῶν ἐδολιοῦσαν, κρίνον αὐτοὺς ὁ Θεὸς (Пс. 5:10–11), ὅτι ἰὸς ἀσπίδων ὑπὸ τὰ χείλη αὐτῶν (Пс. 139:4).

14. Κατ' ἐμοῦ γὰρ ἐψιθύριζον πάντες οἱ ἐχθροί μου (Пс. 40:8), κατ ̓ ἐμοῦ ἐλογίζοντο κακά μοι· λόγον παράνομον κατέθεντο κατ ̓ ἐμοῦ (Пс. 40:9).

15. Αλλ' «Ἐνδυσάσθωσαν οἱ ἐνδιαβάλλοντές με, ἐν τροπήν·» Και· Περιβαλλέσθωσαν, ὡς διπλοΐδα, αἰσχύνην αὐτῶν (Пс. 108:29).

16. Καὶ ἐπεύχεται λέγων· Κύριε, ῥῦσαι τὴν ψυχήν μου ἀπὸ χειλέων ἀδίκων, καὶ ἀπὸ γλώσσης δολίας (Пс. 119:2).

17. Ἀλλὰ κἀμὲ αὐτῶν, Ἀπὸ τῶν κρυφίων μου καθάρισόν με, καὶ ἀπὸ ἀλλοτρίων φεῖσαι τοῦ δούλου σου, ἵνα ἄμωμος γένωμαι (Пс. 18:13–14).

18. Καὶ ὁ Παρομιαστὴς ἐντέλλεται λέγων· Μή κληθῇς ψίθυρος, καὶ τῇ γλώσσῃ σου μὴ ἐνέδρευε (Сир. 5:16–18)· μολύνει γὰρ τὴν ἑαυτοῦ ψυχὴν ὁ ψίθυρος. ̓Ανὴρ γὰρ εὐμετάβολος γλώσσῃ, ἐμπετεῖται εἰς κακά (Притч. 17:20).

19. Καὶ πάλιν· Θάνατος καὶ ζωὴ ἐν χειρὶ γλώσσης· οἱ δὲ κρατοῦντες αὐτῆς, ἔδονται τοὺς καρποὺς αὐτῆς (Притч. 18:21).

20. Καὶ ὁ Ἰάκωβος· Εἴ τις δοκεῖ θρήσκος εἶναι, μή χαλιναγωγῶν γλῶσσαν αὐτοῦ, ἀλλ' ἀπατῶν καρδίαν αὐτοῦ, τούτου μάταιος ή θρησκεία (Иак. 1:26).

21. Καὶ ἐπάγει· «Ἰδοὺ ἡλίκον πῦρ ἡλίκην ὕλην ἀνάπτει.»

22. Καί· Ἡ γλῶσσα πύρ, ὁ κόσμος τῆς ἀδικίας (Иак. 3:5). - Ἡ γλώσσα  καθίσταται ἐν τοῖς μέλεσιν ἡμῶν, ἡ σπιλοῦτα ὅλον τὸ σῶμα, καὶ φλογίζουσα τὸν τροχὸν τῆς γεννήσεως (Иак. 3:6).

23. Εὔδηλον ὅτι τὸν χρόνον τῆς ζωῆς ἡμῶν. Ὁ γὰρ βίος τοῦ ἀνθρώπου, τροχὸς ὑπάρχει ἀνακυλιόμενος, καὶ φλογιζόμενος ὑπὸ τῆς γεέννης. (срв. Иак. 3:6)»

24. Φύγωμεν οὖν, ἀδελφοὶ, τὸν ψιθυρισμὸν, ἴνα μὴ στερήσῃ ἡμᾶς τοῦ παραδείσου, καὶ παραπέμψῃ εἰς τὴν γέεννὰν τοῦ πυρός.

25. Ψιθυρίσας γὰρ ὁ ὄφις, ἐξέβαλεν τὴν Εὔαν ἐκ τοῦ παραδείσου·

26. καθώς τις Σοφός φησίν· Μακάριος ὃς ἐν γλώσσῃ οὐκ ολίσθησεν (Сир. 14:1).

27. Καὶ πάλιν· Μακάριος ὁ σκεπασθεὶς ἀπὸ προσώπου γλώσσης (Сир. 14:1),

28. Καί· Ὀλίσθημα ἀπὸ ἐδάφους μᾶλλον ἢ ἀπὸ γλώσσης (Сир. 20:18)

29. Καὶ ὁ Παῦλος· Μήπως ἐν ὑμῖν ἔρεις, ζῆλος, θυμὸς ἑριθεῖαι, καὶ καταλαλιαί, ψιθυρισμοὶ, φυσιώσεις (2 Кор. 12:20) καὶ τὰ ἑξῆς.

30. Ὁ δὲ Κύριός φησιν· Ὁ ἀγαθὴς ἄνθρωπος ἐκ τοῦ ἀγαθοῦ θησαυρού της καρδίας αὐτοῦ προσφέρει τὸ ἀγαθόν· ὁ δὲ πονηρὸς ἄνθρωπος ἐκ τοῦ πονηροῦ τῆς καρδίας αὐτοῦ ἐκβάλλει τὰ πονηρά. Ἐκ γὰρ τοῦ περισσεύματος τῆς καρδίας τὸ στόμα λαλεῖ (Мат. 12:34–35).

31. Αὐτῷ ἡ δόξα εἰς τοὺς αἰῶνας. ̓Αμήν.