Синтактичен инфинитив в албанския език?
Анна Капитанова
Една от основните особености в глаголната система на балканските езици е постепенното изчезване на инфинитива и заместването му главно с подчинителни конструкции. Инфинитивът е нелична глаголна форма, той не изразява нито време, нито лице, нито число, неутрален е по отношение на модалността. В състава на изречението граматичните категории на инфинитива се определят от тези на управляващия глагол (в гегийски: Shkuam në universitet me ba provim. Отидохме в университета, за да положим изпит.), а при номинална употреба той получава граматичните характеристики, присъщи на името (рум. o cântare- пеене; гр. το φαγί- ядене <φαγεῖν). Що се отнася до синтактичните връзки инфинитивът като изначална, основна форма на глагола, може да управлява подлог, различен от този в главното изречение (алб.“Erdhi koha për të kryer punën.”Дойде време да свършим работата).
В български и гръцки инфинитивните форми са силно ограничени и нямат инфинитивна употреба. Отрицателни заповедните форми в българския от типа недей плака (срв: недей да плачеш) показват съкратен инфинитив. В румънски инфинитивът е най- жизнен, а състоянието му в албанския е белег на една от главните езикови отлики между тоскийския и гегийския.
Основните два типа конструкции, заместващи инфинитива в езиците от БЕС са: подчинително наклонение в албански, гръцки и румънски, в български – да-изречения, с еквивалент на конюнктив, и индикативни конструкции, въведени от съюзите që, se, ότι, πως, που, că, cum, dacă, de, че, що. За балканския характер на явлението се съди и от факта, че подобно разграничение в сърбохърватски не се прави (Асенова, Петя. Балканско езикознание. Велико Търново, Фабер, 2002: 149, 150).
Алб. Nuk mund të gjesh thesar më i madh se ky. Не можеш да намериш богатство по- голямо от това. Dihet se Toka rrotullohet rreth diellit. “Знае се, че Земята се върти около слънцето.”
Аз не съм чул да има война. Той разбра, че жената на мечтите му съществува
Гр. Θες να βρείς εργασία; Искаш ли да намериш работа? Ξέρω ότι δεν ξέρω τίποτα. Знам, че нищо не знам.
Рум: El vrea să meargă la munte. Той иска да отиде на планина. Pretinde că/să ştie. Претендира, че/да знае.
При сравнение на флексиите в конюнктив със същите в индикатив става ясно, че в албанския формалната разлика засяга само 2 л. ед.ч. срв. инд. luan/ кон. të luash и 3 л. ед.ч. срв. инд. luan/ кон. të luajë, а в румънския – 3 л. ед. и мн.ч. срв. инд. lucrează/ кон. să lucreze и инд. lucrează/ кон. să lucreze, но не при всички глаголи (виж ştie). В резултат на фонетичния развой на гръцкия език формите на двете наклонение са се изравнили. Изразител на конюнктивната модалност тук не е флексията, а подчинителния съюз (така, както е и в българския), на базата на което може да заключим, че става въпрос за един аналитичен конюнктив.
В сърбохърватския заместването на инфинитива се среща главно в тези говори, които са имали контакт с останалите балкански езици. Такива са говорите по река Тимок до Призрен и тези в Банат. Заместването на инфинитива чрез конструкции с личната форма на глагола, предшествани от съюза да се забелязват и в други сръбски говори, но не и в хърватските. (Demiraj, Shaban. Gjuhësi ballkanike. Shkup, Logos- A, 1994: 151, 152). Тук трябва да се отбележи, че за разлика от езиците от БЕС, при които върху подчинителния съюз пада изразяването на модалността, т.е. να, да, să, të стават съставни части от глаголната форма, то в сърбохърватския да запазва свързващата си функция в рамките на изречението и не губи своята подвижност, т.е. не е задължително залепването на съюза да до глаголната форма.
Румънският е балканският език, в който инфинитивът е най-жизнен. Като цяло може да се твърди, че заместването на инфинитива е било най- силно в южните румънски говори, т.е. в арумунски, мегленорумунски и южен дакорумънски. А в истрорумънски инфинитивът е запазен под хърватско влияние. В северните и западните дакорумънски говори инфинитивът e най-жизнен. В дакорумънския инфинитивът е запазен в конструкции, които се въвеждат след глаголите като a putea, a vrea. Пр. nu pot dormi, срв. nu pot să dorm (не мога да спя) и voi face, срв. o să fac (ще правя). Засвидетелствани са форми от Иванеску като ştie cînta срв. ştie să cânte (може да пее). Заместването на инфинитива с помощта на личните форми на подчинително наклонение, предшествани от граматичната морфема să, е започнало преди XVI в (Demiraj, Shaban. Gjuhësi ballkanike. Shkup, Logos- A, 1994: 153).
Интересен е фактът, че междувременно в румънски и албански се развива и другa форма със значение на инфинитив. Става дума за конструкциите със супин или минало страдателно причастие, предшествани от предлозите de, pentru и съответно в албански për të. Срв. pentru scris и për të shkruar (за писане) или de făcut и për të bërë (за правене). На български най-често тези конструкции се предават с отглаголно съществително на –н(е). Такава форма се употребява и след безличните глаголие trebuie и duhet. Срв. trebuie făcut и duhet bërë (трябва да се направи) (Demiraj, Shaban. Gjuhësi ballkanike. Shkup, Logos- A, 1994: 153).
Въпросът със заместването на инфинитива в албанския е доста комплициран. От една страна Педерсен, Йокъл, Джувани и Чабей смятат, че албанският е притежавал автентичен инфинитив, подобно на другите индоевропейски езици. Албанският език познава всички индоевропейски граматични категории, защо не и тази. От друга страна неизменяемите аналитични форми от типа me punue, които се срещат в северните, гегийските говори, карат езиковеди като Вайганд, Габински и Мюлер да считат, че албанският никога не е имал синтетичен инфинитив (Demiraj, Shaban. Gjuhësi ballkanike. Shkup, Logos- A, 1994: 154). Проблемът за изясняването на този въпрос идва от факта, че албанският е късно засвидетелставан език. В най-стрите му текстове (Бузуку XVI в.) сe срещат форми от типа me punue в гегийски и отсъствие на инфинитива в тоскийски, такова каквото е съвременното състояние на езика. Трудно е обаче да се повярва, че език, който не е познавал инфинитива, е успял да развие аналитичните неизменяеми форми me punue, а в по- късен етап и për të bërë (тоскийски), които да се използват с инфинитивно значение, когато в останалите балкански езици изначалният инфинитив започва да се заменя.
От XVI в. подчинително наклонение в албанския се среща с най- голяма честота в южните говори, но и в северните, особено в южния гегийски (територията непосредствено на север от р. Шкумбин). Подчинително наклонение от този период е познато и на северния гегийски (дн. Косово), както свидетелсват текстовете на Бузуку (Demiraj, Shaban. Gjuha shqipe dhe historia e saj. Tiranë, Shtëpia botuese e librit universitar, 62).
Както стана ясно албанският език в процеса на своята историческа еволюция е развил форми от типа me punue, me ba, me la в гегийски, които са идентични на по-късните от типа për të punuar, për të bërë, për të larë в тоскийски в противопоставяне актив-пасив. Срв. в гегийски: Po shkoj me u la. и в тоскийски Po shkoj për t’u larë. (Отивам да се измия). Тези форми влизат в състава на бъдеще време от типа kam me ba, kam për të bërë. Със значение на минало време се употребяват формите kisha me ba, kisha për të bërë. Срв. в гегийски: Kur ke me shkuе në ligjërata? и в тоскийски: Kur ke për të shkuar në ligjërata? (Кога ще ходиш на лекции?). Със същото значение може да се използва и бъдеще време от първи тип Kur do të shkosh në ligjërata?
Освен формите от типа me ba в гегийски, се срещат и такива като me pasë ba, които се интерпретират като минало време на инфинитива. Пр. Me pasë ba detyrën e dytë në provim, e kisha marrë gjashtë. Срв. Po të kisha bërë detyrën e dytë në provim, e kisha marrë gjashtë. (Ако бях направил втората задача на изпита, щях да получа шестица). Тук миналото време по-скоро създава условие, докато т.нар. сегашен инфинитив въвежда изречения с цел.
Инфинитивната форма от типа в гегийски може да изпълнява повече функции в сравнение с тази от типа për të bërë. Срв. в независими въпросителни изречения: Ç’ me ba? „Какво да правя?” Ku me shkue? Къде да отида? или в подбудителни изречения Me u çue, burra! Станете, мъже! (Demiraj, Shaban. Morfologjia historike e gjuhës shqipe. Pjesa II. Tiranë, Universiteti i Tiranës, 1976: 194). Форми от типа Ç’ për të bërë? и Ku për të shkuar? не съществуват. Необходимо е тук да се обърне внимание, че в зависимост от контекстта неизменяемата глаголана форма в гегийския може да предаде и трите лица в ед. и мн. ч. Срв. същите примери, изразени с подчинително и съответно с повелително наклонение: Ç’ të bëj?, Ku të shkoj?, Çohuni, burra!
За ранния произход на гегийската форма me ba в сравнение с тази от типа për të bërë свидетелстава и фактът, че първата може да изпълнява повече граматически функции. Срв. напр. след безлични глаголи като duhet, mund: duhet me u lexue = duhet lexuar (трябва да се чете). Форма като duhet për të lexuar не съществува.
С течение на времето езикът изпитва нужда да граматикализира определени предлози, които стават неделима част от глаголната форма. Me ba представлява конструкция от предлога me, който загубва първоначалното си значение, и отглаголно съществително, когато то все още не е било с преден член. (Demiraj, Shaban. Gjuhësi ballkanike. Shkup, Logos- A, 1994: 155). Për të larë – от предлога për и отглаголно съществително в среден род. В съвременния албански език обаче последната конструкция се интерпретира като неизменяема форма, образувана върху основата на причастие с помощта на частицата për të, защтото отглаголните съществителни с преден член в съвременния албански се срещат като изключения, докато неизменяемите форми от типа për të punuar могат да се образуват от всеки глагол. (Gramatika e gjuhës shqipe. Morfologjia. Tiranë, 1995: 299).
Неизменяемата отрицателна форма pa bërë и деепричастната duke bërë/ гег. tue ba също свидетелстват за склонността на езика сравнително рано да граматикализира някогашните независими една от друга езикови единици, като ги интегрира в глаголната система като неизменяеми форми (предлог + отглаголно съществително без преден член). Връзката между двете съставни части както в семантично, така и в граматично отношение е толкова тясна, че тяхното отделяне като две самостоятелни части на речта е невъзможно. Частицата duke[1] извън глаголната форма duke larë не съществува, но дори и pa, която се употребява като самостоятелна частица извън pa larë, тук не може да се отдели особено, когато аналитичните форми от този тип правят разлика между активен и пасивен залог pa larë: pa u larë/ duke larë: duke u larë. Форми от типа u larë не съществуват. „Njeriu po afrohej duke ecur në mënyrë të çuditshme.” (I. Kadare, Dasma) Човекът се приближаваше, вървейки по странен начин. U nis, pa lindur dielli. Тръгна, преди да е изгряло слънцето.
Вторият тип неизменяеми глаголни форми, които се употребяват със значение на инфинитив, са от типа подлог + отглаголно съществително в ср. р. : për + të bërë, me + të bërë, një + të bërë. Тук отглаголното съществително të bërë се е вкаменило във винителната си неопределена форма за ед.ч. Впоследсвие е загубило граматичните категории, присъщи на името (род, число, падеж, детерминация). За последните две форми me të bërë и një të bërë, които в повечето случаи се употребяват като синоними и които се срещат главно в народната реч, процесът на граматикализация трябва да е започнал в периода след XV- XVI в., защото такива не са познати на старите албански тектове и на арбрешките говори в Италия и Гърция (Demiraj, Shaban. Morfologjia historike e gjuhës shqipe. Pjesa II. Tiranë, Universiteti i Tiranës, 1976: 199). Докато основната функция на аналитичната форма от типа për të bërë е да въвежда изречения за цел, то тази на me të bërë и një të bërë е да въвежда обстоятелствени изречения за време, които на български се предават с отглаголно съществително в ср.р. на –н(е). Срв. Një të hyrë në dhomë, e hoqi unazën nga gishti., македонски: Edno vlegvenje v’odaata si izva’il prstenot ot prstot. (При влизане в стаята, свали пръстена от пръста.) и Një t’u kthyer burri, ajo nisi të qajë., арумънски: Ună turnată barbatu- su, acăţă s plânga. (При връщане на мъжа, тя започна да плаче.) Срв. също и Me të ngrënë, u rritën tre brirë[2]., арумънски: Cu ună mîngare, acăţă trei coarne. буквално от албански При ядене му пораснаха три ребра., със значение на „наду му се корема”. (Demiraj, Shaban. Morfologjia historike e gjuhës shqipe. Pjesa II. Tiranë, Universiteti i Tiranës, 1976: 201).
Неизменяемата форма me + të bërë е семантично еквивалентна на изменяемата глаголна форма, предшествана от подчинителните сюзи sa, porsa, sapo. Срв. Me të fituar në lotari, do të lë punën = Sa të fitoj në lotari, do të lë punën = Porsa fitoj në lotari, do të lë punën. (Щом спечеля от лотарията, ще зарежа работата).
Аналитичният характер на конструкциите предлог + причастие/ отглаголно същ. в езиците от БЕС дава основание на Габински да говори за т. нар. вторична инфинитивност. Срав. в алб. dhomë për të fjetur, бълг. стая за спане, ръм. сamera de dormit., гр. τραπέζι για γράψιμο– маса за писане.
Що се отнася да изчезването на инфинитива в албански, проблемът може да намери решение едва тогава, когато бъдат изяснени следните въпроси: 1) За какъв тип инфинитив става въпрос, за синтактичен, който кореспондира с инфинитива в другите индоевропейски езици, или за такъв, който може да се сравни с аналитичните форми от типа me ba? 2) Ако говорим за инфинитив, наследен от и.е. езици, то тогава защо и кога той започва да се заменя от подчинително наклонение и от неизменяемите форми от типа me ba в гегйиски. 3) Притежавал ли е тоскийският индоевропейски тип инфинитив?
[1] Частицата duke има различни варианти като tuke, tyke, dyke, tuk me, duk me (в тоскийски), tue, tye, tuj, tu (в гегийски) и tue, tuke, ture в говорите на арбрешите в Италия. Според Чабей (Demiraj, Shaban. Morfologjia historike e gjuhës shqipe. Pjesa II. Tiranë, Universiteti i Tiranës, 1976: 196) тази частица е била наречие за място, „използвана като съюз със значение на време”, считайки, че „tuke, duke не са нищо друго освен tuk ”ku”, -e е кратката форма на личното местоимение в 3 л. ед.ч. във винителен падеж, виж изрази като tuk e pa “къде го видя”, където при аглутинация с tuk дава tuke ”.
[2] Мн.ч. на думата за рога brirë, t тук се употребява със значение на ребра. Срв. с brinjë, t.