Антиох
За преподобни Антиох и неговите Пандекти
Антиох от Палестина (Ἀντίοχος ὁ Μοναχός), известен също като Антиох монаха или монаха Антиох, е християнски монах и писател от VII в. Смята се, че е роден в края на VI век в село Медосага близо до Анкира (днес Анкара, Турция). Приел е постриг в Аталинския манастир в Анкира, след това преминава в лаврата на прп. Савa Освещени близо до Йерусалим, където се подвизава до смъртта си.
Той става свидетел на персийското нахлуване в Палестина през 614 г. и клането на четиридесет и четирима от неговите другари от бедуините. През 619 г., пет години след завладяването на Светата земя от Хосров II Парвиз, Анкира е превзета и унищожена от персите, което принуждава монасите от съседния манастир на Аталина да го напуснат и да бродят от място на място. Те, разбира се, не можели да носят много книги със себе си. Затова техният игумен, Евстатий, помолил приятеля си Антиох да състави кратко извлечение от Свещеното Писание и светите отци за тяхна полза.
В отговор на тази молба Антиох написва около 620 г. едно произведение, известно като Πανδέκτης τῆς ἁγίας Γραφῆς (Пандекти1 на Свещеното писание), в 130 глави. Тази книга е предназначена за монаси, лишени от възможността да използват библиотеката на манастира в резултат на нахлуването на персите. Представлява тематичен сборник от проповеди, морални изречения, извлечени от Писанието и от ранните църковни писатели (например за вярата, за монашеството, за Царството Небесно, за молитвата, за поста и т.н.). В сборника е поместенa и молитва, в която се разказва за нещастията, които са сполетяли Йерусалим след персийското нашествие. В нея Антиох моли Божията милост да излекува многото болести на Светия град. Във встъпителната глава на Пандектите се говори за упоменатото мъченичество; последната глава съдържа списък на еретиците от Симон Маг (I век) до последователите на монофизитите на Севир Антиохийски (456/465 – 538). Книгата е от особена стойност за ранната старобългарска и славянска култура, защото съдържа най-старинните по език извлечения от Стария Завет, както и откъси от незапазени произведения (на Поликарп Смирненски, Климент Римски, Ерм).
През X век този труд е преведен в България на старобългарски език. Най-старият славянски препис, въз основа на който е направено и това електронно издание, е старороруски от XI в. (ГИМ Воскр. № 30); значителна част от текстa е съхранена в сборник от XII — началото на XIII в. (РГБ. Троиц. № 12). Най-старите сръбски преписи са от XIV в. (Хил. ман. 475; ÖNB Cod. slav. 12). Много поучения от него попадат в Пролога, молитвата от глава 19 влиза в чина на великото повечерие (И даждь намъ владыко на сънъ грѧдѫщии покои тѣла и доуши), молитвите от глави 84 и 85 – сред молитвите, четени след 3-та и 12-та катизма на Псалтира. „Пандектите“ на Антиох са издадени в гръцко-латински версия в Patrologia, series graeca (т. 89).
Предполага се, че Антиох е същият човек като савайския монах Стратегий, който е написал разказ за завоюването на Йерусалим от Сасанидите. Това не е доказано. Умира около 630–635 г. В редица гръцки синаксари под 24 декември е отбелязана паметта на преподобни Антиох. Под тази дата във Великите Чети минеи на митрополит Макарий (1482–1563) е поместен целият текст на Пандектите.
Вж. също За проекта.