Преподаватели

Ренета Божанкова

Проф. д-р Ренета Божанкова е преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Факултет по славянски филологии от 1987 г.   Области на преподавателска работа и научни изследвания: руска литература, сравнително литературознание, славистика, история на литературата, интернет изследвания и дигитална литература, електронно обучение, дигитална хуманитаристика. Проф. Р. Божанкова е издала три авторски монографии, участвала е в създаването […]

Ренета Божанкова Вижте още »

Величко Панайотов

Дългогодишен преподавател по словашки език и редица теоретични словакистични дисциплини (фонетика и фонология на словашкия език, стилистика на словашкия език, историческа граматика на словашкия език, прагматика на словашкия език). Наред с това в сътрудничество с проф.дфн Найда Иванова води магистърски лекционен курс Проблеми на славянската езикова контактология. Катедра: Славянско езикознание Научни интереси: Съпоставително славянско езикознание,

Величко Панайотов Вижте още »

Димка Савова

Доц. д-р Димка Савова е преподавател по сръбски и хърватски език, води занятия по практически език и по теоретични дисциплини. Автор е на повече от 70 научни публикации в сръбски, български, полски и хърватски научни издания, както и на две научни монографии (за деагентивността и за обобщеноличните изказвания в българския език) и на превод от

Димка Савова Вижте още »

Марина Николова

Марина Николова е асистент по Методика на обучението по литература и докторант по Теория на литературата във Факултета по славянски филологии. Завършва „Българска филология“ и магистратура „Литературознание“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните ѝ интереси са в областта на наратологията, феноменологията, рецептивната естетика, психоанализата и философия на фикционалния език. В дисертацията си изследва онтологията на

Марина Николова Вижте още »

Мая Падешка

Мая Падешка завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2008 г. е главен асистент в Катедрата по методика на Факултета по Славянски филологии. В периода 2018 – 2025 г. е лектор по български език и литература в Неаполския университет „Ориентале“, Италия. Автор на докторска дисертация и монография по проблемите на ученическите текстове

Мая Падешка Вижте още »

Людмил Димитров

Д-р Людмил Димитров е професор по руска литература на ХІХ век. Член е на СПБ, ПЕН и на Международното общество Достоевски (IDS). От 2005 до 2010 и от 2014 до 2019 г. е лектор по български език, литература и култура в Люблянския университет, Словения. Съръководител на на МП „Литература, кино и визуална култура“. Автор на

Людмил Димитров Вижте още »

Адриана Дамянова

Преподавател в Катедрата по методика във Факултета по славянски филологии от 1992 г. Ръководител на Катедрата по методика трети мандат. Член на Факултетния съвет на Факултета по славянски филологии. Член на Общото събрание на СУ „Св. Климент Охридски“. Член на редколегията на сп. „Български език и литература“. Автор на монографиите „Диалогът в литературнообразователния дискурс в

Адриана Дамянова Вижте още »

Ангелина Вачева

Водещ специалист по история и поетика на руската литература на XVIII век в България.Преподавател по история на руската литература от XVIII и XIX век. Автор на три монографии и над 90 статии на български, руски, френски и английски език. Изследва спецификата на литературните жанрове (комична поема, ода, комедия и др.) и теоретичното наследство на водещи

Ангелина Вачева Вижте още »

Силвия Петкова

Проф. д-р Силвия Петкова (Бозова) завършва специалност „Руска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация в Катедрата по руски език на Московския държавен университет „М.В. Ломоносов”. През 1994 г. е назначена за асистент в Катедрата по руски език на СУ „Св. Климент Охридски”, от 2010 г. е доцент, а от 2023 г. – професор.

Силвия Петкова Вижте още »

Амелия Личева

Поетеса и литературен критик. Автор на теоретичните книги „Истории на гласа”, „Теория на литературата” (в съавторство), „Гласове и идентичности в българската поезия”, „Политики на днешното”, „Кратък речник на литературните и лингвистичните термини“ (в съавторство), „Литература. Бинокъл. Микроскоп“, „Световен ли е „Нобел“?“, „Теория на литературата. Новият век“ (в съавторство), както и на стихосбирките „Око, втренчено в

Амелия Личева Вижте още »