Зографската грамота е хрисовул на цар Иван Александър. С него българският цар, със съгласието на византйския император Йоан V Палеолог, дарява на Зографската света обител селото Хантак в поречието на Долна Струма, тогава в границите на Византия. Грамотата е написана на пергамент с размер 63x36 см. с полуустав. Златният печат липсва, но документът е добре запазен.
Последно издание: Pavlikianov 2014: 330 – 337
Сигнатура в Зографската света обител: 1.12.7.
Е҆́лма оу҅бо быстъ мановение б҃а ѡц҃а и҆ г҃а нашего і҆ис҃ѹ хрїста, ходатаиствомъ сѫщыѫ и҆ истиньныѫ
прѣчистыѫ и҆ прѣбл҃гословеныѫ влⷣчцѫ и҆ бг҃ородителницѫ, на ст҃ѣи горѣ а҆́ѳѡнстѣи еже быти
въ неи пристанище спс҃ениѹ въсѣкои҆ дш҃и хрїстианⸯстѣи паче же православнѣи҆, и҆ съ оусръдиемъ прѣ-
бѣгаѫщѻи въ неи· є҆ѫ҆же ради вины, и҆ въздвигошѫ трѹдолюбезнѣ мноꙃи, дѡмовы ст҃ыѫ вели-
5 кы и҆ дивны· цр҃ие блг҃очестивии· и҆ бѡголюбивии вельмѫже. и҆ прѣподобнии и҆нѡ́ци. и҆ оукрасї-
шѫ и҆ ѡ҆бѡгатишѫ въсѣко· камениемъ мнѡгѻцѣннымъ и҆ биср҃ѡмъ златом же, и҆ срєбрѡ-
мъ и҆ има́нⸯми и҆ инѣми правдами мнѡгыми, движимыми и҆ недвижимыми. є҆же быти въ
довѻ́льство и҆ изꙿѻбїлие сѫщимъ и҆ прѣбываѫщиимъ въ таковыихъ въсечестныи҆хъ и҆ бж҃естⸯвъ-
ныи[хъ] дѡмовѻхъ, поѫ҆щихъ и҆ славѧщихъ є҆дїного бг҃а въ трои́ци савимагѻ, и҆ прѣчистѫѫ и҆ въсє-
10 пѣтѫѫ є҆го матере· поминати же и҆ правѻславныѫ и҆ хрїстѻлюбивыѫ и҆ приснѻпамѧтныѫ цр҃ѧ,
и҆ прочѧѫ блаженыѫ ктиторы и҆ въсѣкъ рѡдъ хрїстианскы· и҆бо, не ѿ є҆дїнѻгѻ рѡда тъчиѫ и҆ли
ѿ двою̑, ѻ҆брѣтаѫт сѧ въ тѻмъ ст҃ѣмъ мѣстѣ зда́теле, нѫ̏ пѻнеже ѻ҆бьщее сп҃сение въ немъ є҆стꙿ
и҆́скаѫ҆щиимъ ѥ̏, ѻ҆бⸯще бѡ̏ быстъ и҆ мѣстѻ благовѻльствѹѫщиимъ· тѡ́го ради, и҆ ѻ҆брѣта-
ѫ҆т сѧ зданиа ѿ въсѣкѻгѻ рѡда и҆ ѧзыка правсѻлавнагѻ· є҆же сѫтъ пръвѣе и҆ изрѧднѣи́шеє,
15 гръци· блъгарє· потѡм же, сръбъє̏· рѹсси· и҆́вере· въсѣкъ же и҆матъ памѧть протї-
вѫ свѻе҆мѹ потрѹждениꙋ, паче же ръвениѹ. въ нихъ же ѻ҆брѣтае҆т сѧ и҆ бѻжестъвныи и҆
въсечестныи дѡмъ, є҆же въ и҆мѧ пѻчитае҆мыи, ст҃агѻ и҆ славнаа́гѻ велїкѻмѫченїка и҆
пѻбѣдѻнѻсца геѡргїа, и҆ нареченныи зѡгра̀фѡвъ· съ́и ѹ́бѡ, издавна прѣдръжимъ є҆-
стъ ѿ правѻслав̾ныи҆хъ и҆ благѻчестивыхъ и҆ хрїстѻлюбивыихъ цр҃ии блъгарскыи҆хъ, дѣдъ
20 и҆ прѣдѣдъ цртⷭ҇ва ми и҆ прилагали сѫтъ и҆ крѣпили къждѻ и҆хъ, є҆ликѻ бл҃гѻвѻлилъ є҆сть,
даже и҆ дѻ црⷭ҇тва нашегѻ, ѻ своеи памѧти. ѿнелиже пакы благѻизволилъ е҆стъ г҃ъ бг҃ъ мо-
и і҆с҃ хсꙿ милостиѫ и҆ хѻдатаи҆ствѻмъ прѣчистыѫ є҆го мт҃ере· и҆ посади мѧ на прѣстолѣ
блъгаръскагѻ црⷭ҇тва є҆же є҆стъ дѣдни, и҆ прѣдни црⷭ҇тва ми, прилагааше и давааше и црⷭ҇тво1
ми є҆лїкѻ по силѣ въ въсѣ врѣмена свѻа· нѫ̏ та̏ въсѣ, ни въ что же въмѣнѣа҆хѫ сѧ црⷭ҇твѹ ми,
25 противѫ и҆ какѻ и҆мааше желание и҆ пѻпечениє и҆ ревноваше ꙃѣлѡ дн҃ъ и҆ нощъ прѻмы-
шлѣѫ какѻ и҆ кѻе҆ѫ вещиѫ лѝ дѣлѻмъ изъѡбрѣсти и҆ пѻдати тѻ́мѹ въсечестноѡмѹ дѡ́-
мѹ ст҃го и славнагѻ великѡмѫченїка пѻбѣдѻнѻ́сца геѡ́ргїа, дѻстѻа́нїє нѣкоє,
недвижимѻ и҆ неѿемлемо· и҆ понеже ꙋбо ѻ҆брѣтааше сѧ ѿнѫдъ въ дръжавѣ гръчестѣ
и҆ на стримѡнѣ сѐлѻ зѡвомѡе ха́нтакъ. и҆ бѣше ѻ семъ прѣдъвѣдѻмѻ црⷭ҇твѹ ми· ꙗ-
30 кѻ и҆скѻмѻ бысть мнѡгажⷣи ѿ мнѡгыхъ прѣжде сегѻ врѣмене· и҆скахѫ бѡ̏ таковѻе се-
лѡ и҆ цр҃ие бывшиї прѣжде насъ и҆ кралїе и҆ подаваахѫ и҆ мнѡго ты́сѧща, и҆ не спѻдѻбишѫ
сѧ поѭтї є· бѣше же ꙋбо се̏, ꙗ҆ко мнит сѧ съмѻтрение ст҃гѻ· Нинѣ оу҆бѡ црⷭ҇тво ми поне-
же прилежааше таковое селѡ къ достѻанїѹ то́го въсечестнаго дѡма ст҃аго и҆ славнааго вє-
ликѡмч҃нїка и҆ побѣдоносца геѡргӥа, прѣложивъ на щедрѡты бж҃иѫ и҆ прѣчистыѫ е҆гѻ
35 матере· и҆ на хѻдатаитвѻ и҆ пѻмощь ст҃аго, ѥще же и҆ на и҆стиннѫѫ и҆ нелицемѣрнѫѫ
любѻвъ е҆же имѣше црⷭ҇тво ми съ прѣвысокыи҆мъ цр҃емъ гръцкыимъ възлюбенымъ бра-
томъ и҆ сватомъ црⷭ҇тва ми киръ а҆ндрѻнїкѻмъ палеѻлогѻмъ даже и҆ дѻ съмр҃ти е҆гѻ̑· и҆ по
съмр҃ти е҆гѻвы пакы, не измѣни сѧ црⷭ҇тва ми любѡвъ· Нѫ паче оусоубоуби (!)2 тѫ̏ и҆ на сн҃а є҆го,
прѣвысокаго цр҃ѣ гръкѡмъ калѻі҆ѡанна палеѻлѻга· възлюбенагѻ а҆непсеа и҆ свата црⷭ҇тва
40 ми· ҆Єго же дѣлꙿма, и҆ дръзновениє҆мъ посла къ немѹ црⷭ҇твѻ ми и҆ проси е́мѹ такѻвѻ-
е селѻ зовѻмѻе хантакъ на имѧ ст҃аго и҆ славнагѻ великѡмч҃нїка и побѣдонѻсца геѡ́р-
гїа, є҆же и҆ быстъ абїе без въсѣкѻгѻ прѣкѻслѻвїа и҆ прѣрѣканиа паче же съ любовиѫ. И пода-
де таковое селѡ зовомое хантакъ въ вѻли црⷭ҇тва ми· имже ѻбразомъ проси е҆ црⷭ҇тво ми· не
нѫждно нѣкакѻ ни прикрывено, нѫ҆ по любови· и҆ ꙗ҆ко блг҃ѻчестивъ и҆ прѣвысокъ цр҃ъ, вънѧ-
45 тъ и҆ подаде такѻвѻе селѻ съ въсѣмъ прилежаниемъ и правдами егѻ, блг҃оволенїемъ свои-
мъ въ слѹхъ и҆ ꙗвленїе въсего цртⷭ҇ва е҆гѻ, и҆ съ златопечатнымъ словѡмъ црⷭ҇тва е҆го, е҆же быти
неѿстѫпимѻ и҆ неѿемлемѡ, ѿ вьсечестнагѻ прѣбываниа стг҃ѡ и славнагѡ велїкомⷱ҇нка
и҆ побѣдоносца геѡ҆ргїа· прошениа ради и҆ хѻтѣниа црⷭ҇тва ми· Ѥ҆́ще же и҆ ѻ пѧтьдесѧтихъ
перпирѣхъ е҆же задѣваахѫ стѧжаниѡмь тѻ́го въсечестнаго прѣбываниа и҆ взимаахѫ
50 ради житарьства и҆ горнины и҆ градоꙃиданиа, и тыѫ повелѣ ѿсѣщи сѧ и҆ не взи-
мати сѧ ни до єдїноѫ чѧты, донелиже бѫдетъ и прѣбываетъ въсечестныи дѡмъ реченыи·
И҆ понеже такѻвѻмѹ и҆ издавна желае҆момѻу и҆ добрѻѡ̑мѻу прошенїѻу спѻдѻби сѧ приѧти црⷭ҇тво3 мⷩ҇·
Благоизволи и҆ црⷭ҇твѻ ми· и҆ издаватъ настоѫщее златопечатное СЛО́ВѠ црⷭ҇тва ми· и҆мже
и заповелѣватъ црⷭ҇тво ми· и҆мѣти и҆ ѻ҆бъдръжати ꙗ҆вленнѻѡмѹ монастирю црⷭ҇тва ми рече
55 нное҆ селѡ, ха́нтакъ, бес крамолы весма непотъкновенно и҆ непокѻлѣблемо и неѿемлемѻ·
съ въсѣкымъ прилежанїемъ и҆ прибыткѻмъ е҆гѻ· ҆Ѥще же и҆ не задѣвати сѧ стѧжаниѡмъ
тѻгѻ въсечестнагѻ монастирѣ за пѻдаание реченныимъ пѧтьдесѧтимъ перпирѣмъ, ѧ́-
же даваахѫ ради житарства и҆ горнины и҆ градѻꙃиданиа· понеже ѿпрѻси и҆ сихъ црⷭ҇тво
ми, ꙋ прѣвысѻкаго цр҃ѣ гръческаго калѻі҆ѡа́нна палеѻлѡга, възлюбенагѻ а҆неѱеа и҆
60 сва́та црⷭ҇тва ми· и҆ такѻ и҆матъ быти непѻтъкнѻвенно, крѣпѻстиѫ и҆ силѡѫ настѻ-
ѫщагѻ златѻпечатнагѻ СЛО́ВА црⷭ҇тва ми· и҆ да ѻ҆бладѹѫ҆тъ и ѡбъдръжѧтъ прѣ-
пѻдѻбнии і҆нѡци е҆же въ ѻградѣ ст҃аго и славнаго великѡмѫченика и побѣдонѻ-
сца геѡргїа, наⷣ реченныимъ селѡмъ бес крамолы весма непѻтъ[к]нѻвенѻ и незыблемо,
съ въсѣмь прилежѣниемъ и҆ прибыткѻмъ є҆гѻ· ѻ҆баче ни задѣвати ктѻ стѧжанїѡ-
65 мъ тѻго въсечестнагѻ монастирѣ за подаание пѧтьдесѧтимъ перпирѣмъ· пѻ-
неже ꙗ҆ко вышеꙗвленнѻ быстъ, ѿпроси ихъ црⷭ҇тво ми съ прочими прошении свѻи-
ми· И҆ оувѧза· и҆ оутвръди· и҆ ѹкрѣпи· блг҃овѻление҆мъ ба҃ ѡ҆́ца̀ и҆ га҃ нашегѻ і҆исѹ́ хрїста·
и҆ ходатаиствомъ прѣчистыѫ бц҃ѫ· и҆ пѻмѻщиѫ ст҃го и҆ славнагѻ великѡмч҃нїка и҆ по-
бѣдѻнѻсца, геѡ́ргїа, є҆ликѻ пѻ силѣ· пѻнеже да приѻбрѧщет сѧ и҆ црⷭ҇тво ми въ тѻмꙿ
70 ст҃омъ мѣстѣ, ꙗ҆коже и прѻчии҆ правѻславнии и блг҃ѻчестивни цр҃ие, дѣди и прѣдѣдї
црⷭ҇тва ми· тѻ́го бѻ ради и҆ быстъ зла́топечатнѻе СЛО́ВА црⷭ҇тва ми и҆ посланѻ
быстъ· мцⷭ҇а мартїа· на всѣкѻ ꙋтвръждение извѣстое· в лѣто ҂ѕ҃.ѡ҃ н҃. і҆ндїктї-
ѡ́ны десѧтиѫ· въ неже и наша благѻчестиваⷶ҇ и· бг҃опронареченнаа, назнамена дръжава, †
† Ї҆Ѡ҃ ВЪ ХА҃ БА҃ ВѢРЕНЪ ЦР҃Ь И САМѠДⷬЬЖЕЦꙿ ВСѢМЪ БЛꙿГАРѠМ· ҆АЛЕѮАНⷣРЪ † 4