Общо, индоевропейско и балканско езикознание

Доц. д-р Русана Бейлери е завършила aлбанска филология в Санkтпетербургския държавен университет през 1991 г. През 1995 г. защитава докторска дисертация в Института по езикознание и литература към Албанската академия на науките на тема „Съпоставителен анализ на фразеологичните единици в албански и български език“. В периода 1991–2000 г. работи като журналист и преводач-говорител в албанската редакция на […]

Доцент в катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ на ФСлФ. Доктор по общо и сравнително езикознание с дисертация на тема „Етимологични проблеми на предгръцкия езиков субстрат“. Магистър по балканистика с втора специалност „Новогръцка филология“. Автор на редица статии в областта на индоевропеистиката и палеобалканистиката и на монографията „Очерк по индоевропейска фонетика“. Катедра: Общо, индоевропейско и балканско

Доц. д-р Екатерина Търпоманова е завършила специалност „Балканистика“ и втора специалност „Френска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2006 г. защитава докторска дисертация на тема „Функции на местоименията в балканските езици“ в Софийския университет. В периода 2000–2012 г. работи като журналист и редактор в БНР, а през 2005–2015 г. е последователно асистент и главен

Доц. д-р Албена Мирчева-Жечкова завършва класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1987 г. Преподава старогръцки език в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и от 1990 г. е редовен докторант към катедра „Класическа филология“. През 1994 г. с откриването на новата специалност „Балканистика“ е назначена за асистент в катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ към

Професионалната си дейност започва като докторант с дисертация на тема „Густав Вайганд и балканското езикознание“. Назначена е като асистент към Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание през 1997. От 2017 г. е доцент с хабилитационен труд: „Вкусове, миризми, подправки. Между лингвистиката и етнологията на Балканите и отвъд тях“, който съчетава интересите ѝ по езикознание

ОБРАЗОВАНИЕ 1985: средно образование, Национална гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“, София 1990: магистър по българска филология, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ 1997: доктор – „Балкански етнолингвистични успоредици из областта на народната астрономия“, Институт по балканистика при БАН; научен ръководител ст. н. с. II ст. Уте Дукова   ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ 1993: проучвател,

Доц. д-р Фотини Христакуди-Константиниду е преподавател по новогръцки език и новогръцка литература в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание към ФСлФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на две книги: „Символизмът и новогръцката поезия от края на XIX и началото на XX в.“ и „Проблеми на гръцкия литературен развой 1880–1930 (eтюди върху новогръцката

Лора Ненковска е главен асистент в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание. Преподава румънски език, средновековна и съвременна румънска литература в специалност „Балканистика“ и средновековна румънска литература в специалност „Румънска филология“. Занимава се с превод на художествена литература повече от петнайсет години и е превела над 25 книги от румънски на български и от

Ас. Борислав Петров има бакалавърска степен по класическа филология (2021) и магистърска степен по старобългаристика (2022) от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От февруари 2023 г. е докторант по индоевропейско езикознание в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание. Катедра: Общо, индоевропейско и балканско езикознание Научни интереси: индоевропейско езикознание, етимология, история на българския език, общо